О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 19.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 24.01.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2843/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№11616/24.04.2017г.,подадена от Ф. Д. Е. В.,Р. Е. Р. В.,Р. М. и Х. М. М.,чрез пълномощника им адвокат Т. З. И.,против решение №345/14.03.2017г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№2442/2016г. по описа на съда,с което е отменено решение №4202/14.11.2016г. по гр.д.№13106/2014г. по описа на Районен съд-Варна,18 състав и вместо него е постановено:приема за установено в отношенията между А. Я. Д.,от една страна,и Ф. Д. Е. Ф. и Р. Е. Р. В. и Р. М. и Х. М. М.,от друга страна,че А. Я. Д. е собственик на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство от нейната майка Д. Г. С.,на ПИ с идентификатор №07598.25.490 по КККР на [населено място],област В.,одобрени със Заповед № РД-18/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АГГК,последно изменение със заповед 1-1403-2016/14.12.2010г. на Началника на СГКК В.,с площ от 1793кв.м и при описани в решението граници на имота,със стар идентификатор 07598.25.115 и номер по предходен план-25115,парцел ХІІІ-25115 в кв.336,с адрес [населено място],ж.з.”Б. р.” и осъжда Ф. Д. Е. В.,Р. Е. Р. В.,Р. М. и Х. М. М. да предадат на А. Я. Д. владението върху имота,на основание член 108 ЗС,като са присъдени разноски по делото за двете съдебни инстанции.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалвано въззивно решение е неправилно,поради нарушение на материалния и процесуалния закон,както и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба А. Я. Д.,чрез пълномощника си адвокат К. К.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с Решение № Б1761 от 24.07.2014г. на ОСЗ Д. Ч.,гр.Б.,на наследниците на Д. Г. С.-починала на 11.11.2003г. и оставила за свой единствен наследник дъщеря си А. Я. Д.-ищцата по делото,е възстановено правото на собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на описаните в решението земеделски имоти,между които описаният в т.4 от същото:лозе от 2 дка,четвърта категория,находящ се в строителните граници на [населено място] в местн.С. А.,представляващ имот №025115,при описани граници,заявен с пореден номер 4 от заявлението и установен с решение №590/26.03.2013г. по гр.д.№3305/2012г. по описа на Варненски окръжен съд,с което е признато за установено по отношение на З. М. Н.,С. М. С. и И. М. С.,че Д. Г. С.-поч.11.11.2003г.,наследодателка на ищцата,към момента на кооперирането и включването в ТКЗС,е била собственик на недвижим имот,представляващ нива с площ от 15 дка в местн С. А.,находящ се в землището на [населено място],по иск с правно основание член 14,ал.4 ЗСПЗЗ.Съдът е посочил,че на наследодателя на З. М. Н.,С. М. С. и И. М. С.,а именно-С. М. Н., с решение по протокол №1261/26.08.1994г. на ПК Б. е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделска земя с план за земеразделяне на имот от 4 дка и имот от 11 дка в местн.С. А.,като с решение №11000 от 10.06.1999г. на ПК Б. е възстановено правото на собственост на наследниците на С. М. Н. върху имот,представляващ лозе с площ от 11 дка в местн.С. А.,имот с №025026 по плана за земеразделяне/т.2 от решението/,както и лозе от 3,999 дка в същата местност,имот №025058/т.3/,които имоти З. М. Н.,С. М. С. и И. М. С. продават на М. И. Н. с договор за покупко-продажба,обективиран с нот.акт №200/02.12.2005г.,като от своя страна с договор за покупко-продажба М. И. Н. продава на Н. В. П.,по силата на нот.акт №60/08.05.2006г.,лозе с площ от 2 дка в местн.С. А.,общ.Б.,представляващ имот пл. №025115 по плана за земеразделяне.Съдът е отбелязъл,че с молба от 05.05.2008г. Н. В. П. е поискал от Кмета на [община] да допусне изменение на ПУП на ЖЗ Б. р. на имот УПИ ХІІІ-25113,като същият бъде разделен на два УПИ,и със заповед №512/13.05.2008г. на Кмета на [община] е наредено Н. В. П. да придобие право на собственост върху УПИ ХІІІ-25115 в кв.336 по РП ЖЗ Б. р.,за който имот с решение №2 от 21-23 април 2009г. МЗХ,ОД Земеделие-В.,комисия по чл.17,ал.1,т.1 ЗОЗЗ,е променено предназначението на земеделска земя,а именно на ПИ с идентификатор 07598.25.490 за нуждите на собственика Н. В. П.,праводател на ответниците по делото,който заедно със съпругата си Д. И. П.,продават на Ф. Д. Е. В. и Р. М.,по силата на нотариален акт №72/16.10.2012г.-поземлен имот с ид.№07598.25.490 по КККР ная [населено място],с площ 1 793 кв.м,незастроен за жилищни нужди,със стар идентификатор 07598.25.115 и номер по предходен план-2115,парцел ХІІІ-25115 в кв. 336,с адрес [населено място],жз”Б. р.”/бивша местн. С. А./.Съдът се е позовал на данните по заключението на вещото лице инж.М. А. по депозираната съдебно –техническа ексретиза,която е приел като компетентна,неоспорена от страните,след като е отчел всички изменения в имотите,отразени в същото,е стигнал до извода,че е налице идентичност между имотите,върху които е признато и възстановено правото на собственост на наследниците на С. М. Н. с решения №1261/26.08.1994г. и №11000/10.06.1999г. на ПК Б. и имотите,върху които е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. С. с решение № Б1761 от 24.07.2014г. и № Б1761 от 26.02.2014г.,част от които е процесния имот.Във връзка с твърдението на ищцата,че е придобила правото на собственост върху процесния имот въз основа на успешно проведена реституционна процедура и наследяване,съдът е приел,че по делото са събрани достатъчно доказателства,от които първоинстанционният съд също е достигнал до извода за наличието на правото на собственост на ищцата на това придобивно основание,срещу който извод пред тази инстанция не са релевирани възражения в жалбата,както и че липсва спор,че към датата на предявяване на иска-21.10.2014г.,имотът се владее от ответниците.Съдът е посочил,че след като правото на собственост на праводателите на ответниците е отречено с влизане в сила на решението по в.гр.д.№3305/2012г. по описа на Варненски окръжен съд,то не е съществувало в техния патримониум,като наследниците на С. Н. не са могли валидно да прехвърлят описания имот в м.С. А. или части от него,поради което и техните правоприемници не са прехвърлили валидно право на собственост с последващите прехвърлителни сделки,включително и тази на ответниците.По отношение позоваването от страна на ответниците на изтекла в тяхна полза придобивна давност,на основание член 79,ал.2 ЗС,съдът е съобразил приетото с Тълкувателно решение №1//2.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС,според което придобивната давнност се противопоставя не на праводателя на лицето,което се позовава на това придобивно основание,а на лицето,отрекло правата на праводателя на последния по реда на член 14,ал.4 ЗСПЗЗ,като давност в полза на третото лице-приобретател започва да тече от влизане в сила на решението на ОСЗ, с оглед разпоредбата на член 5,ал.2 ЗВСОНИ.Съдът е стигнал до извода,че в случая твърдяното владение може да бъде противопоставено на ищцата едва след влизане в сила на решението на ОСЗ,с което й е възстановена собствеността върху имота,а именно-24.07.2014г.,като с предявяване на иска по член 108 ЗС на 21.10.2014г. започнатата да тече давност в полза на ответниците е прекъсната,поради което това възражение за изтекла придобивна давност в тяхна полза е неоснователно.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторите твърдят,че са налице предпоставките по член 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр. с пар.74 ПЗР ЗИД ГПК/,като /цитирам/:
„1.Окръжен съд-Варна в решението си се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса тече ли придобивна давност до постановяване на решение по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ в полза на третите лица приобретатели.
Този извод противоречи на постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №383/02.2011г. на ВКС,Ігр.отд. по гр.д.№1388/2010г.”,според което с предявяване на иск по член 14,ал.4 ЗСПЗЗ не се прекъсва давността на третите лица частни правоприемници,като се изтъкват доводи,че е с цитираната от въззивния съд задължителна практика на ВКС в обжалваното решение,вкл. и решение по гр.д.№5198/2013г. по описа на ВКС,Іго,е прието противното на горепосоченото.
Касационният съд намира,че тези доводи са неоснователни и не е налице твърдяното противоречие.Съгласно възприетото с трайната и задължителна практиката на ВКС-ТР №1/2009г. на ОСГК на ВКС,както и тази с постановените по реда на член 290 ГПК решения на ВКС,включително цитираното решение по гр.д.№5198/2013г. по описа на ВКС,Іго,се дава отговор на въпроса от кой момент започва да тече придобивна давност,в полза на други лица,за придобиване собствеността върху земеделска земя,за която процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила,а именно това е моментът на приключване на реституционната процедура с окончателно решение на ОСЗ.В тази връзка е даденото разрешение на въпроса, в настоящата хипотеза,когато след първоначално възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ,имотът е бил прехвърлен на трето лице,с договор,но впоследствие правата на прехвърлителя са отречени по реда на член 14,ал.4 ЗСПЗЗ и правото на собственост е възстановено на други лица-с решение по чл.14,ал.7а ЗСПЗЗ и от кой момент започва да тече придобивна давност в полза на трето лице приобретател,а именно-последният може да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност,която тече от влизане в сила на решението по член 14,ал.7а ЗСПЗЗ, с оглед разпоредбата на член 5,ал.2 ЗВСОНИ,каквото е принципната постановка в задължителна практика на ВКС,отразена в редица решения постановени по реда на член 290 ГПК/решение по гр.д.№2949/2008г.,І го,решение по гр.д.№1200/2010г.,ІІго,решение по гр.д.№308/2010г.,ІІго/,както и в ТР №1/2009г. на ОСГК на ВКС,и няма отстъпления от тази практика,а колкото до цитираното от касаторите решение,същото е изолирано и не сочи променено виждане по този правен въпрос.
В точка втора от изложението си касаторите твърдят,че въззивното решение противоречи на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС,за задължението на съда служебно да събере доказателствата,когато са необходими за изясняване на делото от фактическа страна,като се излагат аргументи в тази връзка за липсата на възможност за становище по изслушаните експертизи,т.е. релевират се касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Същото се отнася и до посоченото в точка трета от изложението,във връзка с конституирането на съпрузите на ответниците като необходими другари/виж ТР №3/2016г. ОСГК ВКС/,което е осъществено в първоинстанционното производство/разпореждане на съда №1229/28.03.2016г./,като им е изпратен препис от исковата молба с указание за отговор на същата и последиците от непредставянето му,като в случая касаторите се позовават на неотносима съдебна практика на ВКС,отнасяща се до неконституирането изобщо в такива случаи на необходим другар.
В края на изложението си/точка четири от същото/,касаторите посочват въпроса за необсъждането на всички доказателства и възражения на страните,като се формулират два подвъпроса, отнасящи се до реституционната процедура по реда на ЗСПЗЗ,предприета от ищцата в качеството й на наследник на нейната майка Д. Г.,каквито възражения и оплаквания,видно от изложеното в решаващите мотиви на въззивното решение,не са направени с въззивната жалба.Ето защо,тези въпроси са неотносими към приетото с последните.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №345/14.03.2017г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№2442/2016г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: