О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
София, 04.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.04.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4349/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№10938/26.07.2017г.,подадена от С. Н. С. и Г. Н. С.,против решение № І-55 от 21.06.2017г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№643/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №6/16.03.2017г.,постановено по гр.д.№72/2016г. по описа на Районен съд,гр.Малко Т.-за отхвърляне на предявеният от С. Н. С. и Г. Н. С.,иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците М. П. и С. А.,че ищците са собственици на недвижим имот с площ 503 кв.м,находящ се в местн.”Лозята”,в землището на [населено място],съставляващ част от имот №010003-УПИ ІІІ-25 в кв.4 по плана на селото.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е недопустимо поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба М. Д. П. и С. Д. А.,чрез пълномощника си адвокат В. Хайк,в депозирания по дулото писмен отговор на жалбата,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество,считат жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с предявения иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК, ищците ,в качеството им на наследници на общия наследодател Н. С. Д.-поч.2016г.,са поискали да се признае за установено по отношение на ответниците М. П. и С. А.,че ищците са собственици на земеделска земя,извън регулацията на [населено място],представляваща част от бившия парцел V от бивш кв.2,находяща се в местн.”Лозята”,съставляваща част от поземлен имот №3 от масив 10 от КВС на земеделските земи с площ около 500 кв.м.Съдът изрично е посочил,че в обстоятелствената част на исковата молба ищците твърдят,че са собственици по наследството от баща им Н. С. Д. на описания земеделски имот,който бил закупен от наследодателя им с нотариален акт №26,т.І,дело №49/16.04.1962г./лист 5 от делото/,като част от дворно място,за което съгласно действащия към този момент регулационен план на [населено място] е отреден урегулиран парцел V от бивш кв.2 с площ 810 кв.м,като по-късно с приемането на действащия нов регулационен план на селото една част от гореописания бивш парцел V се урегулира като нов УПИ ІІІ с пл.№25 в кв.4,а друга част от имота остава извън регулация и придобива статут на земеделска земя,която бащата на ищците продължил да обработва и ползва до смъртта си като лозе,като с проведената земеделска реституция с решение на ПК Малко Т. тази част от имота,заедно със съседни имоти е била неправилно възстановена като новообразуван имот №010003 с план за земеразделяне на наследодателя на ответниците-Д. С. А..При така описаната фактическа и правна обстановка,а именно че ищците са придобили спорния имот по наследство от баща си,който от своя страна го е придобил по силата на описания нотариален акт,съдът е приел,че последните основават претенцията си на правна сделка-придобиване правото на собственост върху имота по силата на покупко-продажба,обективирана с горепосочения нотариален акт, и като се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза,неоспорена от страните,според която никаква част от имота,описана в цитирания нотариален акт не попада в поземлен имот 010003/възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследодателя на ответниците/,е стигнал до извода,че процесния имот не е идентичен с описания недвижим имот в нот.акт №26/1962г.Съдът изрично е посочил,че нито в исковата молба,нито в първото заседание по делото ищцовата страна се е позовавала на давностно владение като основание за придобиване на имота от наследодателя на ищците,респективно от последните,като такова е направено от пълномощника им в съдебно заседание,едва след изслушване на вещото лице по експертизата,от която става ясна липсата на идентичност на процесния имот с този на описания в посочения нотариален акт.В тази връзка,съдът след позоваване на задължителна съдебна практика –ТР №4/2012г. на ОСГК на ВКС,е отбелязъл,че са уважаване на иск за собственост, въз основа на придобивна давност, е необходимо страната изрично да се позове на придобивна давност,а не само на предпоставки за придобиване на собственост по давност,поради което е стигнал до извода,че в конкретния случай иск за собственост,с изрично позоваване за придобиване правото на спорния имот по давност,не е бил предявен.Въпреки,че не е въведено като основание,съдът за пълнота е посочил,че обективият и субективинят елемент на това владение в лицето на наследодателя на ищците,респ на тях самите,не е бил установен от тях по реда на пълно и главно доказване,не са били ангажирани доказателства за това от последните.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите твърдят,че са налице предпоставките на член 280,ал.1 ,т.1 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр. с пар.74 ПЗР ЗИД ГПК/,в което посочва какво е прието с въззивното решение,твърди противоречие на изводите на съда относно „изричното позоваване на придобивна давност „ с възприетото с ТР №4/2012г. на ОСГК на ВКС,също така се позовава на практика- относно задълженията на съда да изведе правната квалификация на претенциите от съдържанието и петитума на исковата молба-като сочи решение на ВКС,постановено по реда на член 290 ГПК.
Преди всичко,съгласно т.1 но ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от съдържанието на изложението на касатора в същото липсва посочен от последния правен въпрос,по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,а в само се правят касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.1 ГПК,като в тяхна подкрепа се цитира задължителна съдебна практика на ВКС,които обаче са различни от предвиденото по член 280,ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-55 от 21.06.2017г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№643/2017г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: