О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 03.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.10.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1852/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 4421/09.03.2018г.,подадена от Г. Д. В. и Н. Г. В.,чрез пълномощниците им адвокат Й. Г. и адвокат В. Х.,против решение №302/02.02.2018г. на Софийски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№2858/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №6283/25.07.2016г. постановено по гр.д.№14520/2014г. по описа на Софийски районен съд,гражданско отделение,2-ри състав:за признаване за установено спрямо Н. Г. В. и Г. Д. В.,че З. Д. З. е собственик на недвижим имот и осъжда Н. Г. В. и Г. Д. В. да предадат на З. Д. З.,на основание член 108 ЗС, държането на следния недвижим имот:апартамент №37,с площ 69,44 кв.м и 1,945 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,в което е построена жилищната сграда,находяща се в [населено място],район „К. село”,ж.к.”Б. б.”,[жилищен адрес]етаж 9,описан в решението,ведно с избено помещение №37 при описани в същото съседи,както и за отхвърляне предявените от Н. Г. В. и Г. Д. В. против З. Д. В. насрещни искове,съответно:с правно основание член 55,ал.1,предл.3 ЗЗД за заплащане на сумата от 75000 лева и с правно основание член 86 ЗЗД за сумата от 59 212,05 лева лихви за забава върху сумата от 75 000 лева за периода от 25.02.2008г. до 10.03.2015г.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,незаконосъобразно и необосновано,постановено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба З. Д. З.,чрез пълномощника си адвокат Д. Г.Д.,в писмения отговор на същата,счита че тя е недопустима,а по същество неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,съобразно от събраните и неоспорени доказателства по делото,че ищцата З. З. е придобила собствеността върху процесния имот на твърдяното от нея основание-постановление за възлагане на държавен съдебен изпълнител,влязло в сила на 29.05.2008г.,като първоначално този имот е бил придобит с договор за покупко-продажба от 13.06.1990г. от Г. Х. В.,по време на брака му със З. Д. В.-настоящата ищца,който брак е бил прекратен с влязло в сила решение на 20.03.1997г.,поради което този имот от закупуването му през 1990г. до влизане в сила на постановлението за възлагане е бил съсобствен между З. В. и Г. В.,а след тази дата е било изключителна собственост на ищцата З. Д..Съдът е посочил,че ответницитге са релевирали две възражения-първото,че те са собственици на процесния имот,на основание давностно владение,което упражнявали необезпокоявано-първата от тях Н. В. от месец септември 1995г.когато сключила брак с Д. В.-син на ищцата-починал на 30.04.2010г.,а за втория ответник Г. В.-син на Н. и Д. В.-от дата на неговото раждане-04.05.1996г. до датата на подаване на исковата молба-25.09.2014г.,и второто възражение на ответниците,че те са придобили имота,чрез покупка на публична продан ,осъществена по изпълнителното дело между З. З. и бившия й съпруг/в резултат на приключило дело за делба/,поради уговорка между ищцата и нейния син-починалия съпруг на ответницата Н. В. и нея самата,че ищцата З. ще участва в публичната продан като купувач,след което ще ги признае за собственици на имота по давностно владение.Съдът е приел,че по делото не е доказано нито от разпитаните свидетели,нито от другите доказателства З. и Г. В. да са предали не ползването, а владението на имота,тъй като ответницата Н. В. е допусната да живее в процесното жилище като член на семейството на сина на ищцата,и ответниците са били държатели на жилището.Съдът,след като е посочил,че държателят трябва да докаже,че не само упражнява фактическата власт върху имота,но и че е променил намерението си и е започнал да го свои,което обаче не трябва да остане скрито,а следва да намери изява в предприемане на конкретни действия, по делото не е доказано,че това е станало и е налице владение в изискуемия от закона срок.Съдът е отбелязъл,че не само няма доказателства,но липсват и твърдения от страна на ответниците за извършени от тях конкретни действия,с които да са манифестирали спрямо ищцата,че са започнали да владеят за себе си и да отблъснали владението на ищцата,след като за ответниците, в резултат на роднинските отношения между родители и деца,ищцата е проявила жест и след смъртта на нейния син-съпруг на ответницата и баща на втория ответник,ги е оставила да живеят в жилището,поради което и владението не може да се упражнява тайно по отношение на този на който се противопоставя.Съдът е приел и второто възражение за неоснователно,тъй като ответниците нито твърдят, нито разполагат с обратен документ,установяващ действителните им отношения с ищцата-купувачка на имота,нито представят начало на писмено доказателство,за да може да се кредитират показанията на свидетелите в тази част,поради което е стигнал до извода,че вещта се владее и държи от ответниците без основание,което да е противопоставимо на ищцата.По отношение на насрещния иск,съдът е приел,че по делото не е установено,че З. З. е получила от Н. В. и Г. В. сумата от 75 00 лева,въпреки че е установено че [фирма]/обща фирма на Н. В. и Д. В./,е превело по сметка на ДСИ по изпълнителното дело сумата от 40 162,92 лева,тъй като същото е самостоятелно юридическо лице,различно от ответниците по иска.Наред с това,съдът е приел за недоказано твърдението на ответниците ,че са взели заем в размер на 75 00 лева от горепосоченото дружество в полза на трето лице З. З.,като е посочил че сключения договор за заем,представен по делото е без нотариална заверка,липсва също така достоверна дата на така съставения договор за заем,поради което е стигнал до извода,че насрещният иск като недоказан,правилно е бил отхвърлен с решението на първоинстанционния съд.
В изложението си,приложено към касационната жалба, на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение касаторите твърдят,че са налице предпоставките на член 280 ал.1,т.1 ГПК,като/цитирам/:
„Съдът противоречиво с практиката на ВКС не е обосновал кои свидетелски показания кредитира и кои не кредитира и каква е причината за това,след това да съпостави свидетелските показания и писмените доказателства представени по делото и след като разгледа доказателствата в своята съвкупност да постанови решението си.”,като в началото на изложението се цитира практика на ВКС-решения на състави на съда,постановени по реда на член 290 ГПК.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,както и тези на първоинстанционния съд,към които въззивния съд препраща на основание член 272 ГПК,при разрешаването на този правен въпрос-а именно за задължението на съда да обсъди и прецени всички доводи и възражения на страните,всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,както и да посочи кои от тях кредитира и кои не и по каква причина,касационният съд намира,че съдът е направил това,като се е произнесъл не в противоречие ,а в съответствие с приетото със съдебната практика на ВКС.
Наред с това,в първата част на изложението си,касаторите посочват в седем точки правни въпроси,които според тях са от съществено значение за решаване на делото,на които съда да отговори,както и на такива,посочени след това.
Преди всичко,съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.Върховният касационен съд,не е длъжен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
В изложението си по член 284,ал.3 ГПК,касаторите формулират правни въпроси,според тях от съществено значение за правилно решаване на спора,които обаче не са били разрешавани с въззивното решение очевидно,тъй като заявяват,че съда следва да отговори на тях,без да конкретизират дали това е следвало да стане с въззивното решение ,или искат отговор в настоящото касационно производство,което няма за предмет това.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №302/02.02.2018г. на Софийски апелативен съд,гражданска колегия,8-ми състав,постановено по в.гр.д.№2858/2017г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: