О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
София, 01.08.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.05.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №4/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба №5506/28.08.2017г.,подадена от [фирма],гр.В. против решение №189/06.07.2017г. на Добрички окръжен съд,постановено по в.гр.д.№307/2016г. по описа на съда,с което се потвърждава решение №185/11.02.2016г. по гр.д.№940/2015г. по описа на Добрички районен съд-за признаване за установено в отношенията между В. И. Г. и Х. И. Н.,и [фирма],В.,че ответното дружество [фирма],В. не е собственик на недвижим имот с кадастрален идентификатор 10135.2515.3785,с площ от 2 592 кв.м,попадащ в границите на съществуващия до изменението имот с кадастрален идентификатор №10135.2515.3120,ситуиращ се в границите на имот с пл.№3120/по плана към 2005г./,сега имот с кадастрален идентификатор №10135.2515.3120,целият с площ от 5 068 кв.м,находящ се в [населено място],район”П.”,землището на[жк],местн.”А. м.”,който имот е предмет на покупко-продажба,обективиран с нотариален акт №144,т.І,рег.№3019,дело №91 от 02.09.2005г. на нотариус с район на действие Варненски районен съд,вписан в регистъра на Нотариалната камара под №336,сключен от ответника като купувач,като решението е постановено при участието на трети лица помагачи на ответника:Й. Т. У.,Т. Й. У.,Д. С. М.,В. Г. Н.,П. А. П.,Б. Г. В.,С. С. С.,Н. С. И.,К. Т. М.,Н. С. Н.,С. С. И.,Т. Н. Т.,Д. Н. Д. и Я. Д. Г..
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е недопустимо,поради липса на правен интерес,поради което се иска неговото обезсилване,евентуално същото е неправило и се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба В. И. Г. и Х. И. Н.,чрез пълномощника си адвокат К. М.,в писмения отговор на жалбата,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна,като се иска присъждане на разноските по делото за настоящото касационно производство.
Постъпила е и касационна жалба №5521/29.08.2017г. допълнена с касационна жалба вх.№5485/29.08.2017г.,подадена от Б. Г. В., Я. Д. Г. и Г. Д. С.,чрез пълномощника им адвокат Б. Б.,против горепосоченото въззивно решение,с оплаквания,че същото е недопустимо и следва да бъде обезсилено,а освен това е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба В. И. Г. и Х. И. Н.,чрез пълномощника си адвокат К. М.,в писмения си отговор на жалбата заявяват,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна,като претендират да им бъдат присъдени направените разноски за настоящата касационна инстанция.
По жалбата на [фирма],В.:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците В. Г. и Х. Н.,с депозираната от тях искова молба,са предявили отрицателен установителен иск за собственост върху процесния имот,за който е налице висяща административна процедура по реда на ЗСПЗ за възстановяване на правото им на собственост в качеството им на наследници на Д. П. Н.,който попада и е част от продадения на ответника [фирма] имот ,по силата на нотариален акт №144 от 02.09.2005г. от продавачите-наследници на Н. И. М.-третите лица-помагачи в настоящото производство,а именно: земя-място,представляващо имот пл.№3120 по плана на новобразуваните имоти с площ от 5 068 кв.м,находящ се в [населено място],землище на кв.В.,местн.”А. м.”,селищно образувание с местно значение по параграф 4,ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ,за който имот продавачите са се били снабдили с констативни нотариални актове за собственост:нот.акт №47/07.04.2005г. и нот.акт №83/03.08.2005г.Съдът е отбелязъл,че ответното дружество [фирма] е изложило доводи за недопустимост на предявените исков,тъй като за ищците липсвал правен интерес от търсената защита,тъй като не разполагали с титул за собственост върху спорния имот,а също така че нямало доказателства подлежащия на реституция имот да е идентичен на процесния,като последното е заявило правото си на собственост на две евентуални основания-по силата на договора за покупко-продажба от 2005г. и евентуално-по силата на изтекла в негова полза придобивна давност при присъединяване владението на праводателите му.Съдът е посочил за установено по делото,че между ищците,в качеството им на наследници на Д. П. Н., и продавачите по договора за покупко-продажба от 02.09.2005г./праводателите на ответното дружество/,в качеството им на наследници на Н. М. И.,е бил налице спор за материално право по реда на член 14,ал.4 ЗСПЗЗ,приключил с влязло в сила решение на 11.08.2005г. на Варненски районен съд по гр.д.№1227/2001г.,с което е прието за установено по отношение на наследниците на Н. М. И.,че имот с площ 3,2 дка/4 дка по измерване/,находящ се в местн”К. ч.”,представляващ част от пл.№6937 по КП от 1956г.,към момента на внасянето му в ТКЗС е бил собственост на Д. П. Н./майка на ищците/,въз основа на което Общинска служба”Земеделие”,В. постановила решение №1751/01.04.2011г.,с което се признава правото на собственост на наследниците на Д. Н. върху имот-нива от 2,280 дка,находящ се в землището на [населено място],кв.В.,местн.”К. ч.”,представляващ западната част от имот №6037 по КП от 1956г. при описани в решението граници.Съдът е взел предвид,че междувременно със Заповед №1016/29.06.2004г. на зам.кмета на [община],издадена на основание пар.4 к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ,е наредено за бъде възстановено правото на собственост на наследниците на Н. И. М. върху имот №3120 по ПНИ на м.”А. м.”,в землището на [населено място],кв.В. с площ от 5 068 кв.м,която заповед е отменена с решение по адм.д.№2124/2005г. на ВОС-по жалба на В. Г. и Х. И.,оставено в сила с решение по адм.д.№1635/2013. на ВАС,поради установените в това производството обстоятелства за липса на решение на ОСЗ-В. за възстановяване на собствеността върху имот 3120 в полза на наследниците на Н. М. и установена пълна идентичност между имота предмет на Заповедта и имота –предмет на приключилия спор по член 14,ал.4 ЗСПЗЗ.Във връзка с наличието на правен интерес за ищците от предявения иск,съдът е посочил,че административната процедура по възстановяване правото на собственост на наследодателката на ищците не приключила окончателно ,предвид че процесният имот се намира в територия по параграф 4 ал.2 във вр. с ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ,поради което правото на собственост следва да се възстанови окончателно със заповед на кмета на общината по пар. 4 ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ,с описание на площ,местоположение,граници и съседи на реституирания имот,но след като ответното дружество разполага с титул за собственост върху процесния имот,то това е пречка за завършване на реституционната процедура,и след като се е позовал на задължителна съдебна практика на ВКС-Тълкувателно решение №8/2012г. на ОСГТК на ВКС,съдът е стигнал до извода,че е налице правен интерес за ищците за предявения отрицателен установителен иск-възможност да придобие права,като отрече правата на ответника.По отношение на възражението на ответното дружество,че решение №1751/01.04.2011г. на ОСЗ В. за признаване правото на собственост на наследниците на Д. П. Н.,с доводи за нищожност и материална незаконосъобразно на същото,съдът е приел същото за несонователно,тъй като ОСЗ е компетентен орган за издаване на горното решение по чл.18 ж ал.3 ППЗСПЗЗ,осъществявайки предвидената в тази разпоредба процедура.Съдът е посочил,че влязлото в сила решение по приключилия спор за материално право между ищците и праводателите на ответното дружество има сила на пресъдено нещо по въпроса за местоположението на подлежащия на реституция имот на наследниците на Д. Н.,а също така и по отношение на техния правоприемник-ответното дружество,тъй като продажбата на имота е извършена в хода на висящото производство по това дело-гр.д.№1227/2001г. на ВРС.Съдът е приел,че ответното дружество не се легитимира като собственик на нито едно двете посочени от него придобивни основания,тъй като същият не е могъл да придобие това право по силата на договора за покупко-продажба,тъй като е установено по делото,че неговите праводатели-продавачите-наследници на Н. М.,не са били собственици на имота при сключване на договора,тъй като към този момент да се легитимирали като собственици с цитираните констативни нотариални актове,издадени въз основа на заповедта на зам. Кмета на [община] по пар.4 к ПЗР ЗСПЗЗ,която впоследствие е бил отменена с влязло в сила решение,поради което и реституционната процедура на наследниците на Н. М. не е приключила и те не се легитимират като негови собственици по реституция.По отношение на претенцията за изтекла придобивна давност към момента на продажбата-02.09.2005г.,съдът е посочил че не е изтекъл изискуемият 10 годишен срок,поради предвиденото в разпоредбата на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ – до 18.11.1997г. – давност за подлежащи на реституция имоти не тече,а в случая от м.ноември 1997г. до датата на продажбата на процесния имот са изминали седем години,недостатъчни за придобиване правото на собственост на това основание от праводателите на ответното дружество,не са могли да прехвърлят правото на собственост по силата на тази сделка и последната няма транслативен ефект.Съдът е приел,че ответното дружество не е станало собственик на имота и по силата на изтекла в нетова полза придобивна давност,тъй като ако се приеме,че последното е във имота от датата на сключване на договора-02.09.2005г.,то до датата на предявяване на настоящите искове-24.11.2005г. са изтекли два месеца и 22 дни,като с това давността се прекъсва по смисъла на член 116,б.”б” ЗЗД,респ. по см. на чл.115,ал.1 ,б.”ж” ЗЗД давност по време на съдебния процес не тече,поради което е стигнал до извода че за ответното дружество е невъзможно да се придобие собствеността върху процесния имот по давност.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че са налице предпоставките по член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ бр.86 от 27.10.2017г. във вр.с параграф 74 ПЗР ЗИД ГПК/
В първата част от изложението си,касаторът формулира група от въпроси във връзка с твърдението си за недопустимост на въззивното решение,поради липса на правен интерес у ищците за предявяване на иска като посочва в четири подточки:а/дали е налице правен интерес от отрицателен установителен иск преди окончателно приключване на административната процедура по възстановяване на собственост,б/може ли правният интерес да бъде обоснован от ищците с това,че легитимацията на ответника с акт за собственост представлява пречка за приключването на реституционната процедура,в/при преценка относно наличие на правен интерес от иска за собственост,следва ли съдът да осъществи контрол за законосъобразност на решение на ОСЗ и г/лицето,закупило недвижим имот в хода на съдебен спор между праводателите и третите лица,обвързано ли е от решението по този спор.
С оглед изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение и даденото разрешение на формулираните от касатора въпроси,отнасящи се до наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск,касационният съд намира,че то е в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС-Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС,съгласно т.1 от същото правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост или други вещни права е налице когато:ищецът притежава самостоятелно право,което се оспорва,позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права,ако отрече правата на ответника.Очевидно ,в настоящия случай е налице предвиденото в третата хипотеза от тази точка на горепосоченото тълкувателно решение,тъй като интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или реституция/както е в настоящия случай/,ако отрече претендираните от ответника права/в случая заявените от ответното дружество,права върху имота,придобит въз основа на извършената покупко-продажба на същия/.Наличието на правен интерес се преценява конкретно,въз основа на обосновани твърдения,наведени в исковата молба,като при оспорването ищецът следва да докаже фактите,от които те произтичат,което е било направено от съда с постановеното въззивно решение и не е налице противоречие със тази задължителна практика.Видно от съдържащото се в цитираната и приложена практика на ВКС,част от същата е неотносима към разрешения спор/отнася до разрешен спор по предявен положителен установителен иск/,друга част е неотносима към приетото с решаващите мотиви,а що се отнася до приложеното определение на ВКС,постановено по реда на член 288 ГПК,то не се обхваща от кръга на тази практика на ВКС/съгл- ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В останалата част от изложението си,касаторът излага касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.1 ГПК,които той сам посочва като въпроси отнасящи се до неправилността на въззивното решение,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване на последното съгласно член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценка за правилността или не на въззивното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По жалбата на Б. Г. В.,Я. Д. Г. и Г. Д. С.:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторите твърдят,че са налице основанията за допускането му,съгласно предвиденото в член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ бр.86 от 27.10.2017г. във вр. с пар.74 ЗИД ГПК/.
Видно от съдържанието на изложението,както формулираните от касаторите правни въпроси,така и доводите, които се излагат в тази връзка и цитираната задължителна съдебна практика на ВКС,на която се позовават,са напълно идентични,с тези посочени в изложението на първия касатор [фирма],В..
Ето защо,касационният съд намира,че не следва да повтаря отново изложените доводи по-горе,свързани с формулираните правни въпроси,направени по идентичното на настоящото изложение по член 284,ал.4 ГПК,с това,депозирано от дружеството касатор.
С оглед изложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответницата по касационната жалба В. И. Г. и на ответника Х. И. Н.,следва да се присъдят поисканите с писмения отговор и направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция,съгласно представените-списък за разноските по член 80 ГПК,поотделно за двамата,представляващи адвокатско възнаграждение в размер на по 2000 лева,заплатено от всеки от тях,съгласно приложените два броя договори за правна защита и съдействие от 11.12.2017г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №189/06.07.2017г. по описа на Добрички окръжен съд,постановено по в.гр.д.№307/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [фирма],гр.В. да заплати на В. И. Г. сумата от 1000 лева/хиляда лева/ ,както и да заплати на Х. И. Н. сумата от 1000 лева/хиляда лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОСЪЖДА Б. Г. В.,Я. Д. Г. и Г. Д. С. да заплатят на В. И. Г. сумата от 1000 лева/хиляда лева/,както и да заплатят на Х. И. Н. сумата от 1000 лева/хиляда лева/ ,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: