О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София, 31.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 11.04.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 297/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. К. П.,И. С. Г.,В. К. В.,Т. В. К. и М. В. В. против решение №655/22.12.2011г. на Плевенски окръжен съд,гражданско отделение,ІVгр.с.,постановено по гр.д.№521/2011г.,с което се отменя решение №7 от 28.03.2008г. по гр.д.№346/2005г. по описа на Районен съд [населено място] бряг и вместо него е постановено:
Отхвърля като неоснователен предявеният от Д. К. П. иск с правно основание член 30 от ЗН,както и претенциите за възстановяване на запазена част от И. С. Г.,М. И. В.,починала на 01.08.2010г.,поддържано и от наследниците на последната-В. К. В.,Т. В. К. и М. В. В.,срещу В. Х. Г.,Х. Т. С. и Т. Й. С.,за възстановяване на запазените им части от наследството на П. И. Н.,б.ж. на [населено място] бряг,починал на 08.04.2005г.,чрез намаляване на завещателното разпореждане,обективирано в саморъчно завещание от 13.05.1995г.,по силата на което Д. Х. Н.-починала на 27.12.1997г.,е завещала на В. Х. Г. следния недвижим имот:1/2 идеална част от дворно място,находящо се в [населено място] б., [улица],цялото от 400кв.м,представляващо кадастрална основа на парцел * за имот пл.№* в кв.* по плана на същия град,при описани граници,заедно с ? идеална част от жилищната сграда,намираща се в горепосоченото дворно място.
Отхвърля като неоснователен предявеният иск на основание член 69 от ЗН от Д. К. П. против И. С. Г.,М. И. В.,починала на 01.08.2010г. с наследници В. К. В.,Т. В. К. и М. В. В.,В. Х. Г.,Х. Т. С. и Т. Й. С.,да се извърши съдебна делба между същите по отношение на :урегулиран поземлен имот,находящ се в [населено място] б.,целият от 390 кв.м,съставляващ имот * в кв.* по плана на същия град,при описани граници,заедно с построените в същото сгради:жилищна сграда,построена през 1952г.,със застроена площ 66кв.м,пристройка-двуетажна сграда с монолитна носеща конструкция от стоманобетонни колони и ж.б. плочи,построена през 1975г.,със застроена площ 19 кв.м,едноетажна сграда с маза/на приземно ниво/ с дървен гредоред,построена през 1960г.,със застроена площ от 25 кв.м,лятна кухня-едноетажна сграда,с монолитна плоча,построена през 1960г.,със застроена площ 31кв.м,гараж-едноетажна сграда,построен през 1980г.,със застроена площ 19кв.м,1едноетажна сграда с обща стоманобетонна плоча с лятната кухня,построена през 1960г. със застроена площ от 14кв.м,едноетажна стопанска сграда-навес,в което са обособени две помещения-гараж и работилница,построен през 1960г.,със застроена площ 33 кв.м.
С решаващите си мотиви по отношение претенциите за намаляване на завещателните разпоредби,които са направени от Д. П. с исковата молба на 23.11.2005г.,от И. Г.- със въззивната жалба на 28.12.2008г. и с молба в първото заседание по делото-09.04.2009г. и от М. В.-със въззивната жалба от 28.12.2008г.,съдът е посочил,че искът за намаляване на завещанията и даренията и за възстановяване на запазената част е ограничен със срок и това е срокът на общата петгодишна давност,която започва да тече от откриване на наследството,а за завещанията от момента,когато заветникът упражни своите права по завещанието.С оглед приложения по делото протокол за обявяване на саморъчно завещание от 03.07.2002г.,съдът е приел,че от този момент са упражнени правата по завещанието,поради което е стигнал до извода,че претенциите за възстановяване на запазените части от наследството на П. Н.,предявени от М. В. и И. Г. да погасени по давност,тъй като са предявени след изтичане на петгодишния давностен срок и като неоснователни,съдът ги е отхвърлил.По отношение исковата претенция с правно основание член 30 от ЗН,предявена от Д. П.,въззивният съд е стигнал до извода,че същата не е погасена по давност и след като е приел,че завещателното разпореждане е произвело правно действие,съобразно събраните по делото доказателства и след техния анализ и преценка, е образувал маса от всички имоти,принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му,чиято стойност съответно е определена въз основа на тройната съдебно-техническа експертиза.В резултат на това,при съблюдаване на правилото на член 29 ал.2 от ЗН,относно запазената част на Д. П.,тъй като правото да се иска намаляване на завещателните разпореждания е наследимо-от наследодателя на последната П. Н.,съпруг на завещателката,и при извършеното съпоставяне на разполагаемата част със запазената такава,съдът е стигнал до извода,че последната не е превишена.За да отхвърли иска за извършване на съдебна делба на основание член 69 от ЗС за посочените сгради,съдът приел,съобразно доказателствата по делото, относно жилищната сграда,че ? идеална част от нея е лична собственост на В. Г.,на собствено основание на останалата ? идеална част е била лична собственост на завещателката й,нейна сестра Д. Н.,тъй като е била построена преди брака й с П. Н.,поради което за същата не е налице съсобственост.За останалите сгради,построени в имота,в мотивите си съдът изчерпателно е посочил въз основа на доказателствата по делото придобиването им по давност,а за друга част от тях,които не са самостоятелни,а са построени и предназначени да обслужват предимно съществуващата сграда,е стигнал до извода,че не може да се допусне делба на същите,предвид ТР №44/18.05.1971г. на ОСГК на ВС.Съдът е констатирал,че към момента на откриване на наследството останало от Д. Н.-починала 1997г.,същата е била притежавала в режим на съпружеска имуществена общност със съпруга си П. Н.,правото на собственост върху ? идеална част от процесното дворно място,тъй като съгласно член 103 от ЗПР на СК/обн. ДВ бр.23/2968г. отм/ правилата на този кодекс се прилагат и за имуществата,придобити преди влизането му в сила при заварени бракове.За да отхвърли иска за делба на процесното дворно място,съдът се е позовал на ППВС №2/04.05.1982г.,съгласно което не може да се допусне делба на съсобствен парцел,в който имат две или повече самостоятелни сгради,които могат да бъдат обект на собственост и които са изключени от съсобствеността,а принадлежат на различни съсобственици на парцела,поради което предявеният иск за делба на процесното дворно място се явява неоснователен.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите твърдят,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280 ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
В точка първо римско от изложението се излагат оплаквания от касаторите,че при постановяване на обжалваното решение,съдът не се е съобразил със задължителните указания,дадени от ВКС с постановеното отменително решение,както и че е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила,като не се е произнесъл по част от наведените от тях доводи.
В точка второ римско от изложението си,касаторите заявяват/цитирам/:
„.Моля да допуснете касация на възивното решение и по следните съществени въпроси на основание член 280,ал.1т.1 ГПК.
Правните въпроси от значение за изхода на делото,по които съдът се е произнесъл с въззивното решение,свързани с погасителната давност,със семейната имуществена общност,нищожен завет,противоречат на трайната практика на ВКС по тези въпроси.
А.ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ:
1.От кой момент започва да тече давността по отношение на погасяване на претенцията по член 30 ЗН и следва ли той да се решава във всеки конкретен случай?” и
„2.Съществен въпрос е:За подлежащите на вписване,съгласно ЗС и ГПК обстоятелства и за възможността в охранителното производство да се изследва правоприемството между различните правни субекти,което ще обуслови крайния правен резултат по въпроса за зачитане на завещанието.”,като се позовават на решение №679/25.11.1996г. по гр.д.№848/1996г. по описа на ІГО,ВС,постановено по реда на ГПК-отменен,според което въпросът за упражняване на правата по едно завещание е фактически и се решава според данните по конкретния случай.
Така формулираните правни въпроси,в първата си част представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,а посочения в точка втора като въпрос, е неотносим към решаващите мотиви на съда относно преценката на саморъчното завещание,оставено от Д. Н.,а цитираното решение,което не е част от задължителната практика на ВКС,не е по същия правен въпрос,така както е посочен в тази част от изложението на касаторите и не може да обоснове наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В останалата част от изложението на касатора се посочват под формата на въпроси, свързани със СИО и зачитане на частно завещателно разпореждане,а всъщност се излагат конкретни обстоятелства по делото,свързани със доводите на касаторите по всеки от тях,направени в производството по делото,като се твърди,че съдът не се е съобразил с тях и е достигнал до други изводи във връзка с повдигнатия спор,а в подкрепа на тези доводи се цитира и практика на ВКС.
Според възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010 по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело ,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му по член 284,ал.3 ГПК.Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка или за осъждане на събраните по делото доказателства,тъй като проверката за законосъобразността на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/член 290,ал.1 ГПК/.Това е така,защото основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение/член 281,т.3 ГПК/.В настоящия случай,в пространното си изложение по член 284,ал.3,т.1 ГПК ,касаторите подробно описват от една страна възприетото от съда,правят коментар на гласните доказателства,излагат аргументите си по повод възприетото за установено с доказателства по делото от съда и в тази връзка обосновават неправилни изводи на последния,възприети в обжалваното въззивно решение,като в подкрепа на тези свои оплаквания цитират съдебни актове,постановени от ВКС.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №655/22.12.2011г. на Плевенски окръжен съд,го,ІVгр.с.,постановено по гр.д.№521/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: