О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София,15.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.11.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №4976/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1456/29.06.2015г.,подадена от В. Б. В.,чрез пълномощника му адвокат Б. А. Б.,против решение №201/27.05.2015г. на Софийски окръжен съд,ГО,втори въззивен състав,постановено по в.гр.д.№101/2015г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №242/2011.2014г. по гр.д.№877/2013г. по описа на Районен съд,гр.Б.,в частта му,в която е допуснат до делба лек автомобил марка”Мерцедес”,модел”С 220 D classic”,с рег. [рег.номер на МПС] ,между Л. К. В. и В. Б. В. при квоти по ? идеална част за всяка от страните и вместо това е постановено:отхвърля иск,предявен от Л. К. В. против В. Б. В. за допускане на делба на лек автомобил марка”Мерцедес”,модел „C 220 D classic”,с рег № СО АМ,шаси/рама/№W..Със същото решение е потвърдено горепосоченото решение на Районен съд-Ботевград в частта му,с която е допусната да се извърши делба:
-между Л. В. и В. В. на двуетажна жилищна масивна сграда със ЗП-131,71кв.м,РЗП-263,42кв.м,построена в УПИ ХV-662 в кв.9 по регулационния план на [населено място], [община],с урегулирана площ от 702 кв.м при описани граници,ведно с правото на строеж върху имота,в който е построена сградата,при квоти по ? идеална част за всяка от страните,
-между Л. К. В.,В. Б. В. и Ц. Б. В. по отношение на следния недвижим имот:УПИ V—662 в кв.9 по РП [населено място], [община],с урегулирана площ от 964 кв.м,с уредени регулационни отношения,при описани в решението граници,при квоти ? ид.част за Л. К. В.,1/4 ид.ч. за В. Б. В. и ? ид.ч. за Ц. Б. В.,както и е отхвърлен иска за допускане на делба на описаните в решението движими вещи.
Предмет на касационната жалба на В. Б. В. е частта от обжалваното въззивно решение,с която е допуснато извършване на делба на гореописаните два недвижими имота при посочените между страните квоти.В жалбата се правят оплаквания,че постановено решение в тази му част е незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба Л. К. В.,чрез пълномощника си адвокат Г. Д.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
Постъпила е и касационна жалба вх.№1622/13.07.2015г.,подадена от Ц. Б. В.,чрез пълномощника му адвокат Б. А. Б.,против горепосоченото въззивно решение,в частта му,в която е допусната да се извърши съдебна делба между Л. К. В.,В. Б. В. и Ц. Б. В. на недвижим имот:УПИ V-662,в кв.9 по плана на [населено място], [община],с площ от 964кв.м при описани в решението граници,при квоти по ? идеална част за Л. В. и В. В. и ? идеална част за Ц. В.,като се иска отмяна на решението в обжалваната му част като незаканосъобразно.
Подадена е касационна жалба вх.№1507/02.07.2015г. от Л. К. В.,чрез пълномощника й адвокат Г. Д.,против горепосоченото въззивно решение,в частта му,в която е отменено решението на първоинстанционния съд и за допускане до делба лек автомобил марка”Мерцедес”и вместо това е постановено отхвърляне на иска за делба на посочения лек автомобил.Предмет на жалбата е въззивното решение и в частта му,в която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за делба на описаните в решението движими вещи.
С решаващите си мотиви е констатирал за безспорно:-че ищцата Л. К. и В. В. са бивши съпрузи-сключили граждански брак на 24.04.1988г., прекратен с решение №14/15.03.2010г. по гр.д.№1057/09г. по описа на Ботевградски районен съд,като по време на брака им родителите на ответника В. В.-Б. В. и П. И.,дарили на сина си,по силата на нотариален акт №95 от 29.03.1989г. собственият си недвижим имот:дворно място,находящо се в [населено място],съставляващо парцел XV,пл.№662 в кв.9 по плана на селото,в който имот бившите съпрузи построили двуетажна масивна жилищна сграда,описана в раздел първо римско,точка първа от исковата молба,за която се снабдили с констативен нотариален акт за собственост №89 от 17.12.1997г.Съдът е посочил,че по силата на сключен договор за продажба на 10.10.1997г.,обективиран с нот.акт №75/1997г. вторият ответник Ц. Б. В. продава на брат си-първия ответник В. Б. В. ? идеална част от недвижим имот,който продавача получил по дарение от родителите им,а именно:УПИ V,пл.№662 ,незастроен ,с площ от 964кв.м/описан в точка 2 на раздел първо римско от исковата молба/,като по делото е представен договор за дарение/лист 44 от делото/,ръкописно написан, от 10.12.1997г.,с който се изяснява действителната воля на братята В. В. и Ц. В.,по горепосочената покупко-продажба на ? идеална част от описания в нот.акт №75/1997г. недвижим имот,която „страните ще извършат по официален ред”,а всъщност с нея прикриват дарение на тази част от описания имот.По иска за делба на построената по време на брака между Л. В. и В. В. масивна двуетажна жилищна сграда,построена в собственото на В. В. дворно място,съдът е приел,че е налице специфична хипотеза на изградена постройка по време на брака,която е станала съпружеска имуществена общност,съгл.чл.19,ал.1 СК,в който смисъл е и ППВС №5/1972г.,т.4,като е стигнал до извода,че съвместният принос на съпрузите при построяване на сградата изключва приложението на чл.92 ЗС,след реализирането на строежа изградената сграда и правото на строеж представляват единен обект на разпореждане и делба,във връзка с което възражението на съделителя В. В. да не се допуска до делба съдържащото се в правото на собственост право на строеж, е прието за неоснователно.Съдът е посочил,че в делбеното производството е недопустимо да се разглежда иск или възражение по чл.29,ал.2 СК за определяне на по-голям дял от съсобствеността,каквото изрично с отговора си на исковата молба е претендирал съделителя В. В.- в размер на 2/3 идеални части от съсобствеността за него и 1/3 идеална част от съсобствеността за ищцата Л. В.,поради което правилно първоинстанционният съд е отказал да разгледа това искане,релевирано като възражение за определяне на по-голям дял.Наред с това, съдът изрично е посочил,че така направеното възражение от В. В.,с оглед изложеното в исковата молба,не би могло да се квалифицира като възражение за трансформация на лични средства,придобити преди брака по чл.23,ал.2 СК.Във връзка с иска за делба на УПИ V-662,кв.9 по плана на [населено място],незастроеното дворно място,чиято ? идеална част от същото е било предмет на покупко-продажба от Ц. В. на неговия брат В. В.,по силата на нот.акт №75/1997г.,по време на брака му с ищцата Л. В.,съдът е приел че тази част от имота,на основание член19 СК/отм/, е станала съпружеска имуществена общност.По отношение на възражението,че договорът за тази продажба е недействителен като прикриващ дарение между страните му,съдът е приел същото за неоснователно,тъй като в същия липсва подпис на съпругата на купувача Л. В.,която не е страна по дговора и за нея няма обвързваща сила този обратен документ и за да гарантира правата си по прикритата сделка,продавачът е следвало да се снабди с обратен документи и от неучаствалия в договора съпруг.Съдът е приел,че след като представения договор за дарение от 10.12.1997г. не може да се приеме че има достоверна дата,тъй като не отговаря на изискванията на чл.181,ал.1 ГПК,поради което наличието му прави вероятно само твърдението за симулация,като други доказателства за доказване на симулативността на този договор не са поискани ,нито са ангажирани такива от страна на В. и Ц. В..По претенцията за делба на движимите вещи,описани в пунктове от 1 до 37 от исковата молба,за които е отхвърлен предявеният иск,съдът се е позовал на представеното по делото решение от 05.03.2010г. по гр.д.№1057/2009г. по описа на Ботевградски районен съд,с което е прекратен брака между Л. и В. В.,последните в сключеното споразумение,изрично заявяват,че са си поделили движимите вещи,придобити по време на брака им извънсъдебно и към момента не притежават такива в съпружеска имуществена общност,поради което е стигнал до извода,че наличието на тази клауза в споразумението води до извода,че описаните движими вещи не са налични,за да се допуснат до делба и се посочи в чие държане са същите.Съдът е посочил,че за да се приеме,че лекият автомобил,регистриран на името на единия съпруг е обща вещ,придобита в режим на СИО,следва по категоричен начин да е установено придобиването му по възмезден начин,при спазена форма,каквито доказателства липсват по делото,поради което е стигнал до извода,че е останало недоказано твърдението на ищцата ,че са придобили по време на брака си с ответника В. В. правото на собственост върху лек автомобил марка”Мерцедес”,описан в исковата молба и е отхвърлил иска за делба на тази движима вещ.
По жалбата на В. Б. В.:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване в обжалваната му част,касаторът заявява,че е налице хипотезата на член 280,ал.1т.1,т.2 и т.3 ГПК,като/цитирам/:
„І.Въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси,които са от значение за изхода на спора,а именно:
1.Следва ли да се признае трансформация по чл.21,ал.1 от СК от 1985г. на стойността на правото на строеж след като сградата/обекта/,вече е построен.
Въззивното решение е постановено в противоречие с решение №259 от 21.10.2011г. на Върховен касационен съд,Второ гражданско отделение,постановено по гр.д.№96/2011г.”
„2.Когато делбата се основава на презумпцията по чл.19,ал., от СК от 1985г.отм. за съсобственост относно придобит по време на брака имот,въпросът за трансформацията преюдициално правоотношение ли е в делбата.”
Така формулираните правни въпроси са неотносими към решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,съответно неотносима към същите е и посочената задължителна практика на ВКС.Това е така защото въззивният съд е приел,че не е сезиран с възражение от ответника В. В.,с отговора на исковата молба,което би могло да се квалифицира като възражение за трансформация на лични средства,каквото се има предвид и според цитираната от касатора разопредба,а напротив изрично е заявено от последния в този отговор,че претендира по-голям дял от съсобствеността.
В следващите два пункта 3 и 4 и 5 от изложението,касаторът посочва/цитирам/:
„3.Ако обратното писмо няма достоверна или безспорна дата,същото противопоставимо ли е на другия съпруг,който не е участник в атакуваната сделка.Обратното писмо следва ли да отговаря на изискванията на чл.181,ал1 от ГПК,а именно да бъде заверена.
4.Във връзка с твърдяната от наша страна относителна симулация на процесната сделка,обвързва ли обратното писмо съпруга,който не го е подписал и не е страна по сделката,която е привидна,както и качеството на този съпруг по сделката.
5.Какво значение има обратното писмо,подписано само от страните по договора,чиято привидност се претендира,за неучаствалия в сделката съпруг.”
като се позовава на решение по гр.д.№375/2010г. на ІVго на ВКС,според което за действието на нарочния обратен документ е без никакво значение дали е съставен едновременно,преди или след сключване на сделката.Така поставените въпроси отново са неотносими към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,защото съдът е приел че не е налице обратно писмо и изводите на съда за непротивопоставимост на това писмо на другия съпруг,който не е страна по атакуваната сделка са свързани със това,че по отношение на него то има значение на начало на писмено доказателство.Наред с това, формулираният въпрос не е свързан с аргументите,наведени в тази връзка от касатора,и разгледаната хипотеза от касационния съд в цитираната задължителна практика.
В точка второ римско от изложението си,касаторът твърди,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,като се позовава на изводи,приети в цитирани съдебни актове на различни съдилища-Софийски окръжен съд и ВКС-постановено по реда на ГПК-отменен,които според него давали различно разрешение на въпрос за участието на съпруга по прикрития договор.
Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода на делото и обусловил правните изводи на съда,разрешен с обжалваното въззивно решение.В случая в тази част от изложението на касатора липсва формулиран правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,както и доводи във връзка с твърдяната хипотеза за допускане на касационно обжалване,а именно т.3 на чл.280,ал.1 ГПК-съгл. т.4 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По жалбата на Ц. Б. В.:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решениев обжалваната му част,приложено към касаицонната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията за допускането му,съгласно член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.Видно от съдържанието на изложението,същото е идентично,във връзка с формулираните правни въпроси и направените доводи в тази връзка,с изложението на касатора В. В.,а именно както следва:
посоченото в точка първа от настоящото изложение като правен въпрос-идентичен в формулирания по точка 2 от изложението на касатора В. В.,
посоченото в точка две от настоящото изложение идентично с релевираното в точка 3 от изложението на касатора В. В.,както и формулираните въпроси в точка три и четири от настоящото изложение,съответно идентични напълно с тези по точка 4 и 5 от изложението на касатора В. В..
Също така налице е напълно идентично съдържание на настоящото изложение по точка второ римско,със съдържанието по изложението по раздел второ римско от изложението на касатора В. В..
Ето защо,касационният съд намира,че не следа да се повтарят отново доводите на настоящата касационна инстанция, във връзка с настоящото изложение по член 284,ал.3,т.1 ГПК,депозирано от касатора Ц. В.,тъй като вече те са изложени по-горе, във връзка с депозираното такова от касатора В. В.,поради което не са налице твърдяните със същото основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По жалбата на Л. К. В.:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията за допускането му в обжалвана му част от последната, съгласно член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
В раздел първо римско от изложението се твърди,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС,а именно/цитирам/:
„Този въпрос е:
Съдържащата се в одобреното от съда споразумение по чл.51 клауза,в която страните декларират,че движимите вещи,придобити по време на брака,са поделили извънсъдебно и към настоящия момент в семейна имуществена общност не притежават,без конкретно посочване и изброяване кои движими вещи са предмет на това извънсъдебно поделяне и коя страна кои вещи получава,пречка ли е допускането до делба в последващ делбен процес между същите страни относно движими вещи,придобити по време на брака.”
Така формулираният правен въпрос няма отношение към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,т.е въззивният съд не е разрешавал такъв въпрос,защото неговите изводи за недопускане на делба на описаните движими вещи по сочените пунктове от исковата молба се основават на наличие на такава клауза за извънсъдебно споразумение между бившите вече съпрузи,което не дава основание да се приеме,че тези вещи са налични към момента на приключване на съдебното дирене пред първата инстация,което е абсолютно необходимо условия да бъдат допуснати до делба и се посочи в чие държане се намират.В тази връзка неотносима и цитираната съдебна практика на ВС ,която се отнася до съдържанието на споразумението по чл.99,ал.3 СК/отм/.
В точка второ римско от изложението си,касаторът твърди,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК ,като/цитирам/:
„ІІ.Съдът се е произнесъл по процесуалнопрвен въпрос от значение за изхода на делото,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.
Този въпрос е:
Когато е подаден отговор на исковата молба,в който искът за делба на движимите вещи е оспорен от ответника изрично само относно част от вещите,може ли делбата на останалите вещи,относно които искът не е оспорен,да бъде допусната и без да са ангажирани от ищеца доказателства относно наличието на съсобственост и местонахождението им?”
Видно от съдържанието на решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,изложени по-горе,със същите не е разрешаван такъв правен въпрос,т.е. така както е формулиран от касатора правният въпрос,същият няма отношение към приетото с мотивите му.Непосочването на правния въпрос,респективно формулирането на неотносим такъв,какъвто въпрос не е разрешен с обжалваното въззивно решение,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №201/27.05.2015г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,втори състав,постановено по в.гр.д.№101/2015г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: