О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
С., 25.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.02.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3320/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1774/01.06.2017г.,подадена от С. Х. А.,чрез пълномощника й адвокат П. Н.,против решение №46/27.04.2017г. на Силистренски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№22/2017г. по описа на съда,с което се потвърждава решение №247/12.12.2016г. по гр.д.№28/2015г. по описа на Районен съд,гр.Д.-за отхвърляне на иска на С. Х. А. срещу А. Б. А.,М. В. А. и Г. В. А.,тъй като те нямат качество на наследник на Х. А. Х.,както и за отхвърляне иска на С. Х. А. срещу Н. С. С.,Г. С. И.,М. Д.,Н. С.,А. Ю.,Н. Г.,М. Г.,Р. Ш.,Ю. Е.,С. Г.,Ф. А. Р.,Р. А. И. и А. В. Ш. за делба на описаните в решението недвижими имоти-земеделски земи,като неоснователен и недоказан,и за отхвърляне искането на С. Х. А. за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба,обективиран в акт №20,том VІІ,рег.№5904/2013г.,сключен между А. В. Ш.,Р. А. И. и Ф. А. Р. и вписан на 27.09.2013г.,както и за обявяване за недействителен на нотариален акт №23,том VІІ,рег.№5907,дело №1031 от 2013г.,представляващ договор за дарение на недвижим имот между Р. А. И. и Е. Е. К..
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Ф. А. Р.,А. В. Ш. и Е. Е. К.,чрез пълномощника си адвокат С. Р.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,съдът е констатирал,че във връзка с твърденията на ищцата,че тя и страните по предявения иск за делба са наследници на Х. А. Х.-поч.18.07.1969г.,за което е представила удостоверение за наследници на последния с отразяване,че същият е имал три деца:един син А. Х. Х. и две дъщери: З. Ю. и А. Х. Т.-последната наследодателка на ищцата,като тези удостоверения за наследници-на наследодателя Х. Х. и това на А. Х. Т. са били оспорени.В развилото се производство по оспорване на тяхната истинност,във връзка с поисканите и изпратени от [община] копия от двата лични регистрационни картона на А. Т.,съдът е констатирал съществени разминавания и при анализа на данните по тях е стигнал до извода,че липсват доказателства,освен тази противоречива информация,от която да се изведе наличието на родствена връзка и наследствено правоприемство на майката на ищцата с общия наследодател.Съдът е приел,че удостоверенията за наследници,обуславящи активната процесуална легитимация на ищцата са неверни и издадени в нарушение на разпоредбите на член 8-12 от Наредба № РД-02-20 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението,поради което заявената от ищцата претенция за делба е неоснователна.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр. с параграф 74 ПЗР ЗИД ГПК/,след което заявява/цитирам/:
„Считам че решението на въззивния съд е неправилно,поради нарушение на материалния закон,и съществено нарушение на процесуалните правила”,като излага свои съображения за необоснованост на изводите на въззивния съд,правят се оплаквания за допуснати нарушения на съдопризводствените правила,и в подкрепа на същите се цитира задължителна практика на ВКС.
В края на изложението си касаторът посочва/цитирам/:
„Въпросите по чл.280,ал.1,т.3 ГПК,които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото са:
1.Необходимо ли е страната по делото,която твърди,че е наследник на едно лице,при установено унищожаване акта за раждане на нейния наследодател и на семейните регистри,изрично да се позове на ползването от знанието на законно дете по смисъла на чл.50 от Закона за лицата от 1907г. или съда при решаване на спора относно произхода на това лице може служебно да установи това?
2.Достатъчно ли е за доказване ползването от знанието на законно дете по смисъла на чл.50 от Закона за лицата от 1907г.,установяване на обстоятелство,че лицето всякога е носило името на баща си.”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с въззивното решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение и съдържанието на изложението на касатора по член 284,ал.3,т.1 ГПК,в неговата първа част,във връзка с хипотезата за допускане на касационно обжалване-член 280,ал.1 ГПК,липсва формулиран правен по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение.Напротив,същото съдържа в тази си част изключително касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.1 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценка за правилността на решението ще бъде направена след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 280 ГПК.
По отношение на посочените в края на изложението правни въпроси,формулирани от касатора,във връзка с твърдението за наличие на предпоставките на член 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,с оглед приетото от въззивния съд с решаващите му мотиви,последният не е разрешавал такива въпроси с постановения от него съдебен акт,поради което същите са неотносими към тях и не са обусловили правните изводи на съда.
Непосочването на правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №46/27.04.2017г. на Силистренски окръжен съд,постановено в в.гр.д.№22/2017г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: