О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
С., 27.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 20.09.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №829/2017 година
Производството по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№5087/52274 от 23.11.2016г.,подадена от Е. Т. Г. и А. Т. Г.,чрез пълномощника им адвокат В. П.,против решение от 14.10.2016г. на Окръжен съд [населено място],постановено по в.гр.д.№199/2010г. по описа на същия съд,с което се отменява решение от 10.05.2016г. на Районен съд-Монтана по гр.д.№222/2015г. по описа на съда,в частта с която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от И. И. Г. против Е. Т. Г. и А. И. Г., иск с правно основание член 108 ЗС – за признаване за установено правото на собственост и отстъпване на собствеността и предаване на владението на описаните в решението недвижими имот,над размера ѕ идеални части,вместо което е постановено:признава за установено по отношение на Е. Т. Г. и А. И. Г.,че И. И. Г. е собственик на ѕ идеални части от следния недвижим имот:поземлен имот с идентификатор 48475.501.335 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място],област М.,одобрени със Заповед №РД-18.80/26.08.2008г. на изп.директор на АГКК,с адрес на имота:сМитровци,област М.,с площ 968 кв.м,с трайно предназначение:урбанизирана,начин на трайно ползване:ниско застрояване/до 10 м/,номер по предходен план 259,кв.33 ,при описани съседи на имота,ведно с построените в същия имот:сграда с идентификатор 48475.501.335.1 по КК и КР на [населено място],област М.,одобрени със Заповед № РД -18-80/26.08.2008г. на изп.директор на АГКК,разположена в гореописания имот със застроена площ 97 кв.м,брой етажи 1 и с предназначение:селскостопанска сграда и сграда с идентификатор 48475.501.335.2 по КК и КР на [населено място],разположена в гореописания имот със застроена площ 47 кв.м,брой етажи 1 и с предназначение:жилищна сграда-еднофамилна,като осъжда Е. Т. Г. и А. И. Г. да предадат владението на И. И. Г.,върху посочения по-горе недвижим имот,и потвърждава решението в останалата му част.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е постановено при нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба И. И. Г.,чрез пълномощниците си адвокат Д. И. и адвокат А. У.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна,като претендира направените разноски за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че безспорно в процесния имот,собственост на И. И.-поч.1954г.,който до смъртта си е живял в имота,заедно със сина сина Н. И.-починал 1990г. и съпругата му Т. И.-починала 1997г.,която оставила за свой законен наследник брат си И. И. Г.-поч.2007г.,чийто наследник по закон е ищецът И. И. Г.,който се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имота,придобит по наследство и давностно владение-н.а.№50 от 24.03.2015г.Съдът е посочил,че по силата на договор за покупко-продажба,обективиран с нотариален акт №149/2015г.,сключен на 26.02.2015г.,ответникът Е. Т. Г., по време на брака му с ответницата А. И. Г., закупил от продавача И. А. И.-внук на наследодателя И. И. И./като наследник на баща си А. И. И.-поч.1981г/,процесния имот,за който продавача по сделката се легитимирал като негов собственик с нотариален акт №148/2015г.-като придобит по наследство и давностно владение,съставен на същата дата на извършена продажба-26.02.2015г.След анализ и оценка на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че наследникът на общия наследодател И. И.-неговия син Н. И. и съпругата му Т. И.-наследодателка на ищеца,придобили на основание придобивна давност процесния имот,чрез упражняване на фактическа власт и своене на същия,след смъртта на общия наследодател през 1954г.,в предвидения от закона 10 годишен давностен срок,изтекъл приживе на двамата, по време на брака им.Съдът е отбелязъл, че бракът между Н. И. и Т. И.-поч.1997г./от който брак нямат деца/, е прекратен със смъртта на съпруга Н. И.-поч.1990г.,когато е прекратена и съпружеската имуществена общност,като правата спрямо придобитото по време на брака им имущество,в случая процесния недвижим имот, са в размер на имот ѕ идеални части-за преживялата съпруга Т. И.-наследена по заместване от ищеца, и ј идеална част за останалите наследници на Н. И.-неговите братя и сестри/съгласно удостоверение за наследници-л.108 от делото/.Съдът е приел,че ищецът не е доказал установяване на фактическа власт върху целия имот,както и да владее вещта изцяло за себе си,чрез промяна на намерението си спрямо частите на останалите наследници,от държане във владение на същите,поради което е стигнал до извода,че правата на последния върху процесния имот са в размер на ѕ идеални части-съответстващи на тези на наследодателката му Т. И..Предвид на тези свои изводи,с оглед валидността на извършената покупко-продажба на процесния имот,съдът е посочил,че продавачът И. А. И.,като наследник на А. И., не е бил собственик на целия имот,поради което не е могъл да прехвърли права,които не е притежавал,поради което действителния собственик/ищеца/ не е загубил правото си на собственост в очертания по горе обем.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите заявяват,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК,като съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос/цитирам/:
„При предявен иск по член 108 ЗС може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства,без да обсъди останалия събран доказателствен материал и без да изложи съображения защо отхвърля част от доказателствата,като недостоверни?”,който е разрешен в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС.
Касаторите са изложили доводи за това,като е посочено,че въззивният съд не е обсъдил и не е взел предвид доказателствената стойност на влязлото в сила постановление от 16.05.2016г. на Районна прокуратура-М. за прекратяване на наказателното производство по преписка вх.№880/2015г.,образува срещу И. И. Г. и още няколко лица-свидетели при съставяне на нотариален акт №50/2015г.,поради липса доказателства за извършване на престъпление от общ характер.
Касационният съд намира,че формулираният от касатора правен въпрос не е разрешен в противоречие,а напротив в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС.Това така защото,видно от приетото с решаващите мотиви,въззивният съд е изградил своите изводи след анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства.
Освен това, цитираното в изложението на касаторите постановление за прекратяване на наказателно производство по горепосочената преписка на РП-М.,е от 16.05.2016г.,след постановяване на решението на първоинстанционния съд,приложено е с отговора на въззивна жалба,подаден от ответниците по жалбата Е. Г. и А. Г.,настоящи касатори,не е поискано,нито е приемано като доказателство по делото в това производство,а още повече в първоинстанционното производство,приключило с решение на РС-Монтана от 10.05.2016г.Ето защо,тези доводи на касаторите-за необсъждане на посоченото постановление на РП-М.,са напълно неотносими към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.Във връзка с това,не са налице предпоставките за наличие на твърдяната от касаторите в изложението им, хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК-съгласно приетото с т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
На ответника по касационната жалба И. И. Г.,не следва да се присъждат поисканите с отговора на жалбата разноски за настоящата касационна инстанция,тъй като липсват доказателства,че такива реално са били сторени.С депозирания писмен отговор на жалбата,единствено е приложено пълномощно от И. И. Г.,с което упълномощава адвокат Д. Г. и адвокат А. Б. от Адвокатско дружество „И.,В. и Ко”,да го представляват в производството пред ВКС.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.10.2016г. на Окръжен съд,гр.Мотана,постановено по в.гр.д.№199/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: