О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
София, 22.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.10.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 717/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Дирекция на музеите,гр.К.,чрез адвокат Г. К. против решение №699/27.04.2012г. на Софийски апелативен съд,гражданска колегия,7 състав,постановено по гр.д.№2792/2011г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №332 от 13.06..2011г. постановено по гр.д.№537/2010г. по описа на Софийски окръжен съд,в частта,в която са отхвърлени претенциите на ищците с правно основание член 108 от ЗС и член 59 от ЗЗД до размер на сумата от 42915лева срещу Дирекция на музеите [населено място] и е постановено:осъжда Дирекция на музеите [населено място] да предаде владението на Н. Г. Д. и И. Г. Д. на имот с идентификатор 38558.4.338 по кадастралната карта на К.,представляващ дворно място от 440кв.м и построените върху него къща и обор,както и осъжда Дирекция на музеите [населено място] да заплати на Н. Г. Д. и И. Г. Д. сумата от 21 457,50 лева,ведно със законната лихва от 07.06.2010г. до окончателното й изплащане на задължението и да заплати на И. Г. Д. сумата от 21 457,50 лева,ведно със законната лихва от 07.06.2010г.,като потвърждава решението в останалата му обжалвана част,което решение е постановено при участието на контролираща страна-Държавата ,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,при участие на трето лице-помагач-Министерство на културата.
В изложението си,приложено към касационната жалба,за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява/цитирам/:
„Основанията за това са следните:
За да уважи ревандикационния иск апелативният съд се е произнесъл по въпроса създава ли Мораториумът върху изпълнението на реституционните закони по отношение на имуществата,съставляващи национални кулутурни паметници до приемането на Закон за културните паметници/решение на НС от 08.06.1994г.,обн.ДВ бр.49/17.06.1994г./,основание за владение в полза на ответника Дирекция на музеите К.,което основание е противопоставимо на ищците.
Този въпрос е съществен,тъй като определя решаващите изводи на съда по предмета на спора.
По този въпрос Апелативният съд е приел,че ответникът владее имота без основание,тъй като мораториумът не съставлява основание независимо от това,че липсва акт,чрез който мораториумът да е отменен.
Въпросът за действието на мораториума по време и с какъв акт следва да бъде отменен мораториума върху изпълнението на даден закон,наложен с решение на Народното събрание,е съществен за развитието на правото и точното приложение на закона.По този въпрос не съществува трайна практика,като в същото време има и други обществени отношения,които са регулирани с такива актове на НС.”,
след което се излагат аргументи в полза на обстоятелството,че този мораториум не следва да се счита отпаднал с приемане на Закон за културното наследство/обн. ДВ бр.19/13.03.2009г. в сила от 10.04.2009г./,тъй като в текста на горепосоченото решение на НС е изписан като закон за културните паметници,поради което следва да се отмени това решение на НС изрично,поради разминаването в посочените наименования на закона.
На второ място в изложението си,касаторът твърди,че/цитирам/:
„Апелативният съд се е произнесъл по въпроса представлява ли заплащането на парично обезщетение основание за настъпването на реституционния ефект по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др.
Съдът е приел,че изплащането на парично обезщетение не представлява елемент от фактическия състав на валидно завършена отчуждителна процедура,или с други думи вещно правният ефект на отчуждаването не е в зависимост от изплащането на паричното обезщетение.Поставя се същественият материалноправен въпрос дали с изплащането на паричното обезщетение настъпва вещно-правният ефект от отчуждителната процедура,в случаите,в които отчуждаването е извършено по реда на ЗПИНМ в редакцията на закона след изменението от бр.1956г.
По този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.”,основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280 ал.1 ,Т.1 ГПК,като се цитира и прилага решение №459/02.07.2010г. по гр.д.№754/2009г. по описа на ВКС Іго.
На трето място в изложението си,касаторът навежда доводи за наличие на хипотезата на член 280,ал.1т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,тъй като/цитирам/:
„При уважаването на иска по член 59 от ЗЗД съдът се е произнесъл по съществения процесуално-правен въпрос налице ли е неоснователно обогатяване,когато поради своето естество и предназначение на паметник на културата,имотът не може да се ползва от ищеца,нито последният може да реализира граждански плод от него.”,като се посочва,че ищците не могат да го отдават под наем,тъй като е паметник на културата и функционира като музей,нито да го ползват като жилищен такъв,поради което не може да се приеме че са лишени от доходи от този имот.
Ответниците по касационна жалба Н. Д. и И. Д.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото за не се допуска.
В писмения отговор,депозиран от Министерство на регионалното развитие и благоустройството,се заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че е налице първата предпоставка за основателността на заявената от ищците Н. Д. и И. Д. ревандикационна претенция против ответниците,а именно,че същите са собственици на процесния имот.Съдът се позовал на събраните доказателства по делото,от които се установява,че наследодателят на ищците е придобил процесния имот на публичен търг/определение №512/18.10.1947г. на Софийски областен съд по пр.№54582/1947г./-описани като къща с дворно място в [населено място],който имот е бил впоследствие отчужден по реда на ЗПИНМ/отм/,като по преписката за отчуждаването е приложен протокол за оценка на имота от назначената комисия.Съдът е посочил,че при така проведената отчуждителна процедура,на собствениците на имота е предоставено ползване на друг имот,находящ се в [населено място]-„Р. къща”,на основание член 74 от Правилника за приложение на ЗПИНМ/отм/,за което са представени доказателства за заплащан от ищците наем.В тази връзка е и възприетото в решението за отмяна на отчуждаването спрямо процесния имот,на основание член 1 ал.1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др. постановено с решение №2005/30.03.1994г. по гр.д.№2015/1993г. на ВС-ІІІГО,в производство по преглед по реда на надзора,с мотиви,че поради физическата цялост на къщата следва да се приеме,че отчуждителното мероприятие не е започнало,а обезщетението за собственика е с предоставянето за задоволяване на жилищните му нужди и на семейството му,като бе посочено по-горе,ползването на отчуждената по ЗОЕГПНС къща на Р. Н. Р. от [населено място],която понастоящем е отнета от ищците, във връзка с образувано изпълнително производството,образувано от наследниците на отчуждения собственик,поради настъпила в полза на последните реституция на този имот.В резултат на това,въззивният съд е стигнал до извода,че с оглед представените доказателства по делото,не се установява на наследодателя на ищците да е изплащано обезщетение за отчуждения процесен имот,въпреки съставения протокол за оценка,а вместо това е предоставен жилищен имот в К.,посочен по-горе,под наем за задоволяване на жилищни нужди.По отношение твърденията на ответниците,че е налице такова изплащане на обезщетение,с оглед възражението им ,че не е било върнато от ищците,за да настъпи реституционния ефект спрямо процесния имот,съдът е приел че е следвало те да докажат това свое твърдение,което не е налице по делото,поради което ответника Дирекция на музеите- К. се намира без правно основание в имота.По отношение на иска по член 59 от ЗЗД,съдът е приел,че ответникът Дирекция на музеите-К. се е обогатила за сметка на собствениците на имота,след като последните са имали право да владеят имота,те са имали право и на гражданските плодове от него-в случая наема за същия,като размера е определен от съда, съобразно посоченото в съдебно-техническата експертиза,считано от датата на подаване на исковата молба.
С оглед изложеното по-горе в рещаващите мотиви на въззивния съд и цитираните по изложението въпроси,касационният съд намира,че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По отношение на първия въпрос за приложение на мораториума по цитираното решение на НСи необходимостта от неговата отмяна,този въпрос е неотносим към решаващите мотиви на съда,тъй като очевидно тази пречка за настъпване на реституционния ефект спрямо процесния имот-паметник на културата, е отпаднала с приемането на Закона за културното наследство в сила от 10.04.2009г.,с който е отменен съгласно параграф 22 от ПЗР – Законът за паметниците на културата и музеите/обн. ДВ бр.29/1969г/.В настоящия случай не е налице хипотезата на член 280 ,ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на възззивното решение.
Във връзка с формулирания като втори въпрос,по приложението на член 74 а ЗПИНМ/отм/,за валидно завършена реституционна процедура ,във връзка с връщане на изплатено парично обезщетение,същият е неотносим към възприетото от въззивния съд,обусловило правните му изводи,поради обстоятелството,установено по делото ,за липса на данни за изплатено такова обезщетение,а вместо него предоставена под наем отчуждена къща в [населено място] на отчуждения собственик на процесния имот.Поради това не кореспондира на настоящия случай и посочената задължителна практика на ВКС.
По третия въпрос,изложен от касатора,във връзка с приетото по предявения иск с правно основание член 59 от ЗЗД,обстоятелството,че процесния имот е паметник на културата и се използва за музей,не може да обоснове хипотезата на член 280 ал.1,т.3 ГПК,тъй като е налице достатъчно съдебна практика по тази разпоредба от ЗЗД,както и самата разпоредба не е неясна,неточна или противоречива,каквито аргументи липсват в изложението на касатора.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №699/27.04.2012г. на Софийски апелативен съд,гражданска колегия,7 състав,постановено по гр.д.№2791/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: