Р Е Ш Е Н И Е
№ 142
София, 30.11.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 05.10.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2708/2016 година
Производството е по член 307,ал.1 ГПК.
Образувано е по молба вх.№ 1062/05.04.2016г.,подадена от З. А. К. и В. С. К.,и двамата от [населено място],чрез пълномощника им адвокат Н. Р. Н.,за отмяна на влязлото в сила решение №86/16.05.2014г. на Районен съд,гр.И.-първи състав,постановено по гр.д.№746/2013г. по описа на съда,потвърдено с решение №127/02.04.2015г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,втори въззивен състав,постановено по гр.д.№600/2014г. по описа на съда,което с Определение №545/09.11.2015г. на ВКС,първо гражданско отделение по гр.д.№4311/2015г. по описа на съда не е допуснато до касационно обжалване.
Касаторите заявяват,че са налице основания за отмяна на влезлите в сила решения,поради наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства,които не са могли да им бъдат известни при постановяване на последните,и с които доказателства не са могли да се снабдят свовременно-основания по член 303,ал.1,т.1 ГПК.
С влязлото в сила решение по гр.д.№746/2013г. по описа на Районен съд,гр.И. се отхвърля иска на З. А. К. и В. С. К. срещу С. П. С. и С. И. К. за предаване владението на 10 кв.м от собствения им УПИ ІХ,кв.105 по плана на [населено място],,срещу С. Л. Г.,П. С. Г.,Н. Л. Ч.,К. Л. Ч. и А. Й. Ч. за предаване владението на 20 кв.м от собствения им УПИ ІХ в кв.105 по плана на [населено място],срещу Н. С. Б.,Г. С. Б. и Г. С. Ч. за предаване владението на 4 кв.м от собствения им УПИ ІХ в кв.105 по плана на [населено място],като неоснователен,както и се отхвърля иска срещу горепосочените ответници за преустановяване на неоснователни им действия,с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост в собственият им имот УПИ ІХ в кв.105 по плана на [населено място],като неоснователен.Със същото вляло в сила решение се оставя без разглеждане иска на З. К. и В. К. срещу горепосочените ответници за определяне границата между собствения им УПИ ІХ в кв.105 и съседните имоти УПИ VІІ-509,УПИ VІІ-510 и УПИ VІ-511 и прекратява производството по делото в тази му част като недопустимо.
В молбата се твърди,че при повод висящо към настоящия момент административно дело №200/2016г. по описа на АССО,4 състав установили наличие на нови обстоятелства и нови доказателства от съществено значение за решаване на споровете по член 108 ЗС и член 109 ЗС,които узнали от представената преписка от [община] по делото и от преписката по формиране отговора на отказа на Кмета на [община] и към отговора на жалбата на [община],като представят със същата следните писмени доказателства:
1.Отказ на Кмета на [община] за представяне на копия и информация от преписките по издаване на удостоверение за търпимост от 29.01.2016г.,
2.Справка от АССО за заведено административно дело №200/2016г. и протокол от съдебно заседание от 22.03.2016г.,
3.Съпроводително писмо от [община] с част от преписката по издаване на отказа,
4.Констативен протокол от 13.11.2013г. за Стопанска постройка в УПИ VІІІ-509 в кв.105 по плана на [населено място],
5.Констативен протокол от 07.11.2013г. за Стопанска постройка в УПИ VІІ-510 в кв.105,
6.Констативен протокол от 07.11.2013г. за Стопански постройки в УПИ VІ-511,135,кв.105,
7.Извлечение от ДВ бр.91 от 1990г.
5.Възражение от С. И. К.-вх.№94-С-11/20.01.2012г.,
9.Трасировъчен лист за дворищната регулация в кв.105 по плана на [населено място] от 1977г.
10.Списък с констативни протоколи,отразяващи,че процесните постройки са незаконни и подлежат на премахване.
Ответниците по молбата П. Г. и Г. Б.,молят молбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният установи следното::
Молбата за отмяна е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
В молбата се твърди,че е налице хипотезата,предвидена в член 303,ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.Според визираното в тази разпоредба на закона,заинтересованата страна има възможност да поиска отмяна на влязлото в сила решение,когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства,които са от съществено значение за делото и които не са могли да бъда известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.Следователно,тези обстоятелства или писмени доказателства трябва да съществуват по време на разглеждане и решаване на делото,но да са били неизвестни на страната и същата да не е могла да се снабди с тях.
С решаващите мотиви на влязлото в сила решение,предмет на настоящата молба на отмяна,е отхвърлен като неоснователен иск с правно основание член 108 от ЗС,като е прието ,че с доказателствата по делото се установява,че ответниците не са навлезли в имота на ищците,както и че изградените от тях стопански постройки попадат изцяло в собствените на последните имоти.По отношение предявената ищцова претенция с правно основание член 109 ЗС,съдът е приел същата за неоснователна и недоказана,тъй като не се установява по делото изградените постройки,които не навлизат в имота на ищците,макар и без строителни книжа и в режим на търпимост по смисъла на пар.16,ал.1 ПЗР ЗУТ,да се отразяват негативно на възможността на ищеца да ползва в пълен обем правото си на собственост и да ползва пълноценно имота си.Във връзка с търсената защита по член 109 а ЗС,съдът я е намерил за недопустима,тъй като не може да се води иск за определяне на границите между урегулирани поземелени имоти в границите на населеното място,поради което е прекратил производството в тази му част.
Видно от приложените с молбата писмени доказателства,една част от тях са не са съществували до приключване на производството по делото с влязлото в сила решение. За друга част от тях-приложените констативни протоколи,удостоверения за търпимост,молителите са могли да се снабдят с тях по време на висящността на процеса,ако бяха положили необходимата грижа и усилия за това.С настоящата молба за отмяна,молителите се стремят да съберат нови доказателства по реда на това извънинстанционно производство,с които да опровергаят изводите на съда по отношение на отхвърлените като неоснователни недоказани ищцови претенции,във връзка с които е постановено влязлото в сила решение,чиято отмяна се иска.В този контекст производството за отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства по време на инстанционното му разглеждане,а средство за защита срещу неправилни решения на изрично посочени основания в член 303,ал.1 ГПК,едно от които е това по т.1 от този текст.Тя е самостоятелно производство,а не редовна съдебна инстанция в исковия процес,поради което не може да се използва като средство за поправяне на виновните пропуски на страна,за която е неизгодно влязлото в сила решение,атакувано от нея по реда на член 303,ал.1,т.1 ГПК.
С оглед изложеното,не са налице предпоставките на член 303,ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение,поради което подадената молба се явява неоснователна и следва са се остави без уважение.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№1062/05.04.2016г.,подадена от З. А. К. и В. С. К.,чрез пълномощника им адвокат Н. Р. Н.,за отмяна на влязлото в сила решение №86 от 16.05.2014г. на Районен съд,гр.И.-първи състав,постановено по гр.д.№746/2013г. по описа на същия съд,потвърдено с решение №127/02.04.2015г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,втори въззивен състав,по гр.д.№600/2014г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: