О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 06.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15.03.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4549/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№19908/29.08.2016.,подадена от М. А. Р.,Р. К. П.,А. А. Т. и А. С. П.,чрез пълномощника им адвокат Н. А.,против решение №712/17.05.2016г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№717/2016г. по описа на същия съд,с което е потвърдено решение №121/13.01.2016г. постановено по гр.д.№12284/2014г. по описа на Пловдивски районен съд,ХVІІ гр.с.-за отхвърляне на обективно съединените искове по член 108 ЗС и член 59 ЗЗД,предявени от В. А. Т.,А. А. Т.,М. Н. Т.,А. С. П.-К.,А. С. Т.,С. А. В.,М. А. Р,Р. К. П. и Я. К. Ш., против Е. Б. К. и Т. Ц. К.,за това ответниците да бъда осъдени да предадат на ищците площ от около 340 кв.м,попадаща в южната част на собствения на ищците ПИ №1087 по картата на новообразуваните имоти в землището на [населено място],местн.”П.”,ведно с построената в посочената площ сгррада с площ от около 32 кв.м,както и да им заплатят сумата от общо 4 200 лева-обезщетение за ползването на горепосочената площ за периода 01.08.2009г.-01.08.2014г.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Е. Б. К. и Т. Ц. К.,чрез пълномощника си адвокат А. Д.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество считат жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,съдът е констатирал,че ищците се легитимират с решение № 09369/98г на ПК „Р.” П. , постановено във връзка с жалба по пар.31 и пар.34 ЗСПЗЗ, с което на наследници на Я. и С. С. е признато правото на възстановяване на собственост върху земеделски земи в стари/ нови реални/ граници в имоти в местността „ П. горе” и „П. долу”, в землището на [населено място], в каквато насока принципно е било постановено и съдебното решение от 10.ХІ.1993г. по гр.д.№ 4146/ 1993г. на ПРС – ХІ гр.с.,с което е отбелязано, че земите по параграф 4 ще бъдат възстановени след изготвяне на кадастрален план съгласно член 28 ППЗСПЗЗ, като в последствие е издадена и Заповед № 295/ 25.07.2005г на кмета на [община], по която на основание пар.4к, ал.7 ППЗСПЗЗ и чл.28а/1/ ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на ищците като наследници на С. С. върху новообразуван имот с № 1087, извън строителните граници в местността „П.”, в землището на [населено място], без описани ограничения на собствеността. Съдът е посочил,че в хода на производството по делото се установява безспорно, че процесният имот е бил урегулирана от устройствен план територия за вилна зона , за която е действал кадастрално регулационен план / КРП/ , одобрен със Заповеди №№ 1100/ 31.12.1981г. и 1167/ 01.12.1982г., което се потвърждава в цялост от събраните по делото писмени доказателства и ангажирана и приета компетентно изготвена съдебно – техническа експертиза / с основно и допълнително заключение по делото/. Във връзка с това,съдът е приел, че процесният имот е заснет в КРП „Вилна зона”, одобрен с описаните по-горе Заповеди като пл.№ 659, за който е отреден УПИ ХІV – 659, в кв.52., след което отразен в плана за новообразувани имоти в местност по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ,поради което се касае за урегулирана по ЗТСУ / отм./ територия на „Вилна зона” на [населено място] също по влязъл в сила кадастрално-регулационен план, за който на основание и по реда на чл.21 от същия закон не се установява отмяна или изменение на влязъл в сила регулационен план , вкл. относно характера и предназначението на съответната територия като такава.Наред с това,съдът е посочил,че от съществуващия КРП за процесната територия не може да се направи извод , че се касае за територия, включваща земи, предоставени за ползване с изключително земеделско предназначение, които следва да се преурегулират с плана на новообразуваните имоти / ПНИ/ с оглед приложението на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ / чл.28 от правилника/.По отношение реда на възстановяване на собствеността върху бивши земеделски земи,включени в строителните граници на населените места,независимо дали те са били предоставени по реда на пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ,включително и относно компетентността на органа издал административния акт,въз основа на който е възстановено правото на собственост върху тези земи на наследодателя на ищците, а именно заповед №295/2005г. на кмета на [община],въззивният съд на основание член 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.Според приетото с последните, с разпоредбата на чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ се предвижда правото на собственост върху имотите по чл.10, ал.7 от закона да се възстанови от ОбСЗ, а не с кметска заповед, и задължително въз основа на удостоверения и скици по чл.13, ал.4 и 5,като е недопустимо планът на новообразуваните имоти да обхваща имоти в строителните граници на населеното място, тъй като по отношение на същите са приложими ЗКИР и ЗУТ, а доколкото е приложим и ЗСПЗЗ, то възстановяването на собствеността следва да се извърши при условията на чл.10, ал.7, а не по реда на §4к, ал.7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ. В тази връзка,съдът е стигнал до извода, че заповед № 295/25.07.2005г. е нищожна в частта й, имаща за предмет възстановяване на правото на собственост върху частта от ПИ № 1087, идентична с УПИ ХІV- 659,която произтича на първо място от липсата на компетентност- кметът не е компетентен да се произнася по възстановяване на собствеността върху бивши земеделски имоти, попадащи в регулация, както и от нарушението на процесуалните норми по чл.11, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ и съответно- несъобразяването с материално- правните предпоставки за възстановяване на собствеността по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ,поради което заповедта в нищожната й част не поражда вещно-правни последици,т.е не легитимира ищците като собственици на спорната площ.
В точка първа от изложението си,касаторите заявяват,че/цитирам/:
„съдът отново се занимава с начина на възстановаване на процесната земя,правната природа на акта за възстановяване на кмета по член 28 от ППЗСПЗЗ,плана на новообразуваните имоти по пар.4,но не и с правата на ответниците.
1.Горното произтича от същностния въпрос,предмет на настоящия спор,който се изразява в следното:при предявен иск за собственост,основаващ се на земеделска реституция,в кои случай ответникът може да се брани чрез оспорване собствеността на ищците,респ. чрез упражняване на косвен съдебен контрол върху реституционните актове.”,разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС-посоченото Тълкувателно решение №9/2012г. на ОСГК на ВКС.
Така формулираният правен въпрос е неотносим към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.Видно от цитираните по-горе решаващи мотиви,в същите съдът е приел, във връзка с активната материалноправна легитимация на ищците,че реституционният ефект по смисъла на ЗСПЗЗ не е настъпил,защото възстановяването на собствеността върху процесната земеделска земя следва да се извърши по реда на член 10,ал.7 ЗСПЗЗ,тъй като процесния имот се намира в регулация,в строителните граници на населеното място и за него е неприложим този ред понастоящем,към момента на реституцията-а именно чрез възстановяване правото на собственост в терен по параграф 4 ,свързано с влизане в сила на плана на новообразуваните имоти,съответно издаването на заповед на кмета по параграф 4 к ПЗР на ЗСПЗЗ.Следователно, оспорването на легитимацията на ищците не е свързано с противопоставяне на право на собственост,придобито от страна на ищците по силата на трансформация на правото на ползване в право на собственост по реда ,предвиден в ЗСПЗЗ,а относно липса на осъществена процедура за процесния имот,намиращ се в регулация, още преди влизане в сила на реституционния закон,поради което процесния имот,както е приел съда в решаващите си мотиви има друг характер,за който е предвидена и друга процедура по ЗСПЗЗ,завършваща, както е посочено от съда, с решение на ОСЗГ,но не и с посочената заповед на кмета,на която ищците се позовават като акт,с който е завършила реституцията на имота,предмет на заявената ревандикационна претенция.Ето защо,и задължителната практика на ВКС е неотносима към даденото разрешение на спора с оглед решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.
В точка втора от изложението си,касаторите посочват:
„Поставя се въпроса:по какъв начин ползувателят може да докаже,че е упражнил правото си на изкупуване,и го е трансформирал в право на собственост”,разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.
С оглед посоченото във връзка с въпроса,формулиран по точка първа от настоящото изложение,този втори правен въпрос,също е неотносим към решаващите мотиви на въззивното решение.Освен,че не е разрешаван в последното такъв правен въпрос,същият не е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело/т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В точка трета от изложението си касаторите,във връзка със приетото с мотивите на въззивното решение,отнасящо се до нищожността издадената Заповед от кмета,твърдят/цитирам/: „Тук се поставят твърде важни и съществени въпроси,които в голямата си част са и от сферата на административното право и процес”,след което формулират няколко групи въпроси,сочат практика и в резултат на това обосновават твърдение,че въобще не може да става въпрос за нищожност на издадената заповед на кмета.
С приетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Така формулираните въпроси, както сами касаторите заявяват следва в настоящото производство по реда на член 288 ГПК, за бъдат разрешени.Ето защо, в тази част липсва формулиран правен въпрос по смисъла на т.1 на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС.
С оглед изложеното касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №712/17.05.2016г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно гражданско отделение,девети състав,постановено по в.гр.д.№717/2016г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: