О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
София, 01.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25.04.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 315/2012 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от П. М. А.,В. Н. В.,М. Н. Н.,В. М. В.,К. М. П.,Г. Д. В.,В. В. В. и Д. В. В.,чрез пълномощниците им адвокат М. Д. и адвокат Е. М.,против решение № V-162/18.11.2011г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д.№1082/2011г. по описа на същия съд.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно предвиденото в член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] София,в писменото си становище,счита доводите на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за неоснователни и моли същото да не се допуска.
В писмения отговор на ответникът по касационната жалба [фирма] София, излага доводи,че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
Във връзка със заявените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, са посочени следните правни въпроси,разрешени от въззивния съд с обжалваното решение и обусловили крайните му изводи,а именно/цитирам/:
„1.По въпроса за допустимостта на съдебния акт,касаещ произнасянето на съда по искане,с което не е бил сезиран,въззивната инстанция се е произнесла по въпрос,разрешен в противоречие с практиката на ВКС-основание за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.1 ГПК:
Въззивната инстанция се е произнесла по непредявен иск и неизяснена фактическа обстановка,касаеща посочения в диспозитива на съдебното решение имот с идентификатор 48619.18.38. по к.к. на Ц. в м.Е. дол,с площ 483 кв.м..”
Касаторите навеждат доводи,че пред въззивната инстанция е било направено уточнение,основаващо се на техническа грешка в посочване идентификатора на този имот,като вместо правилното 48619.16.38 е посочен 48619.18.38,при което въззивния съд вместо да укаже на страната да я отстрани,за да изясни делото от фактическа страна,е дал ход на същото и се е произнесъл по непредявен иск.В тази връзка,касаторите се позоват и прилагат цитираните решения на ВКС по член 290 ГПК във връзка със задълженията на съда за изясняване на делото от техническа страна и указанията за страните.
Така формулираният въпрос ,няма отношение към твърдяна от касаторите недопустимост на решението в тази му част,като свързано с произнасяне по непредявен иск,защото освен че представлява касационно оплакване,не отговаря на данните по делото,видно от които с молба пред въззивния съд/лист 99 /,депозирана от настоящите касатори,последните са поискали под формата на уточнение,касаещо индивидуализацията на един от делбените имоти,посочен като номер 6 по исковата молба с идентификатор 48619.18.28 по к.к. на Ц.,за който първоинстанционния съд се е произнесъл в диспозитива си,отхвърляйки иска за делба на този така индентифициран имот,да се приеме от въззивния съд ,че се касае до фактическа грешка в изписването на идентификатора,вместо правилното 48619.16.38.По повод на тази молба, с определение взето в съдебно заседание от 20.10.2011г.,въззивният съд я е оставил без уважение,поради това че същата не се отнася до техническа грешка,а до въвеждане на нови фактически твърдения за спорния имот,очертаващи нов спорен предмет,тъй като по този начин се въвеждат нови факти,поради което е приел че не следва да се разглежда в рамките на този процес.Ето защо,доводите на касаторите за недопустимост на въззивното решение в тази му част освен,че не кореспондират на данните по делото,нямат и връзка със посочената практика.
В точка втора от изложението си касаторите твърдят ,че съдът се е произнесъл по няколко въпроса,а именно:
„2.1.първият от тези въпроси е кой става собственик на земите получени от бежанец по ЗССНБ?”,след което се посочва,какво е било прието от съда във връзка с оземляването на семейството на Ж. В.,включващо съпругата му К. В.,със земеделските земи,предмет на делбата и дали земите ,с които е оземлен бежанец,стават режима на съпружеската имуществена общност,по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с
-Решение №252/19.03.2010г. по гр.д.№399/2009г. по описа на ВКС,Іго,според което с внасяне на имотите в ТКЗС са изгубени само реалните им граници и правото на собственост върху тях никога не е било отчуждавано от държавата,като е било ограничено правомощието на собствениците им за разпореждане с имотите,както и че правото на собственост върху имотите ,с които са оземлени бежанците не се губи автоматично,а се извършва по административен ред.
В подкрепа на така формулирания въпрос, касаторите правят оплаквания за неправилни изводи на съда относно начина на наследяване и определяне кръга на наследниците на общия наследодател,както и по приложимостта на специалния закон в тази връзка- ЗССНБ,които го правят неотносим към правните изводи на съда,както и към цитираната практика,и по своя характер представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК.
В точка 2.3 от изложението ,касаторите отново излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281 ,т.3 от ГПК,с твърдения за неправилни изводи на съда,незачитане на конститутивния ефект на решенията на ПК в отношенията между страните,които не обуславят основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Това е така,защото основанията,предвидени в член 280 ал.1 ГПК са различни от тези предвидени в член 281 т.1 ГПК,тъй като контрола за законосъобразност на въззивното решение ще се осъществи след като бъде допуснато касационното обжалване на същото съобразно посочено в член 280 ал.1,т.1,т.2 или т.3 основания,в производството по реда на член 290 ГПК.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос.Касационният съд не е задължен да го извежда от изложението на касатора по член 284,ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.В тази връзка и посочване на правен въпрос,който е неотносим към решаващите мотиви на съда и не обуславя правните му изводи, с оглед изхода на делото,каквито са част от въпросите на касаторите,както и излагането на касационния оплаквания против въззивното решение,не могат да обосноват наличие на хипотезите, предвидени в член 280 ал.1 ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-162/18.11.2011г. на Бургаски окръжен съд,пети граждански въззивен състав,постановено по гр.д.№1082/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: