О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 31.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.02.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 374/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№12411/26.11.2014г.,подадена от К. Н. К.,чрез пълномощника му адвокат П. Ц. Н. против решение №530/17.10.2014г. на Русенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№783/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №60/25.06.2014г. постановено по гр.д.№361/2012г. по описа на Беленски районен съд.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното решение е неправилно,процесуално недопустимо,като постановено по нередовна искова молба,поради което се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба М. Л. А.,чрез пълномощника си адвокат Л. Б.,в депозирания писмен отговор на жалбата,счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Ответникът по касационната жалба С. В. А.,чрез пълномощника си адвокат Л. Б.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,а по същество,счита касационната жалба за неоснователна.
Ответникът по касационната жалба И. В. А.,чрез пълномощника си адвокат Л. Б.,в отговора на жалбата,навежда доводи за липса на формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд и обусловил правните изводи на въззивния съд,като не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,а по същество касационната жалба е неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с постановеното първоинстанционно решение е извършена делба на допуснатите с влязло в сила решение №91/18.02.2013г. недвижими имоти,описаните земеделски земи,чрез разпределяне на наследствените имоти между съделителите на основание член 353 ГПК.Съдът е посочил,че според изложеното във въззивната жалба от жалбоподателя К. Н. К.,настоящ касатор,основното възражение е ,че нивата от 5,467 дка м местността „Нови нивя”,погрешно била посочена от вещото лице като първа категория,а всъщност категорията й е четвърта,по което няма спор,обаче пред въззивната инстанция самият жалбподател К. в съдебно заседание,е потвърдил че е продал тази нива на трето лице,поради което същата е поставена в негов дял,за което последният не е възразил пред първата инстанция.Съдът е приел,че въпросът за погрешно посочената категория на нивата е ирелевантен на спора.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът посочва в раздел първо римско от същото/цитирам/:
„Касационни основания по член 280 ал.1,т.2 от ГПК.
Разгледани основанията като противоречива практика на съдилищата посочени по долу
Решение №60/25.6.2014г.,постановено по гр.д.№361/2012г. на БРС-Бяла.
Продаденият имот е поставен в дял на моя доверител.Няма по делото представен нотариален акт от ищците за продадения имот,от който да е видно,кой е собственик на отчуждените земеделски земи.”
След което се навеждат доводи,кой следва да участва в делбата,както и касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,по същество,но същите се отнасят до постановеното и влязло в сила решение,с което се допуска делба на описаните недвижими имоти,между съделителите при посочените квоти.
Навеждат се доводи,във връзка с конституирането на страните, при прехвърляне на наследствени права в хода на делбеното производство,като в случая се твърди отново че такова е извършено от жалбоподателя преди подаване на исковата молба,което било решено противоречиво с решение №241/2012г. на Окръжен съд Пазарджик,без да се посочва номер на делото, по което е постановено решението,нито същото се прилага с изложението на касатора.Както вече бе посочено този въпрос е неотносим към обжалваното въззивно решение,постановено във връзка с извършване делбата.
С оглед възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от цитираното по-горе съдържание на изложението на касатора по член 284,ал.3 ,т.1 ГПК,в същото липсва такъв формулиран правен въпрос,което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На основание член 78 ал.3 ГПК на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящата касационна инстанция,както следва:
-за М. Л. А. в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 10.12.2014г.
-за И. В. А. в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №783/10.12.2014г.,
-за С. В. А. в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 10.12.2014г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №530/17.10.2014г. на Русенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№783/2014г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА К. Н. К. от [населено място] да заплати на М. Л. А.,И. В. А. и С. В. А.,по 500 лева/петстотин лева/,разноски по делото,за всеки един от тях поотделно,за настоящата касационна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: