О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
София, 05.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 03.10.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 561/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№18685/20.02.2012г.,подадена от Е. В. Б.,чрез пълномощника й адвокат М. С.,против решение от 30.12.2011г. на Софийски градски съд,ІІ”г” въззивен състав,постановено по гр.д.№1625/2011г. по описа на същия съд,с което е отменено решение от 28.10.2010г. по гр.д.№3233/2003г. по описа на Софийски районен съд,в частта му,с която са отхвърлени претенциите на Д. Н. Д. по член 286 от ГПК /отм/ във връзка с член 30,ал.3 от ЗС за сумата 24 505 лева и вместо него е постановено:ОСЪЖДА на основание член 286,ал.1 от ГПК/отм/ във връзка с член 61,ал.2 от ЗЗД Е. В. Б. да заплати в полза на Д. Н. Д. сумата 12600 лева,явяваща се половината от увеличената в резултат на построяването на първия и втория етаж на жилищната сграда и на поставянето на външна изолация,стойност на делбения имот,ведно със законната лихва,считано от 02.06.2010г. до окончателното й изплащане,а исканията по сметки в останалата му част за разликата от 12600 лева до 24505 лева отхвърля като погасени по давност,ОТМЕНЯ горепосоченото решение на Софийски районен съд в частта му,с която Д. Н. Д. е осъден да заплати в полза на СРС сумата от 504лева,като ДТ върху отхвърлените му претенции,като вместо него постанови:осъжда Е. В. Б. да заплати в полза на Софийски градски съд сумата от 504 лева катоДТ върху уважените претенции на Д. Н. Д. и оставя в сила решението в останалата му обжалвана част,като се иска отмяна изцяло на въззивното решение.
Постъпила е и касационна жалба с вх.№1987/22.02.2012г.,подадена от Д. Н. Д.,чрез пълномощника му адвокат Г. С. Г. срещу горепосоченото въззивно решение,в частта му,с която е отхвърлена частично претенцията по сметки на Д. Д.,като погасена по давност,като се иска отмяна на решението в тази му обжалвана част.
По жалбата на Е. В. Б.:
В изложението,приложено към касационната жалба, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява/цитирам/:
„В обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната и с постоянната практика на ВКС-член 280,ал.1,т.1 ГПК.
1.Същественият процесуалноправен въпрос,по който СГС се е произнесъл в противоречие със задължителната и постоянна практика на ВКС е процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси,посочени в становищата на страните.”,
във връзка с който касаторът цитира съдебна практика:
1.1.ППВС№1 от 13.07.1953г. по гр.д.№1/1953г.-т.3 ,т.8 и т.9 от същото,за задължението на съда да прецени всички доказателства по делото,да посочи на кои основава приетата фактическа обстановка,при разноречиви доказателства да посочи на кои и защо вярва,да отговори точно и ясно на всички сложени въпроси,да изясни дали правилно е бил приложен закона.
1.2.Решение №57 от 02.03.2011г. по гр.д.№1416/2010г.,ІІІго ,ВКС,постановено по реда на член 290 ГПК,във връзка с правилното приложение на разпоредбата на член 269 ГПК,според което въззивното производство се определя от искането на страните във въззивната жалба,а по правилността на решението в тези рамки съдът осъществява решаваща дейност и като инстанция решаваща спора е длъжна да разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните в рамките на оспорената част на решението.
По отношение на тези доводи,в началото на касационната жалба на касатора,се твърди,че съдът едностранно и предубедено е обсъдил доказателствата по делото,като неправилно е приел,че не са налице предпоставките за възлагане на имота на съделителката Е. В..
На второ място в изложението си касаторът твърди,че/цитирам/:
„2.Друг съществен процесуалноправен въпрос от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото-член 280,ал.1т.3 от ГПК е възможността и задължението на съда да обсъди максимално подробно всички възможности по прилагането на член 30,ал.3 ЗС,както и правилата на член 72 и член 74,ал.2 от ЗС,както и правилата за водене на чужда работа без пълномощие и правилата за неоснователно обогатяване.”,
-като в подкрепа на тези свои твърдения касаторът посочва съдебна практика-Тълкувателно решение №85 от 02.12.1968г.,ОСГК на ВС,Решение №2278 от 21.11.1969г. по гр.д.№1739/1969г. на Іго,ВС и Постановление №6 от 27.12.1974г. по гр.д.№9/1974г. на Пленума на ВС,които съдебни актове прилага и се навеждат доводи,че съдът е постановил решението си в противоречие така посочената съдебна практика.
На трето място в изложението си касаторът посочва/цитирам/:
„3.На следващо място обжалваното решение е и по съществения материално правен въпрос за точното приложение на член 30,ал.3 от ЗС.”
С решаващите си мотиви по отношение способа,по който следва да се ликвидира възникналата между страните по делото съсобственост,които са бивши съпрузи,чийто брак е бил прекратен,а процесния имот е бил придобит по време на брака им,въззивният съд е приел че липсва защитимата по смисъла на закона социална хипотеза.Съдът е проследил развитието на нормативната уредба във връзка с възлагането по реда на член 288,ал.2 и 3 от ГПК/отм/,когато имотът е неподеляем и съставлява жилище, промените на уредбата относно кръга на лицата,имащи право да поискат възлагане,която се отнася до преживял съпруг,при възникнала съсобственост по наследяване,както и допълнението на тази уредба през 1999г. с още една хипотеза,а именно неподеляемо жилище-съпружеска имуществена общност,прекратена с развод,да бъде възложено на бившия съпруг,на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака/член 288 ал.2,предл. последно ГПК-отм/.С оглед установеното с доказателствата по делото,а именно постановеното с влялото в законна сила решение на 03.07.1995г. по гр.д.№1765/1994г. по описа на СРС,брачна колегия,с което е прекратен сключения между настоящите страни брак,като семейното жилище,предмет на настоящата делба, е било предоставено за ползване на съпругата Е. Д.,съдът е посочил че към този момент децата на страните са били пълнолетни,а от друга страна според заключението на тройната съдебно-техническа експертиза по делото процесния имот е неподеляем,и е направен крайният извод по делото,че не е налице горепосочената хипотеза за съделителката Е. В. Б. за възлагане на съсобствения неподеляем имот,поради което правилно нейната претенция на основание член 288,ал.2,предл.второ от ГПК/отм/ е била отхвърлена.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този ,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като касаторът е длъжен точно и ясно да формулира правния въпрос и ВКС не е задължен да го изведе от изложението му по член 284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
С оглед формулирания от касатора в изложението,като първи процесуалноправен въпрос,свързан с оценката на доказателствата по делото, и то депозираните такива, във връзка с предоставеното ползване на имота на съпругата Е. В.,съгласно постановеното в горепосоченото съдебно решение при прекратяването на брака на страните при развода,същият е неотносим към възприетото от въззивния съд с обжалваното въззивно решение,а именно-относно неприложимостта на хипотезата на член 288,ал.2,предл.второ от ГПК/отм/, по искането за възлагане на неподеляемия съсобствен имот,направено от съделителката Е. В. ,настоящ касатор,поради обстоятелството,че към този момент децата на страните,родени от брака им са вече пълнолетни.Ето защо наведените от касатора доводи,както и посочената съдебна практика са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд.
По отношение на втория посочен от касатора процесуалноправен въпрос,всъщност липсва формулиран такъв,а се правят касационни отплаксвания по смисъла на член 281,т.3 ГПК ,за неправилно приложение на закона,като се цитират разпоредбите от ЗС и се посочва липсата на подробно обсъждане на приложението на тези разпоредби от съда с постановеното въззивно решение,според изложеното от касатора.Посочената съдебна практика към този въпрос от касатора е в подкрепа на неговите касационни оплаквания.Същото се отнася и до посоченото в точка трета от изложението.Това е така,защото основанията за допускане на касационно обжалване,предвидени в член 280 ал.1 ГПК са различни от предвиденото в член 281,т.3 ГПК.,тъй като контрола за законосъобразност на въззивното решение ще бъде извършен едва след като бъде допуснато до касационно обжалване,по реда на член 290 ГПК.Съгласно възприетото в горепосоченото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС,липсата на правен въпрос,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Ето защо, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на сочените от касатора основания.
По жалбата на Д. Н. Д.:
В изложението си,наречено „съображения за допустимостта на касационното обжалване”,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
С решението си съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси,а именно:
а/Погасяват ли се по давност претенциите за подобрения,извършени от съсобственик,ако същите са своевременно заявени,но самите подобрения са извършени преди повече от пет години от датата на съдебното заседание,в което се предявяват сметки за уреждане между съделителите.
б/Ако претенциите за подобрения се погасяват по давност,то тече ли давност за подобрения извършени по време на висящ процес за делба.
Като е приел,че претенциите за подобрения между съделителите се погасяват по давност,съдът е решил материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,поради което допускането до касационно разглеждане на жалбата срещу това решение ще е от значение,както за съобразяване с тази практика,така ще е от значение и за точното прилагане на закона,в случая на член 110 от ЗЗД.”,
-след което касаторът обосновава своята теза защо претенциите между съсобственици не се погасяват по давност според него,цитира се практика-решение на ВС по реда на отменения ГПК,която е неотносима към поставените въпрос за погасяването по давност на претенциите по член 286 ГПК/отм/.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че в съдебно заседание от 02.12.2011г. пред въззивната инстанция ,е било постановено за безспорно,че Д. Д. е извършил подобрения по вид,стойност и момент на извършване,така както е посочено в молбата му от 07.06.2010г.,като в същото съдебно заседание Е. Б. е направила възражение,че вземанията на Д. са погасени по давност,тъй като подобренията са направени преди повече от 5 години от предявяване на искането по член 286 ГПК/отм/.В тази връзка съдът е намерил за неоснователно възражението на Д. Д.,че е недопустимо едва във въззивното производство да се прави възражение за изтекла погасителна давност,като се е позовал на възприетото с ТР №1-2011-ОСГК на ВКС разрешение,че законът не обвързва със срок възражението за изтекла погасителна давност,тъй като последното поради правопогасяващия си характер може да бъде направено до влизане на решението в сила и се преклудира със силата на пресъдено нещо.Съдът е приел,че по отношение на изрично изброените в мотивите му вземания,давността тече от момента на възникването им,т.е. от момента на извършване на съответните подобрения,като по делото няма данни давността да е била прекъсвана или спирана,поради което е стигнал до извода,че е изтекла съответно за последните през посочените период,който обаче е много преди предявяването на искането по член 286 ал.1 от ГПК/отм/,като същите са могли да бъдат предявени в отделно производство за уреждане на тези сметни отношения между страните, преди изтичането на петгодишния срок от извършването на всяко едно от сочените подобрения.
Видно от цитираните изцяло по-горе формулирани от касатора като правни въпроси и изведеното в решаващите изводи от въззивния съд,първият от тях е по по съществото на спора,което е разрешен с оглед преценката на съда по установеното с доказателствата по делото,а посоченият втори въпрос изобщо е неотносим към решаващите мотиви на съда.Всъщност по своето съдържание,изложението на касатора навежда касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,които както вече бе посочено по повод жалбата на първия касатор Е. В. Б.,са различни от основанията за допускане на касационно обжалване,предвидени в член 280,ал.1 ГПК.Ето защо,не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решене от 30.12.2011г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІІг въззивен състав,постановено по гр.д.№1625/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: