О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 20.02. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 01.02.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 49/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма] [населено място],чрез пълномощника му адвокат Д. С., против решение №464/07.10.2011г. на Врачански окръжен съд,постановено по гр.д.№489/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №575/20.04.2011г. по гр.д.№3844/2010г. по описа на Врачански районен съд за отхвърляне на предявения от [фирма] против [фирма] [населено място],иск с правно основание член 108 от ЗС,за осъждане на ответника за предаде на ищеца владението на описания в решението недвижим имот.
В изложението си по член 284 ал.3,т.1 от ГПК,касаторът заявява,че са налице основанията,предвидени в член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като се посочва,че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос,а именно в раздел първо римско от същото/цитирам/:
„Дали подписването на протокол-опис по смисъла на член 20 от П./отм/,удостоверяващ фактическото предаване на имота,е задължителен елемент от предоставяне правото на стопанисване и управление на държавен недвижим имот в полза на едно държавно предприятие и елемент ли е това фактическо предаване от фактически състав на нормата на член 17 а от ЗППДОбП/отм/ при последващо преобразуване на това държавно предприятие в търговско дружество?”,като се твърди че този въпрос е решен от съда в противоречие с произнасянето по същия въпрос по следните влезли в законна сила съдебни решения:
-Решение №1149 от 31.10.2008г. на ВКС по гр.д.№5034/2007г. по описа на съда,ІІго,постановено по реда на ГПК/отм/според което във връзка със заявена ревандикационна претенция от едно търговско дружество,основана на разпоредбата на член 17 а от ЗППДОбП,е прието,че за да се придобие правото на собственост върху процесния имот,освен че към момента на преобразуване на дружеството процесния имот трябва да е актуван е предоставен за оперативно управление и стопанисване на дружеството и да е включено в капитала на последното при преборазуването му,като е необходимо да бъде заприходен в баланса на дружеството към този момент,в каквато насока по делото не са били представени никакви доказателства.,
-Решение№ 889/21.08.2007г. на ВКС по гр.д.№114/2006г.,ІІго,постановено по реда на отменения ГПК,според което общинска собственост са имотите и вещите преодставени на общината със закон или преотстъпени безвъзмездно от държавата.Спорът за собственост е възникнал между две дружества,образувани с имущество на прекратено държавно предприятие,с акт на МС,като с част от неговото имущество е образувана държавна фирма,а друга част от имуществото на прекратеното дружество е предоставена на общински фирми,и в тази връзка са съставени два разделителни протокола.По отношение на тези разделителни протоколи,които съдът е обсъдил в решението си е констатирано ,че не са били запазени приложенията към същите и е било прието,че това не е достатъчно да се приеме,че при прекратяването на държавното предприятие и образуването на държавната фирма,че няма данни какво имущество е било получено от държавната фирма,при наличие на други доказателства –А. ,в който част от имуществото,включено в състава на фирмата е посочено.
В изложението си по този въпрос,касаторът цитира и други решения на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК,но нито горепосочените,нито следващите,по които според касатора,съдът се е произнесъл по сходни въпроси, са приложени с изложението му.
В раздел второ римско от изложението на касатора,се заявява,че с произнасянето си по въпроса за разноските по делото пред въззивната инстанция,съдът се е произнесъл по въпроса/цитирам/:
„Дали на заплащане подлежат само реално направените от страната деловодни разноски по делото или следва да бъдат присъдени и договорни такива,за които обаче няма представени доказателства за извършването им.”,който въпрос бил решен в противоречие с произнасянето в цитираните съдебни актове,постановени по реда на отменения ГПК от ВКС,които също не са приложени с изложението,а именно:
-Определение №87/06.02.2009г. на ВКС по ч.т.д.№33/2009г.,ІІто,според което на заплащане,съразмерно уважената част от цената на иска подлежат само реално направените от ищеца деловодни разноски,вкл.адвокатско възнаграждение и липсата на ангажирани доказателства за реално извършено плащане,включително по банков път,на договорената според сключения договор за правна защита и съдействие сума,обосновава правен извод,че същата няма характеристика на разноски по смисъла на член 64 ал.4 от ГПК/отм/.
Ответникът по касационната жалба [фирма] със седалище [населено място],в писмения си отговор,счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
Ответникът по касационната жалба Министър на регионалното развитие и благоустройството,чрез процесуалния си представител Областен управител на област В.,в писмения си отговор,заявява че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,тъй като произнасянето на съда по правните въпроси не е в противоречие с дадените разрешения от съда в посочената практика.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че обстоятелството,че процесните земи са деловодно заведени като Д. по баланса на ищцовото дружество,само по себе си не обосновава извод за доказано право на собственост и не притежава правната характеристика на придобивен способ.Съдът е приел,че за да е налице фастическия състав на член 17 а от ЗППДОбП,на което основание се позовава ищеца,настоящ касатор,че е придобил правато на собственост, е необходимо да бъде установено,че имотът е бил предоставен за стопанисване на държавното предприятие,праводател на ищеца,по реда предвиден в действащото към момента на това предоставяне законодателство,а именно към момента на издадената Заповед №796 от 1971г.,с оглед предвидената за това процедура в Правилника за държавните имоти/отм/.Съдът, при анализа на доказателствата по делото, е стигнал до извода,че с тази заповед ,сам председателя на ИК на ОНС не е имал компетентност за предаването на процесния имот на праводателя на ищеца,тъй като съгласно член 15 ал.2 от П./отм/ предаването на държавни имоти може да се извърши и въз основа на взаимно съгласие между ръководителя на ведомството и председателя на ИК на НС,каквото липсва установено по делото.Освен това съдът е посочил,че липсва протокол-опис,съгласно предвиденото в член 20 ал.1 от П./отм/,предаването на държавни имоти съгласно разпоредбите на тази глава /ІІІ/,се извършва с протокол- опис,за процесния имот,съставен по предвидения съгласно действаща нормативна уредба към този момент,поради което не може да се индентифицира имота/граници,застрояване/,който е предаден за ползване на праводателя на ищеца.С оглед на това и доколкото правото на придобиване на собствеността по член 1 ПМС№201/25.10.1993г.,респ. член 17 а от ЗППДОбП/отм/, е обусловено от надлежно предоставяне на имуществото за стопанисване и управление,въззивният съд е стигнал до извода,че не е доказано при условията на главно и пълно доказване правото на собственост на ищеца.С оглед на този изход на спора,въззивният съд е приел,че на ответника-ЕТ,следва за бъдат присъдени направените деловодни разноски,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и представения списък по член 80 от ГПК,също така е приел за неоснователно възражението по член 78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното възнаграждение за един адвокат,като е съобразил същото с цената на иска и изискванията на Наредба №1/2004г за манималните размери на адвокатски възнаграждения.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от формулирания от касатора в изложението му по точка първо римско правен въпрос, относно подписване на протокол опис по смисъла на член 20 от П./отм/,като задължителен елемент от предоставеното право на стопанисване и управление на държавен недвижим имот в полза на едно държавно предприятия и дали същия е елемент от фактически състав на член 17а от ЗППДОбП,същия се явява неотносим към решаващите изводи на възззивния съд,посочени по-горе.Това е така,защото предявената ревандикационна претенция е била отхвърлена,защото не е било установено с доказателствата по делото,че праводателят на ищеца валидно е придобил правото на собственост върху процесния терен,чрез предоставянето и по предвидения в закона ред. За да е налице фактическия състав на член 17а от ЗППДОбП ,на първо място следва към момента на преобразуването на държавното предприятие в еднолично търговско дружество с държавно имущество, на това предприятие да е предоставено право на стопанисване или управление върху това държавно имущество,при което тази държавна собственост се предоставя с акта на преобразуването на тези дружества,освен ако в закона не е предвидено друго.Очевидно, въпрос във връзка с тези изводи на въззивния съд,обусловили неговата решаваща воля по конкретното дело не се поставят.Посочения от касатора въпрос за приложението на член 20 от П./отм/ е част от процедура,свързана с предаването на държавни имоти отстъпени за ползване на държавно предприятие,което е било отбелязано от съда във връзка с основния му извод за липса на валидно предоставено право на стопанисване и управление на праводателя на ищеца спрямо процесния терен,държавна собственост.Ето защо,както формулирания от касатора правен въпрос се явява неотносим,така и същото се отнася до посочената съдебна практика.
Относно втория правен въпрос,свързан със условията за заплащане на реално сторените разноски при посочения изход на спора,касационният съд намира,че въззивният съд се е произнесъл в съответствие с посочената от касатора практика,дадена с определението на ВКС ,постановено в производство по реда на член 274 ,ал.2 вр. с ал.1,т.2 от ГПК,тъй като в договора за правна помощ,сключен между ответника ЕТ и неговия пълномощник/лист 57 от делото/на който въззивния съд се е позовал при присъждането на разноски по делото,изрично е отбелязано,че уговорената сума от 2918 лева е била внесена по банков път.
С оглед изложеното,касационният съд счита,че не са налице основанията,посочени от касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,и същото не следва да се допуска.
Във връзка с направеното искане за присъждане на направените разноски за настоящата касационна инстанция от ответника [фирма],със седалище [населено място],следва да му се присъдят внесените по банков път такива в размер на 3800 лева/три хиляди и осемстотин лева/,съгласно отразеното по сключения договор за правна помощ с пълномощника му от 09.02.2012г./лист 16 от делото/
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №464/07.10.2011г. на Врачански окръжен съд,гражданско отделение,постановено по гр.д.№489/2011г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на [фирма] със седалище [населено място] сумата 3800 лева/три хиляди и осемстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: