Определение №1114 от по гр. дело №763/763 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1114

С., 02.12.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.10.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 763/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма] [населено място] против решение №17/17.02.2011г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д.№1968/2010г. по описа на същия съд,с което се отменява решение №173/12.08.2010г. по гр.д.№146/2009г. на Районен съд [населено място] и вместо него е постановено:отхвърля иска на [фирма] С. против [фирма] С. да се приеме за установено по отношение на ответника,че [фирма] С. е собственик на следния недвижим имот:ПИ с идентификатор 61056.501.382 по КК на [населено място], [община],находящ се в местн.Ю.,със стар идентификатор :550,кв.63,п-л І,с площ от 5038 кв.м при описани в решението граници,осъжда ищеца да заплати на ответника направените по делото за двете инстанции разноски в размер на 5462 лева и прекратява производството по жалбата в останалата му част.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
В точка първо римско от изложението,касаторът заявява,че на напревно пред първоинстанционния съд искане от негова страна за изменение на първоначално заявения ревандикационен иск в отрицателно установителен,с постановено си определение последният неправилно го е отхвърлил и същото противоречи на цитираната в тази точка съдебна практика на ВКС. Видно от съдържанието на тази точка от изложението на касатора,не се цитира кога е взето това определение от първоинстанционния съд,няма данни по делото,че е обжалвано,но по молба,подадена от [фирма] С./лист 272 по делото/,в качеството на ищец в производството по горепосоченото дело на Несебърски районен съд,е заявено искане за допускане изменение на първоначално предявения иск с правно основание член 108 от ЗС в отрицателно установителен и с определение,взето в съдебно заседание на 29.06.2010г. по гр.д.№146/2009г. по описа на Несебърски районен съд,не е допуснато исканото изменение на иска.В същото съдебно заседание,процесуалният представител на ищеца/лист 276 от делото/ е направил ново искане за изменение на предявения първоначално ревандикационен иск в положителен установителен такъв,което е допуснато от първоинстанционния съд с последващо определение,взето в това съдебно заседание.Ето защо,както оплакванията,така и доводите в тази точка,направени от касатора са неотносими към настоящото касационно производство,тъй като са преклудирани.
В точка второ римско от изложението си касаторът твърди, че/цитирам/:
„С обжалваното решение БОС се е произнесъл по важен за изхода на спора материалноправен въпрос,а именно:дали когато върху земята е изграден пионерски лагер/т.е. проведено е мероприятие по смисъла на член 10 б от ЗСПЗЗ,което се явява пречка за възстановяването й в реални граници/е необходимо да е проведена процедура по отреждане,отчуждаване на земята,обезщетяване на бившите собственици,за да се приложи нормата на член 10 б ал.5 и член 23 от ЗСПЗЗ и да се приеме,че собствеността върху тези имоти е на държавата,поради което тя може да ги стопанисва и да се разпорежда с тях-в случая да ги апортира.”,след което касаторът посочва ,че по отношение прилагането тези законови разпоредби обжалваното решение на БОС противоречи на цитираните и приложени с изложението решения на ВКС,постановени както по реда на отменения ГПК ,така и в производство по член 290 от ГПК,а също и решения на първоинстанционни и въззивни съдилища.
Ответникът по касационната жалба, [фирма] [населено място],в писмения си отговор счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал,че ищцовото дружество е предявило положителен установителен иск за собственост върху процесния имот,поради което следва да установи правата си,за което носи доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване.Съдът е посочил,че съгласно твърденията на ищцовото дружество и представеното решение по ф.д.№14268/2004г. ,то черпи правата си от Държавата спрямо този имот,като апортирана вноска в капитала на същото,описано като почивна база”Р.-С.”,съгласно отразеното в т.110 на учредителния му акт от 24.01.2005г.В тази връзка съдът е проследил хронологията и формирането на застрояването на бази за ученически отдих в землището на [населено място] от 1958г. насам, с оглед доказателствата по делото и данните по заключението на вещото лице Г.,е стигнал до извода,че цитираните актове за държавна собственост засягат терени отстоящи на запад от процесния и се отнасят до други такава,поради което не следва да бъдат зачетени като доказателство за собственост в полза на праводателя на ищеца.По отношение на извършения строеж на С. пионерски лагер „Ч.”,съдът е приел,че е бил извършен законно,но основния въпрос е свързан с отреждането на терена и след като е обсъдил данните по заключението на вещото лице ,във връзка с отреждането на терен за пионерски лагер на ОНС С.,в който попада и процесния,заснет по плана от 1988г.,което сочи на осъществяване на мероприятие по член 10 б ЗСПЗЗ, основният въпрос на който следва да се отговори за изхода на спора,съдът счита че е: дали това отреждане променя собствеността,за да легитимира Държавата като собственик на спорния имот,респ. от това ищеца да черпи впоследствие своето право на собственост.След анализа на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че не се установява твърдението на ищеца,че преди апортирането на процесния имот в капитала на дружеството,той да е бил собственост на Държавата,не са представени доказателства,че отчуждаването е реално проведено,както и такива да извършено обезщетяване,не се сочи от ищеца на какво основание Държавата е придобила собствеността върху процесния имот,при липса на проведена процедура по ЗПИНМ за отчуждаване на терена.По отношение на данните по заключението на вещото лице,че процесния имот е бил отреден по втория регулационен план от 1988г. за мероприятие на държавата,то и в този случай отчуждаването би произвело действие само след надлежно обезщетяване на собственика/член 63-109 от ЗТСУ-отм/,каквито доказателства не са представени по делото.
Преди всичко,формулираният като материалноправен въпрос от значение за изхода на спора,според касатора,видно от цитираното по-горе изложение,е свързан с наличието на хипотезата на член 10б от ЗСПЗЗ и произтичащите от това пречки за осъществяване на реституция по реда на този закон.На този въпрос,с оглед изложеното в мотивите,въззивният съд е отговорил положително.Но за да отхвърли предявеният установителен иск за собственост,както е видно от изложеното в решаващите мотиви на съда,последният е приел,че е останало недоказано правото на собственост,както начина на придобиване,така и съответно наличие на законова процедура осъществена спрямо тези земеделски земи според действащото към този момент законодателство,в полза на Държавата,като праводател на ищцовото дружество.Ето защо, въпрос,който да е свързан с премета на спора,от значение за изхода му и е обусловил изводите в тази връзка, не е формулиран от касатора в изложението му,а както вече бе посочено формулираният от касатора в изложението му такъв е неотносим към изхода на спора и който е обусловил правната воля на съда.Вследствие на това,неотносима е и приложената съдебна практика,защото тя е свързана с осъществяване на реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ,пречките за нейното осъществяване,както и при заявени искове с друго правно основание основание и при друга фактическа обстановка.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №17/17.02.2011г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д.№1968/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top