О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София, 26.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.01.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3250/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№77432/04.06.2018г.,подадена от Е. П. Л.,В. Г. А.,Е. Л. Т.,М. Б. К. и Б. М. К.,чрез пълномощника им адвокат Р. К.,против решение №1916/26.03.2018г. на Софийски градски съд,ІІ „А” състав,постановено по в.гр.д.№9263/2017г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №6708/17.05.2016г. по гр.д.№65325/2015г. по описа на Софийски районен съд,ГО,128 състав и вместо него е постановено:признава за установено по иска с правно основание член 124,ал.1 ГПК по отношение на Е. П. Л.,В. Г. А.,Е. Л. Т.,М. Б. К. и А. И. Л.,че Столична Община,гр.С. е собственик на реална част от недвижим имот с площ 462 кв.м,представляващ част от поземлен имот №****,м.”Б.”-В.,попадащ в УПИ ІІІ от кв.83 по плана на [населено място],обозначена в изготвената комбинирана скица-приложение №7,приподписана от състава на съда-неразделна част от настоящото решение-към приетото от въззивния съд допълнително заключение на вещото лице по назначената СТЕ,както следва:част А-В-С.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е недопустимо,като се иска неговото обезсилване,алтернативно същото е неправилно,като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касационната жалба Столична Община,в депозирания писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна,като претендира присъждане на разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с исковата молба ищецът Столична Община е предявила положителен установителен иск за признаване правото на собственост спрямо ответниците,върху реална част от ПИ №****,м.”Б.”-В.,кл.№156 от помощния кадастрален план от 2004г.,с площ 462 км,попадащ в УПИ ІІІ от кв.83А,отреден за поликлиника,като се твърди,че съгласно параграф 7,т.6 ЗМСМА с влизане в сила на този закон в собственост на общините преминават и обектите на общинската инфраструктура с местно значение,предназначение за административните потребности на общините,както и за здравно,културно и др. обслужване,като съгласно член 7,ал.4 ЗОС, този имот e публична общинска собственост и правото на собственост спрямо такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,на което основават правата си ответниците,в качеството си на наследници на В., И. и Н. М.,по силата решение на ОСЗГ [община] № Д0133 от 10.12.2007г.,съгласно решение по гр.д.№16593/2007г. по описа на Софийски районен съд.Съдът е посочил,че с акт №123 от 19.03.1997г. за общинска собственост е актуван като публична общинска собственост на основание член 2,ал.1,т.6 ЗОС следния имот:масивна сграда на три етажа и приземие,застроена на 1015 кв.м с дворно място,а с влязло в сила решение на 27.11.2007г.,поправено с решение от 22.10.2007г. по гр.д.№16593/2006г. по описа на СРС,в производство по член 14,ал.3 ЗСПЗЗ,е отменено Решение №Д133/04.07.2006г. на ОСЗГ”Нови Искър”,в частта,с която на наследниците на В.,И. и Н. М. е отказано възстановяване на собствеността върху нива от 1,435 дка,находяща се в строителните граници на В.,м.”Б.”,имот пл.№****,кад.л.156 по ЗРП на [населено място] и е възстановено правото на собственост на наследниците им по отношение на този имот,въз основа на което с издадено решение №д133/10.12.2007г. ОСЗГ.Съдът е приел,че с оглед въведената конкуренция на права при изследване на активната материалноправна легитимация и оспорването от страна на ищеца на решението за възстановяване правото на собственост на ответниците по реда на ЗСПЗЗ, следва да прецени дали са налице предпоставките на закона за възстановяване правото на собственост върху земеделски имот, притежаван към момента на образуване на ТКЗС или друга селскостопанска организация, респ. дали са опровергани констатациите в акта за общинска собственост.Във връзка с възражението на ответниците за задължителната сила на постановеното Решение на СРС, в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, с което им е възстановен процесният имот,същото е прието за неоснователно, като са изложени доводи относно обстоятелството за упражняване на косвен съдебен контрол върху административни актове по възстановяване право на собственост по ЗСПЗЗ, включително и върху съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и съдебно решение на административен съд, с което се упражнява пряк съдебен контрол върху административен акт в хода на реституционната процедура по ЗСПЗЗ,като такъв е допустим, само когато актовете се противопоставят на страна, която не е участвала в административното производство.Съзът е посочил,че в случая, страна в административното производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е държавата /Тълкувателно решение № 5/14.01.2013 г. по т. д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС/ и Столична община, като юридическо лице и носител на вещни права не е обвързана от постановеното решение по гр. д. № 16 593/2006 г. на Софийски районен съд,тъй като към момента на образуване на делото имотът вече е бил преминал в собственост на общината по силата на § 7, ал. 1, т. 3 ПЗР ЗМСМА, поради което Столична община не е обвързана от решението и като правоприемник на държавата и след като не е била страна в производството по пряк съдебен контрол върху административните актове в реституционното производство, по настоящото дело е допустимо осъществяване на косвен съдебен контрол върху горепосоченото решение.Съдът е отбелязъл, че съгласно императивната разпоредба на чл. 10 б ЗСПЗЗ собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове,и като се е позавал на данните от приетата по делото пред настоящата съдебна инстанция допълнителна съдебно-техническа експертиза, която е кредитирал като пълно и компетентно изготвена,е прието за установено, че в спорната реална част от имота попадат части от сгради с идентификатори **** – сградата на поликлиниката с около 1 кв.м. и части от сгради с идентификатори **** и **** – гаражи.Също така е посочено е, че останалата част от спорната площ попада върху асфалтирана площ от дворното място към поликлиниката, представляващо УПИ III от кв. 83 А – за поликлиника,а съгласно § 1в. от ДР ЗСПЗЗ строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността, са: наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и др.Съдът е стигнал до извода, че в случая намират приложение горепосочените разпоредби и е налице пречка за възстановяване на собствеността и в случая е достатъчен обективния факт на заварено комплексно застрояване и изпълнено мероприятие към 01.03.1991 г. (влизане в сила на реституционния закон), за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността, поради което възраженията на ответниците в този смисъл са приети за неоснователни.По друго възражение на ответниците, че не е било налице отчуждаване на процесния имот ,тъй като същият е бил включен в ТКЗС и не е налице отчуждаване,съдът е посочил,че решаващо е не обстоятелството, че липсва отчуждително производство за имота, както твърдят ответниците, а това, че е налице пречката на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяването му на бившите собственици и по правилото на чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ той се приема за държавна собственост, която може да бъде трансформирана в общинска, при наличие на предпоставки по ЗМСМА или ЗОбС. Във връзка с конкретния случай и като се е позовал на съдебна практика на ВКС,съдът е приел, че след като върху бившата земеделска земя е проведено мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, земята остава държавна собственост, независимо от това, че няма данни да е било изплатено обезщетение по чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.) като условие за настъпване на отчуждителния ефект на уличнорегулационния план.Освен това, съдът е отбелязъл, че макар в една част имота да не е застроен, същият попада в асфалтираната площ от дворното място към поликлиниката и е налице пречка за реституция, тъй като същият се намира в очертанията на терен, включващ и други имоти, зает от проведено единно комплексно мероприятие – а именно за поликлиника,и съгласно приетата съдебно-техническа експертиза е налице комплекс от строителни дейности – сградата на поликлиниката, гаражи, асфалтирана площ от дворно място към основната сграда, върху част от които попада и процесната реална част,при което осъществяването на комплексно благоустройствено мероприятие върху земеделска земя преди влизане в сила на ЗСПЗЗ представлява пречка за реституцията на земята.В резултат на това съдът е стигнал до извода, че процесния имот е имал статут на държавна собственост и е запазил този статут до момента на приемане на ЗМСМА, когато по силата на § 7, ал. 1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА е преминал в собственост на общината, тъй като е представлявал част от обектите на общинската инфраструктура с местно значение – за здравно обслужване; и съгласно посочената разпоредба с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване,като безспорно е обстоятелството, че процесният имот е част от такъв за здравно обслужване, а именно поликлиника, поради което имотът отговаря на легалната дефиниция на чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите твърдят, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в нарушение на член 280,ал.1,т.1 и т.3 и ал.2 ГПК.
В точка І-1 от изложението си касаторите формулират правен въпрос/цитирам/:”следва ли въззивният съд,когато служебно допуска събирането на непоискани във въззивната жалба/отговор доказателства,конкретно да посочи приложимата хипотеза по т.3 от ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/13г. на ОСГК?”,като са изложени доводи,че въззивният съд служебно е допуснал съдебно-техническа експертиза,въпреки липсата на доказателствени искания във въззивната жалба,като се е позовал/цитирам/:”бланкетно на т.3 от ТР №1/09.12.2013г. по т.д./1/13г. на ОСГК.”,като по пози начин, според касаторите допуснал нарушение на самото тълкувателно решение.
Според хипотезата на член 280,ал.1,т.1 ГПК и съгласно приетото с т.2 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанието за допускане на касационно обжалване по член.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато в обжалваното въззивно решение,правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решение на общото събрание на ВКС,в случая на тълкувателно решение на общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС.
Касационният съд намира,че въззивният съд, с постановения от него съдебен акт, се е произнесъл в съответствие с приетото в т.3 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС,според което въззивният съд е длъжен да събере доказателства,които се събират служебно от съда/експертиза,оглед,освидетелстване/,само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение,от което може да се направи извод,че делото е останало неизяснено от фактическа страна,или за необоснованост на фактическите изводи,като последното-необсноваността,е въведеното с въззивната жалба,видно от съдържанието й, което е довело и до позоваването на т.3 от горепосоченото тълкувателно решение от въззивния съд и допускането на допълнителна съдебно техническа експертиза с посочените от съда задачи ,с определението му от 31.07.2017г. по делото.
В точка І.2 от изложението си касаторите поставят въпроси,според тях от значение във връзка с приетото от въззивния съд за наличие на пречки за реституция по реда на ЗСПЗЗ за процесния имот,а именно:дали ищецът е задължен да посочи основанието на което държавата е придобила собствеността върху имота, преди влизане в сила на посочените разпоредби от ЗМСМА,както и чие е задължението да се посочи този придобивен способ на държавата и в каква степен съдът може да приложи в тази връзка служебното начало,за които въпроси твърди че имат значение за точното прилагане на закона.
Така формулираните въпроси са неотносими към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,видно от които въззивният съд не се е произнасял по такива въпроси,а съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дел,поради което така посочените от касаторите въпроси не са такива по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС.
Касаторите твърдят,че съдът се е произнесъл по материално-правен въпрос/цитирам/:”Подлежи ли на възстановяване онази част от имота,която не е застроена и която не е прилежаща площ към поликлиниката?”,разрешен в противоречие с практиката на ВКС,като се позовава на решение на ВКС,постановени по реда на член 290 ГПК.
Така формулираният въпрос е въпрос по същество на спора,т.е. не е такъв по смисъла на приетото с тълкувателното решение на ВКС,тъй като не е обусловил правните изводи на съда.
Наред с това,касаторите,в изложението си сочат,че е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.2 ГПК,като излагат доводи,че решението е очевидно неправилно,тъй като напълно била игнорирана скицата съставляваща Приложение №7 към техническата експертиза.
Касационният съд намира,че липсва посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/.В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
С оглед изложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба Столична община,следва да се присъдят разноските по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 200 лева,представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1916/26.03.2018г. на Софийски градски съд,ІІ”А” състав,постановено по в.гр.д.№9236/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Е. П. Л.,В. Г. А.,Е. Л. Т.,М. Б. К. и Б. М. К.,да заплатят на Столична Община,гр.София, сумата от 200 лева/двеста лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: