О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 08.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15.11.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2035/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3793/14.05.2017г.,подадена от К. З. А. и А. З. А.,чрез пълномощника им адвокат Н. К.,против решение № VІ-2 от 17.02.2017г. на Бургаски окръжен съд,ІІ го,VІ въззивен състав,постановено по в.гр.д.№1933/2016г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение №1461/04.10.2016г. по гр.д.№5256/2015г. по описа на Бургаски районен съд, прекратява се производството по делото и се изпраща делото на Бургаски окръжен съд ,първо гражданско отделение по кометентност.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Е. Д. К. и Н. Н. М.,чрез пълномощника си адвокат М. Т.,в депозирания по делото писмен отговор,считат жалбата за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение,като претендират разноски за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че предявените искове са с правно основание член 124,ал.1 ГПК във вр. с член 79,ал.1 ЗС-да се приеме за установено по отношение на ответниците К. А. и А. А.,че ищците Е. К. и Н. М.,на основание давностно владение през периода 2001г.2015г. са придобили правото на собственост на описаните в исковата молба имоти,като съгласно член 69,ал.1,т.2 ГПК размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка на имота,а ако няма такава-пазарната цена на вещното право.Съдът е отбелязъл,че исковата молба е депозирана пред съда на 14.08.2015г.,а съгласно предвиденото в разпоредбата на член 104,ал.6 ГПК/обн. ДВ бр.50 от 03.07.2015г./,исковете,независимо от тяхната цена,съединени в една искова молба с иск,подсъден на окръжен съд,ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство са подсъдни на окръжен съд.Като е взел предвид данъчните оценки на описаните в молбата недвижими имоти,е посочил,че тази отнасяща се до претендираната едноетажна авторемонтна работилница,представляваща масивна постройка с железебетонна конструкция,е в размер на 64 833 лева,която постройка попада в части от различни имоти,предмет на останалите искови претенции.Съдът е стигнал до извода,че при така установените цени на исковете,е налице хипотезата на член 104,т.6 ГПК,тъй като цената на иска за правото на собственост върху постройката е над 50 000 лева,то и съединените с тази претенция искове за собственост върху реални части от посочените имоти са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция,поради което постановеното първоинстанционно решение е недопустимо като постановено от родово некомпетентен съд и следва да бъде обезсилено,а производството изпратено на Бургаски окръжен съд за разглеждане.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ бр.86 от 27.10.2017г. във вр. с параграф 74 ПЗР ЗИД ГПК/,като/цитирам/:
„ПРОЦЕСУАЛНОПРАВНИТЕ ВЪПРОСИ,по които считам,че представляват основание за допускане на касационно обжалване са следните:
1.ДОПУСНАЛ ли е БУРГАСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД съществено процесуално нарушение след като не е определил правилно предмета на спора,като е приел,че има предявен иск по чл.124 от ГПК,относно постройката,представляваща работилница,построена в ПИ с идентификатор 67800.503.551,и не се е съобразил с уточнението на предявените искове,посочени в определението на БРС в протокола от съдебно заседание от 13.06.2016г.,с което уточнение ищците са се съгласили?
2.Неправилно определяне на предмета на делото довело ли е до друго процесуално нарушение на БОС ,относно определяне на родовата подсъдност на делото и при положение,че няма предявен иск за постройката делото било ли подсъдно на БРС?
3.Представлява ли съществено процесуално нарушение прекратяването на производството по в.гр.д.№1933/2016г. на БОС,както е посочено в обжалваното решение на БОС”,като се цитира и прилага задължителна съдебна практиката на ВКС-решения на ВКС,постановени в производство по реда на член 290 ГПК.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение, от значение за изхода по конкретното дело,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Така посочените от касаторите правни въпроси,освен че са не са такива по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,но същите са неотносими към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.Всъщност те са свързани с касационни оплаквания на касаторите по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Освен това, тези въпроси се основават на твърдения на касаторите,което не кореспондират на данните по делото,тъй като заявенатата искова претенция по член 124,ал.1 ГПК относно постройката,представляваща авторемонтна работилница,не е оттеглена от ищците,по същата първоинстанционният съд се е произнесъл с диспозитива на решението си,а цитираните от касаторите уточнения на исковите претенции са направени от ищците, във връзка с дадените им от съда указания за посочване какви реални части по площ и граници попадат върху всеки от четирите посочени поземлени имота,предмет на останалите заявени от последните претенции/съгласно посоченото в депозираните от ищците молби-уточнение-от 25.11.2015г.-лист 57 от делото и от 11.05.2016г.-л.181 от делото/.
С оглед гореизложеното, непосочването на правния въпрос,както и в случая формулиране на неотносим такъв,какъвто съдът не е разрешавал с постановеното с решаващите си мотиви,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На ответника по касационната жалба Е. Д. К.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски в настоящото производство,в размер на 850 лева,представляващо адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 05.04.2017г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-2 от 17.02.2017г. на Бургаски окръжен съд,ІІго,VІ-ти въззивен състав,постановено по в.гр.д.№1933/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА К. З. А. и А. З. А. да заплатят на Е. Д. К. сумата от 850 лева/осемстотин и петдесет лева/ разноски по делото за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: