О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 02.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.04.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 184/2012 година
Производството е по член 274 ,ал.2 изр. второ от ГПК.
Образувано е по частна жалба,подадена от П. К. Г. и А. К. Х.,и двамата от [населено място] против определение №55/09.02.2012г. на Върховен касационен съд,второ гражданско отделение,постановено по гр.д.№5/2012г. по описа на същия съд,с която се оставя без разглеждане касационната жалба от 22.08.2011г. на К. П. Г.,чието процесуално положение е преминало върху наследниците му по закон А. К. Х. и П. К. Г.,подадена срещу въззивно решение от 15.07.2011г. по гр.д.№342/2011г. по описа на Ловешки окръжен съд,с което е потвърдено решение №161/29.04.2011г. по гр.д.№1614/2005г. по описа на Ловешки районен съд и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно ,като се иска неговата отмяна.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
С определението,предмет на настоящата частна жалба,съдът е посочил,че съгласно член 280 ал.2/изм. ДВ бр.100 от 2010г. в сила от 21.12.2010г/ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева,като размера на цената на иска по предявен иск с правно основание член 108 от ЗС,какъвто е предявеният по настоящото дело,се определя съгласно предвиденото в член 55 ал.1,б.”б” ГПК/отм/,действащ при предявяване на иска, и възлиза на ? от данъчната оценка на имотите,предмет на делото,която съгласно приложените на лист 287 и 288 по описа на Ловешки окръжен съд,за земята възлиза на 1 107,47 лева,а данъчната оценка на сградата на 2 928,40 лева,поради което цената на иска е под определения в член 280 ал.2 ГПК размер.
С частната жалба вх.№2062/2012г., се представят две удостоверения за данъчна оценка,издадени на 23.02.2012г.,според данните по които към настоящия момент данъчната оценка на земята възлиза на 1 161,20 лева,а на построената до 63% производствена сграда в имота-на 7 060,70 лева,която следва да се вземе предвид,поради което според жалбоподателите следва да се разгледа касационната жалба срещу въззивното решение,тъй като същото подлежи на касационно обжалване.
Производството по делото е започнало с подаването на исковата молба с вх.№ 1823/22.11.2005г. и се е развило при действието на ГПК/отм./Съгласно предвиденото в член 56 ал.1 б.”б” ГПК/отм/ цената на искове за собственост възлиза на ? от данъчната оценка,а ако няма такава от пазарната цена на имота.В настоящия случай,с оглед приложените удостоверение за данъчна оценка №2131/22.06.2005г. на ТДД Л. относно земеделска земя,същата възлиза на 1 107,47 лева,а съгласно удостоверение за данъчна оценка №2132/22.06.2005г. на ТДД Л. относно процесната сграда,изградена в груб строеж възлиза на 2 928,40 лева,въз основа на която е определена дължимата държавна такса.Ето защо,доводите на жалбоподателите и позоваването и прилагането на друга различна данъчна оценка от заявената при предявяване на иска във връзка с определяне на цената му,са неоснователни.Това е така и защото съгласно член 56 ал.1 ГПК/отм/ цената на иска се посочва от ищеца,а въпроса за същата може да се повдигне от ответника и от съда служебно най-късно в първото съдебно заседание.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №55 от 09.02.2012г. на Върховен касационен съд,второ гражданско отделение,постановено по гр.д.№5/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: