О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 02.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.03.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4400/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1695/25.05.2016г.,подадена от С. Х. И.,против решение №62/21.04.2016г. на Силистренски окръжен съд,постановено по гр.д.№21/2016г. по описа на същия съд,с което се отменя решение № 541/19.11.2015г., постановено по гр.д. № 2108/2014г. по описа на СРС, в частта в която е допусната делбата на нива от 2370 кв.м., находяща се в м. ’Т. лозя” землището на [населено място], общ. С., съставляваща имот с идентификатор 00895.1.493 по кадастралната карта и регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД 18 – 2/15.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи: имоти е идентификатори 00895.1.574, 00895.1.494, 00895.1.496, 00895.1.497 и 00895.1.492, нива от 8000 кв.м. находяща се в м. ’’Вишна А. – Запад”, землището на [населено място], общ. С., съставляваща имот с идентификатор 00895.28.35 по кадастралната карта и регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД 18 – 2/15.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК при съседи: имоти с идентификатори 00895.28.501, 00895.28.36, 00895.28.124, 00895.28.120 и 00895.28.34; и изоставена орна земя от 7999 кв.м., находяща се в м. ’’Кованлъците” землището на [населено място], общ. С., съставляваща имот с идентификатор 00895.125.10 по кадастралната карта и регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД 18 – 2/15.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК при съседи: имоти с идентификатори 00895.26.508, 00895.125.22, 00895.125.21 и 00895.125.9, при квоти за Н. Х. К. – 1/8 ид.ч. (15/120 ид.ч.) и за Й. Г. П. – 1/8 ид.ч. (15/120 ид.ч.); и вместо него е постановено:ДОПУСКА делбата на нива от 2370 кв.м. (две хиляди триста и седемдесет кв.м.), находяща се в м. ’Т. лозя” землището на [населено място], общ. С., съставляваща имот с идентификатор 00895.1.493 (нула, нула, осемстотин деветдесет и пет, точка, едно, точка, четиристотин деветдесет и три) по кадастралната карта и регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД 18 – 2/15.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи: имоти е идентификатори 00895.1.574, 00895.1.494, 00895.1.496, 00895.1.497 и 00895.1.492, нива от 8000 кв.м. (осем хиляди кв.м.), находяща се в м. ’’Вишна А. – Запад” землището на [населено място], общ. С., съставляваща имот с идентификатор 00895.28.35 (нула, нула, осемстотин деветдесет и пет, точка, двадесет и осем, точка, тридесет и пет) по кадастралната карта и регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД 18 – 2/15.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК при съседи: имоти с идентификатори 00895.28.501, 00895.28.36, 00895.28.124, 00895.28.120 и 00895.28.34; и изоставена орна земя от 7999 кв.м., находяща се в м. ’’Кованлъците” землището на [населено място], общ. С., съставляваща имот с идентификатор 00895.125.10 (нула, нула, осемстотин деветдесет и пет, точка, сто двадесет и пет, точка, десет) по кадастралната карта и регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД 18 – 2/15.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК при съседи: имоти с идентификатори 00895.26.508, 00895.125.22, 00895.125.21 и 00895.125.9, при квоти за Н. Х. К.. – 1/12 ид.ч. (10/120 ид.ч.) и за Й. Г. П. – 1/6 ид.ч. (20/120 ид.ч.),като ПОТВЪРЖДАВА решение № 541/19.11.2015г., постановено по гр.д. № 2108/2014г. по описа на СРС, в останалата част.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в обжалваната му част, е неправилно,необосновано и постановено в нарушение на материалния закон,като се иска неговата отмяна в тази му част.Предмет на обжалване пред въззивнната инстанция по жалбата на С. Х. И.,настоящ касатор, е било решението на първоинстанционния съд,с което е било допуснато извършване на делба на описаните земеделски земи,останали в наследство от общия наследодател на страните П. К. Я.-поч.1970,собствеността върху които е била възстановено по реда на ЗСПЗЗ,между посочените в решението негови законни наследници при определените в същото квоти,като съделителката С. Х. И. е останала недоволна от това решение, в частта му по отношение на лицата и определените за тях квоти,тъй като според последната в делбата не следва да вземат участие наследниците на С. Х. Я.,за която липсват доказателства да е била законна съпруга на наследодателя П. К.,в която част възззивният съд е потвърдил горепосоченото решение, постановено от Силистренски районен съд.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по делото не се спори,а и от представените по делото решение на ПК С.: решение №108/25.04.1996г. и решение №211/02.07.1999г., на наследниците на П. К. Я. е възстановено в съществуващи реални граници правото на собственост върху описаните в същите земеделски земи,предмет на делбата.Съдът е посочил,че от представеното по делото удостоверение за наследници на П. К. Я.-поч.1970г.,той е оставил за свои наследници четирите си дъщери: П. П. К.,К. П. П.,Н. П. П. и Т. П. Й.,както и преживялата го съпруга С. Х. Я.,които са си разпределили имуществото съобразно член 5 ал.1 и чл.9 ЗН при равни дялове- по 1/5 идеална част,като съпругата С. Х. Я.-починала 1989г.,съгласно посоченото в приложеното на лист 29 от делото,удостоверение за наследниците й,е оставила за свои законни наследници,четирите си дъщери,три от които общи с починалия наследодател-К. П. П.,Н. П. П.,Т. П. Й. и Я. Х. П.-родена от друг брак на наследодателката Я.,като делбата се извършва между наследниците по заместване на тези починали преди предявяването на иска за делба наследници на общия наследодател.С оглед възражението на С. Х.,че наследниците на Я. Х. П.,не са участници с спорната имуществена общност,съдът е приел същото за неоснователно,тъй като макар последните да не са законни наследници на наследодателя П. К.,те придобиват квотите си като универсални правоприемници на С. Х. Я.,която приживе е била титуляр на правото на собственост върху вещите,включени в имуществото на починалия преди нея съпруг П. К..Другият довод на С. Х. И.,настоящ касатора,а именно,че след като липсва доказателство за сключен брак между П. К. и С. Х. Я.,последната не следва да се призовава към наследяване като негова съпруга,въззивният съд е приел същия да несъстоятелен,тъй като в представеното удостоверение за наследници на П. К./лист 3 от делото/,чието съдържание не е оспорено от страните по делото, С. Х. Я. е посочена като негова съпруга,която следва да го наследи като такава.За да отхвърли като неоснователно възражението на С. П. И.,че поделяемите имоти представляват остатъкът от имуществото на основния наследодател, след изпълнението на нотариално завещание в полза на три от дъщерите му,явяващ се запазена част на нейната майка К. П.,която не била включена като заветник в него,съдът е посочил,че С. П. И. не е депозирала пред първоинстанционния съд писмен отговор на исковата молба,с който да направи възражение за запазена част,представила е в по-късен момент нотариалното завещание,както и липсват доказателства,че правата от него са били упражнени от тези в чиято полза е направено,като възраженията в тази връзка пред въззивната инстанция са преклудирани,поради което е потвърдил решението в тази му част.
С касационната си жалба,с касаторът е представил изложение вх.№1768/31.05.2016г.,на основания за касационно обжалване,което въззивния съд е оставил без движение,поради нередовности заедно с касационна жалба,като е дал указания,да представи изложение по смисъла на член 284,ал.1,т.3 ГПК,тъй като представеното такова съдържа само касационни оплаквания,че постановеното решение е неправилно,допуснати са нарушения на съдопроизводствените правила и направените изводи са необосновани.В изпълнение на тези указания е представено приложеното към касационната жалба изложение вх.№1969/20.06.2016г.,в което касаторът,чрез пълномощника си адвокат Р.Н., заявява,че са налице основанията на член 280,ал.1,т.3 ГПК,като отново се правят касационни оплаквания с позоваване на разпоредбата на член 281,т.3 ГПК,и поради това за втори път, съдът с резолюция от 20.06.2016г. е дал указания за представяне на точно и мотивирано изложение на основанията за касационно обжалване.
С вх.№2125/01.07.2016г.,касаторът,чрез пълномощника си адвокат Р.Н.,депозира изложение,наречено „изложение по касационна жалба по гр.д.№21/2016г. на Силистренски окръжен съд-написано на ръка/,в което твърди,че/ цитирам/:
„Считаме,че е налице правен интерес и основанията за допустимостта на касационното обжалване на Решение 62/21.04.2016г. по гр.д./в./№21/2016г. на ОС Силистра съгласно член 280,ал.1,т.3 ГПК,поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила при постановяване на това решение.”,след което се излагат изключително касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.1 ГПК,като в подкрепа на същите се цитира задължителна практика на ВКС.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по член 284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от съдържанието на депозираното по делото изложение на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение/които са няколко на брой/,и въпреки дадените неколкократно указания и възможност от въззивния съд ,за привеждане в съответствие със изискванията на член 284,ал.1,т.3 ГПК,в същото липсва формулиран правен въпрос по смисъла но горепосоченото тълкувателно решение.Последното съдържа изключително касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,на която разпоредба касаторът изрично се позовава в същото,но те са различни от основанията за допускане на касационно обжалване съгласно предвиденото в разпоредбата на член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за това дали обжалваното въззивно решение е правилно или не ще бъде направена след допускането му до касационно обжалване в производството по реда на член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,съгласно приетото с горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №62/21.04.2016г. на Силистренски окръжен съд,гражданско отделение,постановено по гр.д.№21/2016г. по описа на същия съд,в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: