О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 08.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 05.11.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 6050/2014 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4803/21.08.2014г.,подадена от Г. Г. Ж. и С. Г. Х.,чрез пълномощника им адвокат Д. П.,против решение №114/11.07.2014г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№251/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №336/06.03.2014г. по гр.д.№2841/2013г. по описа на Варненски окръжен съд за отхвърляне на исковете,предявени от Г. Г. Ж. срещу А. Б. Т.,за предаване владението върху недвижим имот,находящ се в [населено място],местн.”Г. К.”,кв.”Изгрев”,представляващ реално определна част,при граници:на север имот пл.№812 а,очертани с червен цвят на комбинираната скица на л.40 от делото, от ПИ №10135.2552.424 по КК на [населено място] при описани граници на имота,основани на твърдения за придобиване на собствеността върху равни идеални части от имота по наследяване от Г. Н. Ж.-поч.1966г.,а от него чрез продажба с нот.акт №47 от 1939г.,както и по наследяване от П. Г. Ж.-поч.1990г.,а от нея по наследяване от Г. Н. Ж.,на основание член 108 от ЗС и за отмяна на нотариален акт за собственост,придобит по давност с №91/2008г.,поправен с нотариален акт №121/2008г.,на основание член 537,ал.2 ГПК.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното въззивно решение е неправилно поради необоснованост и нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила,като се иска неговата отмяна .
Ответникът по касационната жалба А. Б. Т.,чрез пълномощника си адвокат С. С.,в депозирания писмен отговор по делото,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал правилността на изводите на първоинстнационния съд относно: придобиването правото на собственост върху процесния имот от ищците,настоящи касатори по наследство от родителите им,обаче впоследствие тези права били загубени,тъй като от писмените и гласни доказателства по делото,е установено,че ответникът А. Т. е придобил имота с недобросъвестно владение в продължение на десет години от 1993г. до момента,без да присъединява владението на своите баба и дядо,които са го владяли преди това-починали през 1988г. и 1993г.След анализа и оценката на доказателствата по делото,съдът е приел,че ответникът Т. е манифестирал владението върху процесния имот,което е било насочено срещу всеки възможен претендент на собствеността на имота,включително и спрямо ищците,още повече че последните притежават в съседство и други свои имоти и са имали възможността да се противопоставят на това владение.Съдът е посочил,че тези доказателства,макар и различни по естеството си/изброявайки ги,както писмените, така и гласни такива,събрани по делото/, сочат на трайно,категорично и без прекъсване манифестиране на упражняване на фактическа власт и воля за своене на имота от страна на ответника,като е отчел обстоятелството,че между страните няма спор,че ответникът Т. владее имота към предявяване на исковата молба-05.09.2013г.Съдът е стигнал до извода,че при наличието на два отделни констативни нотариални акта за процесния имот,които взаимно се конкурират и не са оспорвани,правилно е взето предвид по кой от тях владението е доказано с наличните по делото доказателства.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват/цитирам/:
„Апелативният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси и ги е решил в противоречие със задължителната практика на ВКС-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК.
Тези материалноправни въпроси се отнасят до приложното поле на чл.68,79,ал.,1 и 99 от ЗС и са следните:
относно предпоставките за придобиване на правото на собственост върху недвижим имот по силата на придобивната давност,
за възможността за придобиване по давност,когато е била упражнявана фактическа власт,но владелецът не е манифестирал спрямо собственика по несъмнен начин,че държи имота лично за себе си,
следва ли да се демонстрира упражняваното владение по отношение на собственика и да се търси пряк контакт с него,за да му се покаже владението,
дали снабдяването с нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка представлява действие,с което е изразена промяна на намерението за владение и дали загубването правото на собственост и придобиването му по давност могат да се предполагат или следва да бъдат доказани по несъмнен начин.”
След което се цитира и прилага задължителна практика на ВКС,в които е даден отговор на поставените от касаторите въпроси,цитирани по-горе.
Видно от приетото с решаващите мотиви,така поставените въпроси,които всъщност са свързани с наличието на предпоставките и осъществяването им за придобиване на имота на основание давностно владение,същите са разгледани и преценени от съда,с оглед събраните по делото доказателства,в резултат на което последният е стигнал до крайния извод за недоказаност на заявените от ищците,настоящи касатори, искови претенции.Касационният съд намира,че така разрешените от въззивния съд въпроси не са в противоречие,а напротив в съответствие с посочената и приложена с изложението на касаторите задължителна съдебна практика на ВКС.
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание член 78,ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба А. Б. Т. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 2050 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №18/02.09.2014г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №114/11.07.2014г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№251/2014. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Г. Г. Ж. и С. Г. Х. да заплатят на А. Б. Т. сумата от 2050 лева/две хиляди и петдесет лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: