О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
София, 02.08.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 30.05.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №179/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№87084/28.06.2017г.,подадена от [фирма],гр.С. против решение№3505/19.05.2017г. на Софийски градски съд,гражданско отделение ІІІ-В въззивен състав,постановено по в.гр.д.№3750/2007г. по описа на същия съд.с което се оставя в сила решение от 21.04.2004г.,постановено по гр.д.№733/2002г. по описа на Софийски районен съд,41 състав-за отхвърляне на предявените от [фирма],С. против С. Н. К.,Е. Д. Т.,Н. Д. З.,Д. Л. З.,А. В. З. и Е. И. П.,отрицателни установителни искове с правно основание член 97,ал.1 ГПК/отм/ за признаване за установено,че ответниците не са собственици на владяната от него южна част от имот с пл.№840,к.л.285 и 286 по плана на [населено място],кв.”М. п.”,с площ 1940 кв.м.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното решение е нищожно,или недопустимо,като се иска да бъде обезсилено,евентуално отменено като неправилно.
С решаващите си мотиви,след анализ на доказателствата по делото,съдът е приел за установено,че част от възстановения по реда на ЗСПЗЗ-с решение на ПК от 24.09.1997г.,което легитимира ответниците като реституирани собственици на имот с пл.№840 с площ 5,525 дка,неговата южна част с площ от 1940 кв.м,попада в границите на ползваната от ищцовото дружество складово- производствена база.Съдът е посочил,че спорът между страните,след указанията на ВКС в отменителното решение, е концентриран върху наличието на материалноправните предпоставки за възстановяване собствеността на ответниците върху спорния имот,предвид възраженията на ищеца за проведени върху имота мероприятия,препятстващи реституирането му по реда на чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ.Съдът,като е взел предвид разпоредбата на член 10,ал.7 ЗСПЗЗ,съобразно данните по заключението на вещото лице Х. по допуснатите съдебно-технически експертизи, е приел за установено ,че спорният имот не е бил застрояван със сгради и съоръжения и е останал свободен,незастроен терен и след включването му в двора на складово –производствената база на ищцовото дружество,като според същото в близост се намират застроени сгради и въпреки,че спорната площ не попада в това застрояване,тя съставлява прилежаща площ към същите.Съдът е обсъдил доказателствата, във връзка с разрешенията за построяване на тези сгради,които са по реда на член 120,ал.4 ЗТСУ/отм/като временно строителство,правата за което съгласно пар.50а от ПЗР към ЗИД-ДВ бр.124/1998г. и пар.17 от ПР ЗУТ се погасяват,освен ако придобият постоянен градоустройствен статут по молба на собственика и в срока,предвиден в ал.3 на посочената разпоредба.Съдът е посочил,че в случая от страна на ищеца,който носи доказателствената тежест,не са ангажирани доказателства за проведена процедура за изменение на подробните устройствени планове с оглед запазване правото му да държи временните постройки при новия им режим,създаден с визираните норми,както и че са неоснователни доводите на последния,че постройките имат статут на търпими строежи,тъй като от представеното удостоверение за търпимост не се установява дали същото е относимо конкретно за сградите,към които спорния имот е прилежаща площ.Наред с това,съдът е отбелязъл,като се е позовал на данните по заключението на съдебно-техническата експертиза,че спорният имот не е единствената възможна връзка на постройките с входа на базата и уличната мрежа,тъй като в близост има улици,от които е възможно влизането в нея от три страни,а също така е приел,че не съставлява пречка по смисъла на член 10 б ЗСПЗЗ за реституирането на имота,включването му в актива на общинско предприятие,впоследствие преобразувано в търговско дружество.В резултат на това,въззивният съд е стигнал до извода,че възстановяването на собствеността на ответниците върху процесния имот не е извършено в нарушение на член 10,ал.7 и член 10б ЗСПЗЗ,тъй като не се установява осъществяване на мероприятия върху имота,препетястващи реституцията му,поради което решението на поземлената комисия от 24.09.1997г. е законосъобразно и същото съставлява годно придобивно основание ,легитимиращо ответниците като собственици на спорния имот.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторът твърди,че въззивното решение е нищожно,евентуално недопустимо, ако се приеме за допустимо е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.2 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ БР.86/27.10.2017г. във р. с пар.74 ПЗР ЗИД ГПК/.
На първо място с изложението си,касаторът навежда доводи,че решението е постановено от незаконен състав,тъй като съдия от състава,участвал в заседанието,в което е завършено разглеждането на делото,е избран за съдия в друг съд,преди вземането на решението в тайното съвещание,той няма право да участва в него,а ако е участвал в него,решението е нищожно.Посочва се,че решението е подписано и от тримата съдии,участвали в съдебно заседание от 19.11.2014г.,в което е завършено разглеждането на делото,като се твърди,че член от състава –младши съдия П. Х.,подписала изготвеното решение,когато вече е била встъпила в длъжност като съдия в друг съд на 27.06.2016г.-като съдия в Софийски районен съд.
Касационният съд намира,че обжалваното въззивно решение не е нищожно и е в съответствие с приетото по втория поставен въпрос на Тълкувателно решение 1/2011г. на ОСГТК на ВКС,а именно,че:”Съдебното решение,при подписването на което някой от съдиите е бил избран за съдия в друг съд,не е нищожно.”Съгласно разпоредбата на член 21,ал.5 ГПК /член 187,ал.1 ГПК-отм/когато решението се постановява в състав,то се приема с мнозинството на гласовете,а след като решението е взето,докладчикът по делото изготвя писмения текст,който се подписва от всички съдии,като съдията,който не е съгласен с мнозинството,подписва решението,като мотивира своето особено мнение-член 21,ал.6 ГПК/чл.187,ал.3 ГПК-отм/.Съдиите,подписали решението удостоверяват не своите волеизявления,а волята на съда,каквато тя е формирана при тайното съвещание.В настоящия случай,въпреки че решението е подписано и от третия член на състава-съдията П. Х.,дори към този момент същата да е съдия в друг съд,това не прави решението нищожно,защото след като волята на съда е била формирана в проведеното тайно съдебно заседание, след провеждането на откритото съдебно заседание-19.11.2014г.,когато последната е била съдия в този съд,то и решението е постановено от законен съдебен състав.Още повече,че с горепосоченото тълкувателно решение на ВКС се приема,че дори при неподписването на решението от един от членовете на съда,например при избирането му за съдия в друг съд,за валидността на съдебния акт е без значение дали съдията, участвал при формиране волята на съдебния състав ,не може да положи подписа си,поради тази и други причини,посочени в мотивите на тълкувателното решение.
На второ място в изложението си,касаторът твърди,че обжалването въззивно решение е недопустимо,той като с предявяването на отрицателния установителен иск ищецът [фирма],настоящ касатор, е обосновал правния си интерес от предявяването на иска с обстоятелството,че той е собственик на процесния имот с площ от 1940 кв.м,а с решението си съдът отхвърля иска,т.е. приема че ответниците са собственици на този имот,а не ищеца,което според него обуславя недопустимост на иска поради липса на правен интерес.
Преди всичко съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2012г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато:ищецът притежава самостоятелно право,което се оспорва,както е в настоящия случай,позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права,ако отрече правата на ответника.Видно от заявеното с исковата молба ищецът [фирма] твърди,че дружество е придобило с договор за приватизация от 23.12.199г. собственост на 80 % от капитала на дружеството,като в капитала на същото влиза производствената база,със земя от 19,561 дка,в която се включва процесната земя,както сам ищецът посочва в молбата „част от тази земя -1,940 дка,представляващи южната част от имот 840 и влизащи в двора на нашата промишлена база „Ч. предградие”-югозападната му част е реституирана на ответниците”.Следователно,в това производство ищецът по този начин е заявил и доказал фактите от които произтича правния му интерес,заявявайки правото си на собственост върху целия терен,част от който е процесния такъв,обект на реституцията на ответниците по силата на решението на ПК.
Ето защо,касационният съд намира,че постановеното възззивно решение е валидно и допустимо.
На трето място в изложението си ,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос относно обстоятелствата,които представляват”мероприятия ,които не позволяват възстановяване на собствеността” по чл.10,ал.7 от ЗСПЗЗ,като го е решил в противоречие с практиката на ВКС по ГПК/отм/ .,позовавайки се на решение по гр.д.№2084/2004г.на ВКС ,ІVго,свързано с друг спор,с други страни за имота на настоящия ищец. Тази практика обаче е неотносима към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,тъй като разрешените в него въпроси във връзка с липса на пречки за реституция по посочените разпоредби на ЗСПЗЗ,са различни от тези по цитираното решение.
С оглед изложеното касационният съд,намира че не е налице соченото основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Пред настоящата касационна инстанция,касаторът [фирма],чрез пълномощника си адвокат З. О.,е депозирал молба вх.№5752-3/08.06.2018г.,с която представя препис- извлечение от акт за смъртта на Н. Д. З.-поч.13.03.2016г.-една от ответниците по иска,с твърдения,че след като страната е починала преди повече от година от постановяване на решението №3505 от 19.05.2017г.,същото е недопустимо.
Видно от данните по делото,последното проведено съдебно заседание,с което е даден ход по същество,след което съдът е обявил ,че ще се произнесе с решение след съвещание,е проведено на 19.11.2014г./т.е. преди смъртта на посочената страна Н. Д. З./,поради което твърденията за недопустимост на решението в тази връзка са неоснователни.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3505/19.05.2017г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІІІ-В въззивен състав,постановено по в.гр.д. №3750/2007г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: