О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София, 19.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.09.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 354/2012 година
Производството е по член 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№885/23.04.2012г.,подадена от Ц. М. П. и Т. М. Ч.,чрез пълномощника им адвокат А. Ц.,против определение №81/04.04.2012г. на Софийски окръжен съд,постановено по гр.д.№169/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение №794 от 11.11.2011г. постановено по гр.д.№437/2011г. по описа на Елинпелинския районен съд,с което на основание член 130 ГПК е прекратено производството по дело като образувано по недопустими искове.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,след дадените от съда указания,касаторите заявяват/цитирам/:
„С определение от 04.04.2012г. на Софийски окръжен съд,3-ти въззивен състав,по гр.д.№169 по описа за 2012г.,съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Съображенията ми са следните:
В обжалваното определение съдът твърди,че доверителите ми нямат правен интерес от предявяване на установителен иск.Считам че това твърдение е неправилно,тъй като правото им на собственост е смутено и застрашено.Със сила на пресъдено нещо спрямо ответниците е установено,че общият наследодател Ц. С. М. на ищците е собственик на процесните имоти и същите имат право да установят,че влязлото в сила съдебно решение №250 от 26.11.2007г.,постановено по гр.д.№185 на Елинпелинския районен съд,2 състав,по описа за 2007г.,ги ползва.”
Преди всичко,в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,от значение за изхода по конкретното дело и който е обусловил изводите на съда,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г.по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Видно от цитираното почти изцяло изложение на касаторите,в същото липсва формулиран правен въпрос,разрешен с това определение,от значение за изхода на делото и обусловил изводите на съда.В същото се съдържат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.1 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши след допускането на касационното обжалване на същия,при разглеждане на частната касационна жалба срещу въззивното определение,в производството по член 278 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №81/04.04.2012г. на Софийски окръжен съд,трети въззивен състав,постановено по гр.д.№169/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: