О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№208
С., 18.05.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 09.03.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 901/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№278/12.01.2016г.,подадена от Г. П. М.,чрез пълномощника му адвокат П. С.,против решение №650/04.12.2015г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по гр.д.№1037/2015г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №310/06.08.2015г. по гр.д.№1857/2014г. по описа на Районен съд,гр.Горна О.,в частта му за допускане да се извърши съдебна делба на описания в решението недвижим имот-магазин,между съделителите Г. Н. К. и Г. П. М.,при квоти по ? идеална част за всеки от тях.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Г. Н. К. против Г. П. М. за делба на описания в молбата недвижим имот-магазин и два автомобила,за което имущество се твърди,че е придобито от страните в режим на съпружеска имуществена общност,като ответникът Г. М. в отговора на молбата,заявява, че не следва да се допуска делба на недвижимия имот,тъй като последният не е придобит в режим на съпружеска имуществена общност,тъй като ищцата няма принос за това и се позовава на член 21 СК,а имота е закупен със средства предоставени му от неговата сестра.След анализ и преценка на събраните по делото доказателства,във връзка с твърдението за предоставени на последния парични средства от сестра му Р. М.,получени от нея по сключен договор за банков кредит,за който не са ангажирани по делото доказателства за установяване,че последната е страна по такъв договор,заетата сума,времето на усвояването и погасянето му, съдът е стигнал до извода,че то е останало недоказано.Съдът е посочил,че не се установява връзка със последвалото сключване на договор между ответника Г. М. и сестра му Р. М. от 15.08.2013г. за връщане на сумата от 10300 лева от ответника,която дата на сключването му е значително след придобиването на имота.Освен това, съдът е приел за установено по делото,с оглед представените писмени доказателства,че по време на брака между страните ищцата Г. Н. е работила,също така е полагала и грижи за домакинството,както и за отглеждане на детето им.В резултат на това,съдът е стигнал до извода,че презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи при закупуването на процесния недвижим имот е останала необорена от ответника,който носи доказателствената тежест,поради което страните, след прекратяване на брака им, са останали съсобственици на имота при равни права.
В изложението си,приложено към касационната жалба,на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява/цитирам/:
„Считам,че с решението си В. Съд се е произнесъл по съществен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.
Спорът по настоящия казус и правилното му решаване са от изключително житейско значение.Това е така,защото предмет на спора са отношения,свързани с правото на собственост и подялба на имуществото,допуснато до делба,както и относно определяне на делбената маса.Правилното решаване на спора е от съществено значение не само за страните по него,но и за цялото общество.
По време на съдебното производство,бяха поставени за обсъждане редица въпроси,които касаят правото на собственост върху имущество,формирано при условията на съпружеска имуществена общност,за определяне на делбената маса,относно трансформация на имущество,поради което произнасянето на ВКС по такъв казус,би обогатило практиката и би способствало за развитие на правото.
Обжалваното решение считам за неправилно поради нарушение на материалния закон,постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.При постановяването му в мотивите В. Съд не е оценил доказателствата по делото,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,погрешно ги е тълкувал,поради което е достигнал до погрешни изводи,а оттук е постановил неправилно решение.”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Т. решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда ,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му по чл.284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,цитирано изцяло по-горе,в последното липсва формулиран правен въпрос,съгласно приетото с т.1 на горепосоченото тълкувателно решение.В изложението се навеждат изключително и само касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията по член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,тъй като преценката за правилността или не на обжалваното въззивно решение,следва да се направи след допускането на касационното му обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Н. на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение и обусловил правните изводи на съда,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основани за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №650/04.12.2015г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по гр.д.№1037/2015г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: