О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 12.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 07.03.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3620/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№10384/12.06.2017г.,подадена от А. А. Р.,Б. А. Р.,Е. Е. К.,А. Е. Е.,С. Н. С.,Е. Н. Г.,Г. С. Н.,С. Г. Н.,К. И. Т.,И. Н. М.,Л. Н. Х. и К. Б. Б.,чрез пълномощника им адвокат М. И. Й.,против решение№971/27.04.2017г. на Софийски апелативен съд,І граждански състав,постановено по в.гр.д.№3363/2016г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 06.04.2016г.,постановено по гр.д.№14530/2011г. на Софийски градски съд,І-12 състав,за отхвърляне на предявения от ищците- настоящи касатори,иск с правно основание член 108 ЗС,против [фирма]-за установяване,че ищците са собственици и за предаване на владението на:имот от 3539 кв.м,с № с №68134.1945.95,находящ се в [населено място],район В.,квартал Б.,местност Краище при описани в решението граници,който имот представлява бивш имот №369 с площ от 3800 дка при описани в същото съседи на имота.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба [фирма],С.,чрез пълномощниците си адвокат Е. М. и адвокат С. М.,в писмения отговор на касационната жалба,депозиран по делото,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество считат жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с решение №5580/08.02.2001г. на Поземлена комисия [община],С.,е възстановено правото на собственост на наследници на Н. И. М.-поч.1974г.-ищците по делото-във възстановими/стари/реални граници върху ливада от 3,800 дка,шеста категория,находяща се в строителните граници на кв.Б.,местн.Краище,имот пл.№369,к.л.639,640 по кадастралния план изработен през 1946г.,чието право на собственост се основава на делбен протокол вписан под №309/10.05.1943г.,като в хода на производството по делото за представени скица по член 13,ал.4 и 6 ППЗПЗЗ по помощния кадастрален план и удостоверение по член 13,ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ на техническата служба на СО,Район В..Съдът е посочил,че основният спорен въпрос по делото,който е повдигнат с възражение по отговора на ответника е дали са били налице предпоставките за възстановяване правото на собственост върху имота по реда на ЗСПЗЗ,във връзка с което съдът се е позовал на данните по заключението на вещо лице Т.Д.,депозирано по съдебно-техническата експертиза,както и разширената такава,според които процесния имот с пл.№369 със статут на земеделска земя е попаднал в масива-терен от 1118 дка,отреден за държавен киноцентър,като в списъка на собствениците от [населено място] и [населено място],чийто имоти се отчуждават за Българска кинематография,под №44 фигурира името на наследодателя на ищците Н. М.,като имот с пл.№369,к.л.639,640 по КП от 1946г. е част от имота,отредена за „Национален филмов център” със Заповед №2139 от 19.04.1948г.,след което същият няма статут на земеделска земя и следва да се третира като „терен с особено предназначение”.Съдът взел предвид промените,настъпили в този терен във времето,с оглед действието на регулационния план от 1972г.,довели до извода,че мероприятието за което е бил отчужден имота е било реализирано в цялост с изградени сгради и технологични зони.В тази връзка,съдът е отбелязъл и промените,предвидени с градоустройствения план от 1948г-,последващите частични изменения на РП,които обаче не са довели и не са повлияли на устройствения статут на процесния имот, като част от отредения терен за Национален киноцентър,и процесният имот с бивш №369 попада в границите на парцел І за Национален киноцентър,отреден с Указ №973/1949г. и Заповед №2139/19.04.1948г. и по идейно-застроителния план на Национален киноценър м.Б.,одобрен със Заповед №1230/1972г. на МАБ,включително и при съставяне на АЧДС №03342/12.02.2003г. Съдът е приел и предвид представените писмени доказателства по делото,че мероприятието”Национален киноцентър” е реализирано като комплексно,предполагащо изграждане на сгради,озеленяване,подземни и надземни комуникации,което с оглед комплексния си характер е засегнало процесния имот,в които има сгради с обслужващ характер.При този анализ на доказателствата и установеното по делото ,съдът е стигнал до извода,че спорния имот не отговоря на изискванията на член 1 ЗСПЗЗ,за да може да се счита за земеделска земя,тъй като е бил отчужден по Закона за бившия градоустройствен план на [населено място] през 1948г. и не е бил земеделска земя към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ-обн. ДВ бр.17/1.03.1991г.,поради което на са били налице предпоставките за възстановяване правото на собственост,което обосновава извод за нищожност на решението на ПК,като този орган по земеделска реституция не е бил компетентен за възстанови собствеността върху имот,одържавен на различни основания от предвидените в ЗСПЗЗ.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжлаване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторите твърдят,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 ГПК/в ред. до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр. с пар.74 ПЗР ЗИД ГПК/,като/цитирам/:
„Въпросите от значение за изхода на делото,разрешени в обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС,са както следва:
1.Може ли да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху имот,отреден за „Национален киноцентър”,в който не е реализирано благоустройствено мероприятие?”,като в тази връзка се излагат аргументи за неправилни изводи на въззивния съд,които по съществото си представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.
Този формулираният от касатора въпрос е такъв по същество на спора и съдът се произнася при всеки конкретен случай,с оглед събраните по делото доказателства и установеното по делото.Съдщият няма характер на правен въпрос по смисъла на приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,тъй като не е обусловил правните изводи на съд.Втората част от въпроса –относно реализацията на благоустройствено мероприятие-всъщност е едно твърдение на касатора,като с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение е прието точно обратното-за установено с доказателствата по делото,че такова мероприятие върху процесния терен е било реализирано.
В точка втора се поставя въпрос/цитирам/:
”2.Кой имот отговаря на изискванията на член 1 от ЗСПЗЗ,за да се счете,че същият представлява земеделска земя по смисъла на закона и може да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ?”,който въпрос има своя отговор,съдържащ се в предиденото в цитираната законова норма,приложима според установеното във всеки конкретен случая,която норма е ясна и безпротиворечива и във връзка с която е формирана задължителна практика на ВКС.Касаторите отново навеждат доводи,представляващи касационни оплаквания за погрешни изводи на въззивния съд при постановяване на обжалваното въззивно решение.
Въпрос №3/цитирам/:”Подлежи ли на възстановяване имот,който въпреки че е претърпял благоустройствени изменения,може да се обособи като самостоятелен обект и кой е органът който може да го реституира/възстанови в реални граници/?”
Този въпрос е неотносим към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,видно от съдържанието на същите,такава хипотеза не е била предмет на разглеждане при решаването на настоящия спор и съдът не е разрешавал такъв правен въпрос с постановеното решение.
В точка четвърта касаторите твърдят/цитирам/:
„Решението на САС противоречи на Тълкувателно решение №1/2013г. постановено по тълкувателно дело №1 от 2013г. на ОСГТК предвид факта,че въззивният съд не е събрал служебно доказателствата,които по начало се събират служебно от съда,когато същите са необходими за изясняване на делото от фактическа страна.”,
като се излагат доводи,че за изясняване делото от фактическа страна се налага допускане на нова експертиза от въззивния съд,тъй като според касаторите по делото се установило,че върху процесния имот не е извършвано комплексно мероприятие.Това твърдение на касаторите обаче не отговаря на приетото за установено по делото,напротив тъкмо обратното е установено от съда, съгласно данните по заключението на тройната съдебно-техническа експертиза,сочещи че с осъщественото мероприятие”Национален киноцентър”-реализирано като комплексно,с този си характер е засегнало и процесния терен,в който има сгради с обслужващ характер.Ето защо,не е налице противоречие,а напротив съответствие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС.
По отношение последният формулиран в изложението от касаторите правен въпрос”Необсъждането на всички доказателства по делото и възражения на страните води ли до необоснованост н решението на въззивния съд?”, се позовават на противоречие със съдебна практика на ВКС-посочените в същото решения на ВКС,постановени в производство по реда на член 290 ГПК.Излагат се доводи,че не са обсъдени всички доказателства от въззивния съд-а именно показанията на свидетелите и част от експертизата/особеното мнение на в.л.Б./,във връзка с осъществяването на комплексното мероприятие върху терена.Това обаче не кореспондира на приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,в което наред с изложеното във връзка с приетото от фактическа страна по делото,акцентирането на основния спорен въпрос по делото- за наличие на предпоставките за реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ,в тази връзка въззивният съд е обсъдил последователно данните по всички заключения на вещите лица по депозираните по делото експертизи,както и всички доказателства и след тяхната съвкупна оценка е стигнал до крайните изводи,обосонваващи неоснователността на заявената ищцова претенция.
С оглед гореизложеното не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №971/27.04.2017г. на Софийски апелативен съд,І граждански състав,постановено по в.гр.д.№3363/2016г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: