О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
София, 02.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.03.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №980/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№340/19.01.2016г.,подадена от Р. П. И.,против решение №387/15.12.2015г. на Добрички окръжен съд,постановено по в.гр.д.№418/2015г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение №84/12.05.2014г. по гр.д.№3309/2010г. на Добрички районен съд,в частта за осъждането на М. Д. М. да заплати на Р. П. И. на основание чл.31,ал.2 ЗС сумата от 1980 лева обезщетение за лишаването му от ползването на ? идеална част от съсобствената им двуетажна жилищна сграда с идентификатор 72624.609.1272.1,и гараж с идентификатор 72624.609.1272.4,находящ се в [населено място], [улица],за времето от 07.06.2012г.-10.04.2014г. и в частта за съдебни разноски-държавна такса в размер на 79,20 лева върху уважената част от иска,като потвърждава решението в частта му,с която Р. П. И. е осъден да заплати на М. Д. М. сумата от 39 752,69 лева,представляваща сбор от дължимата от ответника ? част от солидарно поети от страните като кредитополучатели задължения по сключен от тях по време на брака им договор за ипотечен кредит от 03.10.2007т. с банка [фирма],изпълнени от ищцата включително и след прекратяване на брака с развод,в повече от припадащата й се част чрез плащане на погасителни вноски в периода от 1.06.2009г. до 01.11.2013г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на предявяване на исковата молба в съда -05.06.2012г. до окончателното изплащане на задължението.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба М. Д. М.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че не е било спорно, установява се и от представеното решение №15/11.02.2010г. по гр.д.№3574/2009г.на Д./л.9от делото на Д./, влязло в сила на 19.03.2010г., че страните са били съпрузи за времето от сключване на граждански брак на 27.11.1988г., до прекратяването му по съдебен ред на 19.03.2010г.,както и съгласно представения нот.акт № 151 т.ІІІ рег.№3665 дело № 351/2007г.на нот. Цв.А., с район на действие Д./л.10 от делото на Д./ за учредяване на договорна ипотека, че двамата съпрузи са страни-кредитополучатели по договор за банков кредит от 03.10.2007г. в размер на 57900лв. със срок за издължаване 360м. , считано от датата на усвояването му, обезпечен с учредена от тях ипотеката върху заявения за делба недвижимия имот с идентификатор 72624.609.1272.5/двуетажната жилищна сграда/, със степен на завършеност към момента на учредяване на ипотеката, както е отразено в договора -„груб строеж”.Съдът е посочил,че съгласно действащата към момента на брака разпоредба на чл. 25, ал. 2 от СК от 1985г. /отм./, респ. чл. 32, ал. 2 от СК, за задължения, които единия или двамата съпрузи са поели за задоволяване нуждите на семейството, те отговарят солидарно, като тази солидарност не е безусловна, а е обусловена от конкретна преценка за това дали тя е била разходвана за задоволяване нужди на семейството. Под „нужди на семейството“ се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ/ така Решение № 293 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3267/2013 г., III г. о./ . Съдът е приел,че средствата, получени по договора за кредит са били изразходвани за нуждите на семейството-погасяване на предходно солидарно задължение на двамата съпрузи, строителство и обзавеждане на семейното жилище, съпружеска общност, т.е. използвани са от двамата съпрузи, включително в частта за погасяване на предходно кредитно задължение на двамата,като ответникът не е твърдял, не е и установил, че получените по кредита средства са изразходвани за лични на ищцата, а не на семейството нужди, или, че изобщо не са изразходвани и са налични у ищцата,а освен това ответникът е и страна по договора за кредит. Съдът е посочил за установено по делото,че от преди фактическото изнасяне на ответника от семейното жилище през м.септември 2009г. ищцата е погасявала кредитните задължения с лични средства от трудови възнаграждения при липсата на принос на ответника с пари или грижи за семейството. След датата на фактическата раздяла м.септември 2009г. не е и спорно, че кредитните задължения са погасени с нейни лични средства и към 01.11.2013г. кредита е изцяло погасен от нея.По отношение на заявеното,в срока по чл.346 от ГПК съделителя Р. И., искане за уреждане на сметки между него и съделителката М. М. относно ползването на имота, което и било предоставено със решението за прекратяването на брака, вземане в размер на 180лева месечно, съразмерно на припадащата му се 1/2ид.част от имота, за периода „от влизане в сила на решението за прекратяване на брак”,съдът е посочил,че в първото по делото съдебно заседание след допускането на делбата, проведено на 07.06.2012г. И. е връчил на ответницата покана за плащането на наем за ползване на собствената му 1/2ид.част в размер на 180лева месечно, начиная от датата на влизане в сила на решението за развод,като с допълнителна молба от 14.06.2012г. /л.202/, е уточнил, че претенцията му е за ползването на неговата половина само от двуетажната къща и гаража, а в хода на производството-размера и от 8460лева.,което е оспорено от ответницата М. досежно размера от 180.00 лв. месечно, който счита за силно завишен, и възразила, че обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС се дължи от датата на получаване на поканата, каквато и е връчена на 07.06.2012г.Съдът е отбелязъл,че по своята правна същност претенцията на И. е за обезщетяването му като неползващ собственик на ползата, от която е лишен, чрез заплащане на обезщетение за самостоятелното ползване от ответницата на целия съсобствен имот за посочения период, предхождащ предявяването на иска, правилно квалифицирана от районния съд като такава по чл.31 ал.2 от ЗС, с оглед изложените обстоятелства за лишаване от ползване за минал период и е поискано заплащане на обезщетение за минал период- от влизане в сила на решението за прекратяване на брак, а то е влязло в сила на 19.03.2010г. Съдът е посочил,че фактът на ползването на общия имот само от единия съсобственик е предпоставка за възникване на правото на неползващия на обезщетение от деня на писменото поискване,като в случая писмено волеизявление неползващия И. е отправил на 07.06.2012г., в деня, в който е заявил вземането си пред съда,като обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС се дължи от поканата, до първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата,но ако ищеца не е установил съществуването на заявеното вземане за процесния период от 19.03.2010г.до предявяване на иска на 07.06.2012г., облигационната му претенция следва да бъде отхвърлена.Съдът е приел,че с обжалваното решение първоинстанционният съд недопустимо се е произнесъл по иск за заплащане на обезщетение от ползване за периода от предявяване на иска 07.06.2012г. до 10.04.2014г.-датата на последното съдебно заседание,т.е. за периода на висящност на делбата,тъй като съделителите могат да икат обезщетение за ползването на имота като привременна мярка/чл.344,ал.2 ГПК/,с каквото искане съдът не е сезиран в случая,поради което е обезсилил решението в тази му част.
В изложението по член 284,ал.3,т.1 ГПК,наречено”мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК”,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Считам,че описаното по-горе решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,които са довели до неговата необоснованост,явяващи се отменителни основания по чл.281,т.3 от ГПК.
При постановяване на своя акт по делото въззивният съд не се е обосновал с конкретни мотиви и доказателствената тежест от пораждащия собствеността фактически състав”,
като в подкрепа на тези оплаквания са изложени доводи за неправилна преценка на съда на събраните по делото доказателства,навеждат се твърдения от касатора за доходите,които е получавал по време на брака им с ответницата М. М.,как са били влагани същите за издръжката на семейството,обсъждат се заключенията по депозираните по делото съдебни експертизи и с оглед изложеното,касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,разрешен с обжалваното въззивно решение.Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението му по член 284,ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,както и от съдържанието на изложението на касатора,цитирано по-горе,в същото се навеждат изключително и само касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК/на която разпоредба последният сам се позовава/,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за това дали обжалваното възззивно решение е правилно или не,ще следва да бъде направена след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
В изложението си касаторът не формулира правен въпрос,разрешен с облжалваното въззивно решение,както и не сочи на наличието на коя от хипотезите,предвидени в член 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК,се позовава.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касацционно обжалване на решение №387/15.12.2015г. на Добрички окръжен съд,постановено по в.гр.д.№418/2015г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: