4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1146
София, 03.12.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 03.11.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №786/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Г. И. Ж.,С. Д. Ж. и И. Д. Ж. против решение №34/07.01.2010 г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д.№839/2009г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №230/27.01.2009г. по гр.д.№9548/2007г. по описа на В. районен съд,31 състав и са осъдени Г. И. Ж.,С. Д. Ж.,И. Д. Ж. и С. Н. Ж. да предадат владението на Р. П. Р. и П. Б. Р. поземлен имот №3298 по ПНИ на СО”А. мак” на[населено място],с площ 931 кв.м. при описани граници,придобит от тях чрез покупко-продажба,обективирана в нот.акт №66/1999г., от тяхната праводателка К. Г. Я. по земеделска реституция,извършена с решение №620/25.06.1999г. на ПК В.,на основание член 108 от ЗС.
С молба вх.№8584/11.03.2010г.,депозирана във връзка с дадените от въззвивния съд указания за привеждане на касационната жалба в съответствие с член 284 ал.3 т.1 от ГПК,както изложение,депозирано с молба вх.№6752/2010г.касаторите представят изложение на основанията за допускане на касационно обжалване,с които заявяват,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.В изложението си касаторите твърдят,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпрос,свързан с приложението на института на придобивната давност в отношенията между ползватели и приобретатели на реституирани имоти,решаван противоречиво в практиката на съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.
С решаващите си мотиви,по отношение правото на собственост на праводателката на ищците К. Г.,въззивният съд е приел,че последната се легитимира като собственик на процесния имот, въз основа на реституция по реда на ЗСПЗЗ,реализирана с цитираните решения на ПК от 1994г. и 1999г. на ПК В.,като се позовава на действащата към този момент разпоредба на член 14 ал.1 от ЗСПЗЗ,според която редакция на същата към този момент, административното производство по възстановяване на собствеността на земеделски земи,попадащи в терени по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,решението на ПК е актът,с който завършва процедурата по възстановяването,без да е необходимо влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и издаването на заповед по параграф 4 к от ПЗР на ЗСПЗЗ,както и че законът в горната си редакция не изисква издаване на съпътстваща решението скица.Освен това, въззивният съд е отбелязъл изрично,че по отношение на спорния имот,в хода на първоинстанционното производство по делото,е влязъл в сила ПНИ,с което окончателно е утвърдена и индивидуализирана конфигурацията на процесния имот,поради което е неоснователна претенцията на ответниците,че реституционната процедура не е приключила и няма възстановен имот,който може да е предмет на разпоредителна сделка.Наред с това, съдът е разгледал и отговорил на всички възражения на ответниците,включително и на това -за придобиване на спорния имот на основание изтекла в тяхна полза 10 годишна придобивна давност,считано от влизане в сила на пар .4 от ПЗР на ЗСПЗЗ-07.04.1992г.,като е изложил доводи,че след като ищците се легитимират като собственици на процесния имот, въз основа на покупко-продажба,осъществена в тяхна полза от праводателката им-реституиран собственик –К. Г.,за която реституцията е приключила с постановяването на решение №620/25.06.1999г. на ПК В.,няма основание да не се прилага разпоредбата на член 5 ал.2 от З.,според която давност започва да тече едва на 22.11.1997г.,а към датата на завеждане на исковата молба 20.11.2007г. не е изтекъл необходимия десетгодишен давностен срок за придобиване на собствеността.
За да обосноват наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,която изисква правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстаницоннен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК,касаторите се позовават на:
– решение №761/03.08.2000г. по гр.д.№2025/1999г.,ІVГО,според което договорът за земеделска земя,която е била внесена в ТКЗС,но няма влязло в законна сила решение на ПК за възстановяването й и индивидуализирана с местонахождение ,граници и категория,на основание влязъл в сила поземлен план е нищожен ,поради липса на предмет-член 26 от ЗЗД,като видно от съдържанието на същото произнасянето не е по същия правен въпрос и е постановено по различен ,неидентичен с настоящия спор,и при различна фактическа обстановка,свързана с липса изобщо на проведена процедура по възстановяване на собствеността върху земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ,поради което същото е неотносимо към постановеното от въззивния съд с обжалваното решение,
-решение №2419/13.10.1960г. по гр.д.№3461/1960г. по описа на ВС,ІГО,според което при иск по член 108 от ЗС е необходимо да се докаже:1.че ищецът е собственик на вещта,предмет на иска,2.че вещта се намира във владение и държане на ответника и 3.че ответникът владее или държи вещта без основание,ако не е налице коя да е от трите предпоставки искът не може да бъде уважен,като с тези принципи видно от изложените решаващи изводи на съда във въвзивното решение, последният ,при постановяване на същото се е съобразил и е в съответствие с неговото произнасяне,
-решение №24/01.02.1999г. по гр.д.№1912/1997г. ,ІVГО, относно наличието на условия за преждевременно предявяване на иска по член 108 от ЗС и преценката на административния акт за валидно възникнало право на собственост от съда,без да е обвързан от действието на административния акт решение на ПК,ако то противоречи на закона,което също не се отнася до идентичен спор,а се отнася до реституция на земеделска земя,която е застроена и правата на собствениците се уреждат в член 10 б ал.1 от ЗСПЗЗ,което също е неотносимо към настоящия спор.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице условията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
По отношение позоваването от страна на касаторите за наличие условията на разпоредбата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване,при която се изисква правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,да е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения на законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени/т.4 на Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/,каквито аргументи липсват в изложението на касаторите,поради което не е налице това основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №34/07.01.2010г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д.№839/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: