О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 17.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.02.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 748/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№25035/2013г.,подадена от А. П. И. и П. П. И.,чрез пълномощника им адвокат В. Б. против решение №428/15.01.2013г. на Софийски градски съд,ГК,ІV А въззивно отделение,постановено по гр.д.№557/2009г. по описа на същия съд,с което се отменя решение от 11.08.1995г.,постановено по гр.д.№251/1993г. по описа на СРС,69 състав,в частта,с която са отхвърлени предявените от Е. Д. В.,В. Д. Р.,М. Д. В.,П. П. И. и А. П. И. срещу С. И. З. ,Б. Д. З. и Столична Община по чл.7 ЗВСОНИ до 3/8 и иск по член 108 от ЗС до 3/8 идеални части и постановява:признава за нищожен,на основание член 7 от ЗВСОНИ,по иска на Е. Д. В.,М. Д. В.,Р. А. Р.,Д. В. Р. и М. В. И./последните трима,заместили по реда на чл.120 от ГПК/отм/ първоначалния ищец В. Д. Р./,П. П. И. и А. П. И. срещу Б. Д. З.,И. С. З. и Д. С. П./последните дава конституирани по реда на чл.120 от ГПК/отм/ на мястото на първоначалния ответник С. З./ и Столична Община,договор за продажба на държавен имот от 15.01.1976г.,сключен между зам.председателя на ИК на К. РНС,действащ като представител на председателя на ИК на СГНС,от една страна и С. И. З. и Б. Д. З.,от друга страна,с който последните са придобили собствеността върху апартамент в [населено място], [улица]/сега „М. Л.”/№66,на трети етаж,състоящ се от три стаи,хол, кухня и сервизни помещения,застроен на 136,23кв.м,ведно с 10,76%ид.части от общите части на сградата и 10,15% ид.ч. от правото на строеж върху мястото,заедно с мазе №14 до размер на 3/8 части от договора или в частта,с която са прехвърлени 3/8 идеални части,като осъжда Б. Д. З.,И. С. З. и Д. С. П./последните двама конституирани по реда на чл.120 от ГПК/отм/ на мястото на първоначалния ответник С. З./ да предадат на горепосочените ищци,на основание член 108 от ЗС владението върху 3/8 идеални части от гореописания недвижим имот.Със същото решение е оставено в сила горепосоченото решение на СРС,69 състав в останалата обжалвана част,с която са отхвърлени исковете,предявени от Е. Д. В.,В. Д. Р.,М. Д. В.,П. П. И. и А. П. И. срещу С. И. З.,Б. Д. З. и Столична Община по чл.7 ЗВСОНИ и по чл.108 от ЗС за разликите над 3/8 идеални части от сделката и над 3/8 идеални части от недвижимия имот,като решението е постановено при участието на МРРБ като контролираща страна по чл.19 ГПК/отм/.
С подадената касационна жалба се иска отмяна на въззивното решение,в частта му с която се оставя в сила първоинстанционното решение относно отхвърляне на исковете за част от спорните права и постановяване на решение,с което да се уважат така предявените искове за тези права.
Постъпила е и касационна жалба вх.№23194/27.02.2013г.,подадена от И. С. З.,Б. Д. З. и Д. С. П.,чрез пълномощника им И. Б.,против въззивното решение,в частта му,с която съдът е отменил и признал за нищожен до размера на 3/8 идеални части договора за продажба на държавен имот от 15.01.1976г.,сключен между ИК на К. РНС и С. И. З. и Б. Д. З.,като недопустимо,или евентуално постановено в нарушение на материалния закон,при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано в тази му част,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационна жалба вх.№23194/27.02.2013г.,Е. Д. В.,М. Д. В.,Р. А. Р.,М. В. И. и Д. В. Р.,чрез пълномощника им адвокат С. Г. Д.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и молят същото да не се допуска.Наред с това се посочва,че касационната жалба е неоснователна.
По жалбата на А. П. И. и П. П. И.:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по предявените искове по член 7 от ЗВСОНИ и член 108 от ЗС,процесния имот,който е обект на покупко-продажба по договора за продажба от 15.01.1976г.,представлява апартамент в сграда на [улица],гр.София,на трети етаж,застроен на площ 136,23кв.м,със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж,върху мястото съставляващо парцел ІІ,кв.37 Б.,заедно с мазе №14,който е отчужден по реда на ЗОЕГПНС,като част от външна четириетажна къща,находяща се в [населено място], [улица],от В. Р.,Т. Р.,Д. Р. Я. и Г. Р.,които са били негови собственици по силата на покупко-продажба на дворното място съгласно нот.акт №102,т.ХV,рег.№3008,дело №2904/1934г. и приращение.Съдът е отчел,както заявеното в исковата молба от ищците,така и предвид доказателствата,свързани със смъртта и наследяването на отчуждените съсобственици,като е посочил,че исковете,които са допустими и се разглеждат в настоящото производство,са предявени от наследниците на двама от отчуждените съсобственици-В. Р. Я.-поч.1964г. и Д. Р. Я.-поч.1961г.,/по наследство и по заместване/,а именно,за първия от тях:Е. Д. В.,М. Д. В.,Р. А. Р.,Д. В. Р. и М. В. И./последните трима заместили по реда на член 120 ГПК/отм/ първоначалния ищец В. Д. Р./,а за втория от тях:П. П. И. и А. П. И..Съдът,след съобразяване със задължителните указания на ВКС,по постановеното отменително решение по гр.д.№3126/2005г. по описа на същия съд,ІVго относно допустимостта на производството по защитаваните субективни материални права за всеки един от ищците/наследствените им квоти,както и анализа на доказателствата по делото,свързани с тях,е стигнал до извода,че само горепосочените ищци, като наследници на двамата наследодатели,са активно легитимирани по предявения иск в преклузивния срок по член 7 от ЗВСОНИ,но до размера на притежаваните от тях идеални части от имота.С оглед на този анализ е формиран окончателния извод,че наследниците на В. Р. Я.-Е. Д. В.,М. Д. В.,Р. А. Р.,Д. В. Р. и М. В. И.-са наследили ? от собствената на В. Р. Я. -1/4 или притежават общо 1/8 идеална част,/а другата идеална част се следва по наследство на А. В.Р.,чийто права обаче не са предмет на настоящото производство/ ,а за наследниците на Д. Р. Я.-П. П. И. и А. П. И./настоящи касатори/,са придобили но наследство собствената им ? идеална част,или ищците са активно легитимирани да искат поргласяване на нищожността на продажбата до 3/8 части или 3/8 идеални части от продадения имот.След като изложил доводите си са основателността на заявените искови претенции по член 7 от ЗВСОНИ и член 108 от ЗС,въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта,с която са отхвърлени исковете по чл.7 ЗВСОНИ и чл.108 от ЗС,до размер на 3/8 части от договора и 3/8 идеални части от имота и е постановено признаването на нищожността на атакуваната продажба до 3/8 части ,като са осъдени ответниците да предадат владението на 3/8 идеални части от имота,а в останалата му част решението е оставено в сила.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 от ГПК,касаторите в точка първа от същото ,в нейното начало излагат касационни оплаквания,както самите касатора са написали в същото,за това че неправилно въззивният съд не е уважил изцяло иска по член 7 ЗВСОНИ,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.2 ГПК.
Едва във втората част на точка първа от изложението си касаторите заявявят/цитирам/:
„Разгледан в светлината на член 7 от ЗВСОНИ въпросът за правната възможност на всяко от заинтересованите лица може да иска прогласяването на тази нищожност,независимо,какъв би бил делът му от съответния недвижим имот,е от значение за правилното прилагане на закона и развитието на правото.Налице е основание за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.3 ГПК”
Касационният съд приема,че не е налице твърдяната от касаторите хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,тъй като е налице задължителна практика на ВКС по този въпрос,която е ясна и безпротиворечива,нито пък разпоредбата на член 7 от ЗВСОНИ е неясна,непълна или противоречива.Напротив,задължителната практика на ВКС приема,че когато част от правоимащите лица са пропуснали да предявяват иска по член 7 от ЗВСОНИ в предвидения от закона едногодишен преклузивен срок,искът се уважава само за лицата,които са го предявили в този срок,в съответната идеална част според правата им.Действително,договорът е нищожен изцяло,но с оглед спецификите на реституционния закон и в частност член 7 ЗВСОНИ,тази нищожност не рефлектира на имуществените права на държавата-продавач и затова когато част от правоимащите лица не са предявили иск по чл.7 от ЗВСОНИ за тяхната част сделката остава в сила/виж Решение №36/1.02.2012г. по гр.д.№211/2011г.,Іго/
В точка втора от изложението си,касаторите посочват същите аргументи за предявения ревандикационен иск,като се основават на възможността всеки от ищците да може да търси ревандикационна защита,която се основава на искането за връщане на вещта,като според тях то не зависи от дела на всеки ищец,поради което/цитирам/:”Установената нищожност на процесната сделка обосновава правото на всеки от ищците да иска връщането на целия имот.” И отново се позовават на наличие на хипотезата на член 280,ал.1,т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Както вече бе посочено по-горе,във връзка с поставения въпрос в точка първа от изложението,задължителната съдебна практика на ВКС приема,че когато част от правоимщите лица не са предявили в срок иск по чл.7 от ЗВСОНИ,за тяхната част сделката остава в сила,въпреки прогласяването и за нищожна по иск за другите правоимащи.Затова и последните могат да се легитимират по предявения иск по член 108 от ЗС,само за своите субективни материални права,в случая за ревандикация на притежаваните от същите части от процесния имот.
С оглед изложеното,не е налице заявеното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалвана му част.
По жалбата на И. С. З.,Б. Д. З. и Д. С. П.:
В точка първа от изложението си,касаторите заявяват/цитирам/:
„1.Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК относно въпроса:
Допустим ли е съдебен процес по извънредния способ по чл.231 ГПК/отм/,възбуден по почин на ненадлежна страна,която няма активна материалноправна легитимация.”,като се излагат доводи за такова приключило производство по молба за отмяна от ненадлежна страна София Ц.,довело до обезсилване на последващо решение.
Така поставения въпрос е напълно неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд в частта,който е предмет на жалбата на касаторите.В същите е посочено, че заявените от ищците основания за нищожност на придобивната сделка са нарушенията на закона при определяне на жилищните нужди на ответниците-физически лица при настаняването ми под наем в процесното жилище и на ЗСГ/отм/ при закупуването му.Съдът е анализирал събраните по делото доказателства,установяващи нуждите на четиричленното семейство на купувачите по сделката,както и изискванията на действащото законодателство към момента на нейното осъществяване,като е стигнал до извода,че ответниците са били настанени незаконосъобразно в този имот,при нарушаване нормите на ЗНО,изразяващи се в несъответствие с установените в него норми на жилищно задоволяване.Съдът е приел,че това рефлектира върху последвалата продажба,тъй като настанителната заповед е елемент от сложния фактически състав на сделката продажба на държавен имот по реда на НДИ/отм/.Освен това,съдът е констатирал,че към момента на извършване на сделката,сключена при действието на ЗСГ/отм/,купувачите по договора,след като се отчетат нормите за жилищна площ на четиричленно семейство,с оглед ограниченията на чл.4 ЗСГ/отм/,не са могли да закупят жилище с процесната квадратура,като по делото липсват данни за предвидените от този закон изключения.
В следващата трета точка от изложението касаторите формулират следния въпрос/цитирам/:
„Допустим ли е развитието на съдебен процес по чл.7 ЗВСОНИ без посочване в исковата молба кои нормативни актове са нарушени и продължаване на процеса при въздигнати от съда нарушени актове,а не от ищците.”
Във връзка с този въпрос се излагат доводи,че процесът се е водил без ищците в исковата си молба да посочат кои нормативни актове са нарушени,което не е било съобразено от съда.
Така поставения въпрос,всъщност се свързва с конкретния твърдения на касаторите,ответници по иска, и не съответства на съдържанието на исковата молба.
Касационният съд намира,че не е налице,проведено производството по нередовна искова молба,като постановеното решение е в съответствие със задължителната практика на ВКС/Решение №1026/15.06.2010г. по гр.д.№3889/2008г.,Іго/.По предявения иск с правно основание член 7 от ЗВСОНИ,видно от изложеното в исковата молба основание-”нарушение на нормативни актове относно снабдяването с жилища на крайно нуждаещи се от жилища граждани са закупили процесния апартамент в нарушение на нормативите на ЗСГ от 1973г.”Когато се твърди,че е налице нищожност на сделка при наличие на визираните в разпоредбата на член 7 от ЗВСОНИ основания,задължение на страната е да посочи факт от който произтича нищожността на сделката.При противоречие с нормативни актове това може да е изискване за форма,процедура или заобикаляне на императивни разпоредби,като всяко едно от тези нарушения представлява самостоятелно основание за нищожност,достатъчно е да се конкретизира,без да се цитира законова разпоредба,тъй като съдът посочва приложимата правна норма.
Ето защо,не е налице твъдяното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №428/15.01.2013г. на Софийски градски съд,ГК,ІV А въззивно отделение,постановено по гр.д.№557/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: