О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
София, 14.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.02.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3925/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба №3830/02.08.2018г./с пощ.кл. от 01.08.2018г./,подадена от З. В. А.,чрез пълномощника й адвокат Т. Д. Н.,против решение №127/11.06.2018г. на Кюстендилски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№166/2018г. по описа на съда,с което се отменя постановеното на 07.11.2017г. по гр.д.№599/2016г. решение на Дупнишкия районен съд в обжалваната част, за сумите, които Р. С. Ж. е осъдена да заплати на З. В. А., на основание чл.30, ал.3 ЗС във връзка със закупуване и монтаж на сглобяема постройка, тип „Бунгало”( жилищен контейнер с размери 6/3,5 и височина 2,5м,като вместо него е постановено:отхвърля като неоснователен предявения от З. В. А. срещу Р. С. Ж., иск на основание чл.30, ал.3 ЗС , за сумата от 11 138.71 лева, обезщетение – във връзка със закупуване и монтаж на сглобяема постройка, тип „Бунгало”( жилищен контейнер с размери 6/3,5 и височина 2,5м.),а в останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е недопустимо,неправилно,постановено в нарушение на съдопроиозводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба Р. С. Ж.,чрез пълномощника си адвокат И. Г.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалба за неоснователна.
С решаващите си мотиви въззивният съд,във връзка с възражението на ответницата за характера на вещта –жилищен контейниер,че същата не следва да се оценява като подобрение,тъй като представлява движима вещ,е обсъдил данните по приетите от първоинстанционния съд няколко съдебно-технически експертизи,в чийто заключения,същата е описана и определена като преместваем обект.Съдът също така се е позовал и на данните по тези експертизи по отношение начина на свързване на тази вещ към недвижимия имот,според които се касае до закрепване от такъв характер,че отстраняването й не би довело до непоправими вреди на недвижимия имот.Съдът е стигнал до извода,че след като вещта може да бъде отстранена от недвижимия имот,без това да предизвиква значителни изменения на същия,то очевидно не се касае до подобрение,което изисква заплащане на другия съсобственик,тъй като се отнася до движима вещ,която обслужва интересите на собственика на вещта.Съдът,като се е позовал на приетото със задължителна практика на ВКС-ППВС №6/27.12.1974г. по гр.д.№9/1974г.-т.8 е приел,че в резултат на това ищецът не се обогатява от тези действия,тъй като по всяко време ответникът може да премести вещта си на друго място.
Касаторът твърди,че въззивното решение е недопустимо,тъй като съдът се е произнесъл но нередовна въззивна жалба,подлежаща на връщане,като просрочена досежно внасянето на държавна такса.Касационният съд намира,че обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо,тъй като видно от данните по делото, съдът е бил сезиран с въззивна жалба от Р. Ж. срещу постановеното първоинстанционно решение,с което съдът се е произнесъл по извършване на съдебна делба относно описания недвижим имот ,както и по иска на З. А. с правно основание член 30,ал.3 ЗС,която жалба отговаря на изискванията на закона,след изпълнените от жалбподателката в срок указания на въззивния съд по разпореждането му от 27.02.2018г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че е налице основанието по член 280,ал.1,т.1 ГПК
В първата част от изложението си касаторът формулира материалноправни въпроси относно:дали представлява недвижим имот по смисъла на член 110,ал.1 ЗС вещ,за която има издадено по надлежния ред разрешение за строеж за сграда от допълващо застрояване,представлява ли „трайно прикрепване” по смисъла на закона,прикрепване на вещта към земната повърхност посредством стоманобетонова основа,води ли до повреждане на поземления имот и намаляване на стойността му евентуално преместване на вещта-жилищно бунгало,както и последиците,както и във връзка с цялостната оценка на имота,във връзка с постановеното въззивно решение,в частта му,с която имота се изнася на публична продан/в тази му част решението е влязло в сила/,като се цитира задължителна практика на ВКС.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,така формулираните от касатора въпроси са неотносими към същите,тъй като са по същество на спора,които се решават от съда с оглед установеното със събраните по делото доказателства,не са обусловили правните изводи на съда по смисъла на т.1 на Тълкувателно решение №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Във втората част от изложението си касаторът посочва като процесуалноправни въпроси:за задължението на съда да формира своите правни изводи по същество на спора след цялостна преценка на всички относими доказателства,както и дали може да основе решението си само на избрани от него доказателства и посочване в мотивите си кои факти приема за релевантни и установени по делото и кои за недоказани,като в тази връзка се цитира и прилага задължителна съдебна практика на ВКС,както и решения постановени по реда на член 290 ГПК.
Касационният съд намира,че съгласно приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,съдът се е произнесъл по отношение на характера на вещта-бунгало,че същият не е недвижимост,а предствалява преместваема вещ,като е обсъдил всички релевантни факти относно този му характер,преценявайки всички събрани в тази връзка доказателства по делото.Ето защо,даденото разрешение от въззивния съд на правните въпроси не е в противоречие,а напротив в съответствие с приетото със съдбентата практика на ВКС.
С оглед изложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №127/11.06.2018г. на Кюстендилски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№166/2018г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: