О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 06.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.01.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 7280/2014 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 11995/18.11.2014г.,подадена от И. Ц. Х. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат Й. Х.,против решение №467/14.10.2014г. на Плевенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№573/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №537/04.04.2014г. по гр.д.№6505/2012г. по описа на Плевенски районен съд за отхвърляне на предявеният от И. Ц. Х. против Ц. С. Ц.,иск с правно основание член 29,ал.3 СК,за определяне на по-голям дял,в размер на 2/3 идеални части от придобитото по време на брака имущество-обзавеждане,черна и бяла техника,като неоснователен.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно и необосновано,постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства,както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба Ц. С. Ц.,в депозирания писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество,че касационната жалба е неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че страните са бивши съпрузи,чийто граждански брак е бил прекратен с влязло в сила решение от 03.12.2012г. по гр.д.№797/2012г. по описа на Плевенски районен съд,като е безспорно между тях,че по време на брака им са придобили описаните в исковата молба вещи-обзавеждане,черна и бяла техника,в режим на съпружеска имуществена общност.След анализа на писмените и гласни доказателства по делото,както и от заключението на съдебната експертиза,при тяхната цялостна преценка,въззивният съд е стигнал до извода,че разликата в размера на реализираните от бившите съпрузи доходи сама по себе си не може да обоснове определянето на по-голям дял от общото имущество,доколкото съгласно член 21,ал.2 СК,съвместният принос се изразява не само във влагането на средства,но и в полагането на труд,грижи за децата и работа в домакинството.Освен това, съдът е отбелязъл,че по делото няма данни някой от бившите съпрузи да е използвал доходите си само за своя лична изгода,както и данни само И. Ц. Х. да е осигурявал средствата за придобиването на процесното обзавеждане,черна и бяла техника.Тези свои изводи съдът е основал,както на писмените доказателства,така и на преценката на гласните доказателства по делото-показанията на разпитаните свидетели,като за всеки тях поотделно е посочил обективността им,както и кои от тях са достоверни и кои не,в резултат на което е стигнал до крайния извод,че с оглед установеното по делото фактическо положение, е доказано,че всеки от бившите съпрузи според възможностите си,имуществото и доходите си е изпълнявал задълженията си по член 17 СК да осигурява благополучието на семейството и да се грижи за отглеждането,възпитанието,образованието и издръжката на детето от брака им Д.,поради което е приел,че не е оборена презумпцията по член 21,ал.3 СК,като предявеният иск по член 29,ал.3 СК е неоснователен.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Налице са основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК изразяващи се в следното:
За да постанови обжалваният съдебен акт решаващият съд е приел,че не е оборена презумпцията по чл.21,ал.3 от СК,т.е.,че не е доказано твърдението му,че приносът му надвишава двойно този на въззиваемата-Ц. С. Ц..Изводите на съда в тази насока са необосновани,тъй като представените от доверителя ми писмени и гласни доказателства са интерпретирани така,че да подкрепят отхвърлянето на иска.При проверка и анализа на доказателствата и доказателствените средства,съдът не се е съобразил с процесуалните правила и изводите му съдържат елементи на превратност и едностранчивост.”,след което се посочва кои според ищеца свидетелски показания,включително тези на неговата майка,неправилно не се кредитират от въззивния съд,последвано от фактически твърдения за неговото поведение по време на брака,обосноваващи според последния двойно по-големия му принос в придобиване на семейното имущество.
Очевидно тази част от изложението на касатора,съдържа изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността на въззивното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по член 290 ГПК.
В заключителната част на изложението,касаторът от една страна формулира като въпроси такива по същество на спора,както и част от тях неотносими към решаващите мотиви на въззивното решение.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение.Това е този правен въпрос,който е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда по конкретното дело,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На ответницата по касационната жалба Ц. С. Ц.,не следва да се присъждат разноски за настоящото касационно производство,в размер на 500 лева адвокатско възнаграждение,поискани с писмения отговор на жалбата,депозиран и подписан лично само от ответницата Ц.,тъй като със същия липсват приложени доказателства/договор за правна защита и съдействие/,които да установяват че такива разноски реално са сторени.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №467/14.10.2014г. на Плевенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№573/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: