О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
София, 03.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.01.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3521/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4588/12.06.2018г.,подадена от А. Г. К. ,чрез пълномощника й адвокат К. И. М.,против решение №162/30.04.2018г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,първи въззивен състав,постановено по в.гр.д.№783/2017г. по описа на съда,с което се потвърждава решение №38/15.09.2017г. по гр.д.№380/2016г. по описа на Районен съд,гр.Сливница-за допускане извършването на съдебна делба между З. Г. Г. -М. и А. Г. К., на недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], а именно: УПИ **** – **** в кв. 34 по регулационния план на селото, целия с площ 600 кв.м., при квоти: 416/600 ид. части за З. Г. Г.-М. и 184/600 ид. части за А. Г. К..
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел за установено,че с нотариален акт № 317, т. І, дело № 787/1975 г. на Сливнишки РС А. Г. Г. е дарил на Г. А. Г.,дворно място от 277 кв.м., находящо се в [населено място] и съставляващо имот пл. № ****, което влиза в основата на парцел **** в кв. 34, пл. № **** и ****, в съсобственост с наследници на Т. Д. М.,като с нотариален акт № 121, т. ІІІ, дело № 629/1977 г. на нотариус при СРС Г. А. Г. е признат за собственик на следния недвижим имот, придобит по регулация към собствения му парцел ****-**** в кв. 34 по плана на [населено място]: празно дворно място с пространство 64 кв.м. от имот пл. № ****; празно дворно място с пространство 42 кв.м. от имот пл. № ****; празно дворно място с пространство 122 кв.м. от имот общинска собственост. Посочено е в нотариалния акт, че придаваемите места са придобити по силата на утвърдения със заповед № 2355/1966 г. дворищно-регулационен план на кв. 34 по плана на [населено място].Съдът е отбелязъл,че от представеното удостоверение за наследници се установява, че Г. А. Г. е починал на 09.12.2003 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си С. Г. и двете си деца – страните по делото А. К. и З. Г.-М..Съдът е посочил,че с нотариален акт № 122, т. І, рег. № 1054, дело № 109/09.03.2009 г. на нотариус Р. Г., издаден по обстоятелствена проверка, С. З. Г., З. Г. Г. и А. Г. К. са признати за собственици по наследство и давностно владение на 95/600 ид. части от УПИ ****-**** в кв. 34 по плана на [населено място], целия с площ 600 кв.м., при квоти: 4/6 ид. части за С. Г. и по 1/6 ид. част за А. К. и З. Г.,като по силата на нотариален акт № 80, т. ІІ, рег. № 1411, дело № 266/10.06.2016 г. на нотариус Р.Г., С. З. Г. е дарила на З. Г. Г.-М. 232/600 ид. части от УПИ ****-**** от кв. 34 по регулационния план на [населено място], целия с площ по скица 600 кв.м,а видно е от представеното удостоверение за граждански брак, че Г. А. Г. и С. З. Ц. са сключили граждански брак на 31.08.1980 г.Съдът е отбелязъл,че според представената скица изх. № 672/15.07.2016 г. на [община], УПИ ****-**** в кв. 34 по кадастралния и регулационен план на [населено място], одобрен през 1966 г., е с урегулирана площ 600 кв.м., с уредени сметки по регулация.Съдът е констатирал,че предмет на делбата е незастроен имот, съставляващ УПИ ****-**** в кв. 34 по регулационния план на [населено място],като по силата на нотариален акт за дарение № 317, т. І, дело № 787/1975 г. наследодателят на страните Г. А. Г. е придобил преди брака си с майката на страните правото на собственост върху дворно място с площ 277 кв.м., представляващо имот пл. № ****, който е включен като основа на парцел **** – ****,****,като от описанието на дарения имот в посочения нотариален акт,съдът е стигнал до извода, че наследодателят Г. е придобил имот пл. № **** с площ 277 кв.м., отреден в съсобствен парцел **** с имот пл. № ****,и към така придобития от него чрез дарение имот с действащия регулационен план са придадени по регулация части от съседни имоти с обща площ на придадените части 228 кв.м., което се установява от представения констативен нотариален акт № 121, т. ІІІ, дело № 629/1977 г. Съдът е посочил,че по силата на дарението и придаването по регулация наследодателят Г. А. Г. е станал собственик на 505/600 ид. части от УПИ ****-**** в кв. 34,като в числителя на дробното число, отразяващо посочените идеални части от този имот се включва общата площ на придобития по дарение имот и придадените по регулация части, а в знаменателя – площта на процесния УПИ съгласно актуалния му регулационен статут, отразена в приложената скица, доколкото в нотариалния акт за дарение не е посочена площта на съсобствения парцел, в който е включен дарения имот пл. № ****, нито в констативния нотариален акт за придобиване по регулация е посочена площта на настоящия парцел ****-****.С оглед на това,съдът е приел,че посочената част от имота в размер на 505/600 ид. части е била лична собственост на наследодателя на страните Г. Г., като след смъртта му всеки от наследниците му /съпругата С. Г. и двете деца – страни по делото/ са наследили равна част от нея на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН , или по 505/1800 ид. части,а останалата част от процесния УПИ в размер на 95/600 ид. части е придобита от наследодателя Г. Г.,по време на брака му с майката на страните С. Г./сключен през 1980 г./.В тази връзка съдът се е позовал на доказателство за това – представения нотариален акт № 122, т. /, рег. № 1054, дело № 109/2009 г., с който наследниците му са признати за собственици по давностно владение и наследство върху тази идеална част.Съдът е посочил,че по делото няма ангажирани доказателства за началния момент на владение върху тази част, поради което е приел, че наследодателят Г. Г. е владял имота в цялата му площ от придобиването на имот пл. № **** с договора за дарение от 1975 г.,като бракът му със С. Г. е сключен през 1980 г., поради което 10 – годишният давностен срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС за придобиването на тази част е изтекъл по време на брака му и след като давността, макар и започнала да тече преди брака, е изтекла по време на брака, е налице съпружеска имуществена общност /ППВС № 8/1980 г./. Ето защо,съдът е приел за неоснователно възражението на А. К. за придобиване на тази част от имота от съпруга Г. Г. по силата на кратката 5- годишна придобивна давност, тъй като в случая не са налице предпоставките на добросъвестното владение по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС,и тази част от имота /95/600 ид.части/ не е обхваната от нито едно от придобивните основания, на които наследодателят се легитимира като собственик /дарение и придаване по регулация/, поради което владението върху тази част не е придобито на правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС.В резултат на този анализ,съдът е стигнал до извода,че след смъртта на Г. Г. през 2003 г., преживялата му съпруга С. Г. е придобила общо 4/6 ид. части от частта от имота в размер на 95/600 ид. части / 1/2 ид.ч. от прекратената СИО на основание чл. 28 от СК, и 1/6 ид. част по наследство на основание чл. 9, ал. 1 от ЗН/.,вследствие така придобитите 380/3600 ид. части от 95/600 ид. части от имота, придобити в режим на СИО и след прибавяне към тази част и частта от 505/1800 ид. части от частта от имота в размер на 505/600 ид. части – лична собственост на наследодателя, съдът е посочил,че частта на съпругата от целия имот е 1390/3600 ид. части / което е равно на 232/600 ид. части, колкото е прехвърлила на ищцата с договора за дарение от 2016 г./. От своя страна, всяка от страните З. Г. и А. К. е придобила по наследство по 505/1800 ид. части от частта от имота в размер на 505/600 ид. части, които наследодателят е притежавал по дарение и придаване по регулация, и съответно по 95/3600 ид. части от частта от имота в размер на 95/600 ид. части, придобита от родителите им в режим на СИО чрез придобивна давност, или общо по 1105/3600 ид. части от целия имот.Съдът е посочил,че с договора за дарение от 2016 г. съпругата С. Г. е дарила на ищцата З. Г. собствените й 1390/3600 ид. части от имота /равно на 232/600 ид. части/, с което ищцата е станала собственик общо на 2495/3600 ид. части от имота, което се равнява на 416/600 ид. части,а останалата част в размер на 184/600 ид. части е собственост на ответницата А. К.,поради което делбата на процесния имот следва да се допусне при квоти 416/600 ид. части за ищцата и 184/600 ид. части за ответницата.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че са налице основанията по член 280,ал.1т.1 ГПК,като се навеждат оплаквания,че съдът с обжалваното въззивно решение,при разрешаване на въпрос за собствеността на процесния парцел се е произнесъл при /цитирам/:”констатация за липса на доказателства от кой момент те са владяни от наследодателя на страните и при придобиването им с 10 годишна придобивна давност за тази част от парцела,считано от сделката за дарение през 1975г.”,като изводите на съда за теклата придобивна давност в полза на наследодателя били в противоречие със посочената от касатора съдебна практика на ВКС,относно приложението на дворищната регулация и придобиване на правото на собственост от всички последователно владеещи собственици по силата на самата регулация,в съответствие с действащото към определения момент законодателство.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно в изложението си по член 284,ал.3 ГПК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,формулираният от касатора правен въпрос е неотносим към същите,тъй като не е обусловил правните изводи на съда по делото,защото съгласно приетото за установено със същите,придобивната давност относно правото на собственост върху посочената част от имота е изтекла по време на брака между наследодателя на страните и съпругата му,поради което е налице съпружеска имуществена общност.
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №162/30.04.2018г. на Софийски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№783/2017г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: