О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София, 29.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22.11.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2094/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2819/22.03.2017г.,подадена от Е. М. Р.,чрез пълномощника му адвокат В. З.,против решение №67/17.02.2017г. на Хасковски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№787/2016г. по описа на същия съд,с което се отменя Решение №640/25.10.2016г.,постановено по гр.д.№2707/2015г. по описа на Хасковски районен съд в частта,в която са отхвърлени предявените искове с правно основание член 75,ал.2 ЗН,както и в частта за възлагане на деловодните разноски и вместо него е постановено:
-по искове с правно основание член 75,ал.2 ЗН,предявени от Ф. Б. М. срещу К. Б. Б.,Н. М. Р. и Е. М. Р.,обявява за нищожна съдебна делба на Поземлен имот с идентификатор №77195.22.57 по КК на [населено място],одобрена със Заповед № КД-18-63/5.10.2006г. и Заповед КД 14-26.195/24.10.2007г.,с площ от 1873 кв.м,извършена с решения по гр.д.№2416/2010г. по описа на Хасковски районен съд.
-обезсилва Решение №640/25.10.2016г. постановено по гр.д.№2707/2015г. по описа на Хасковски районен съд,в частта,в която е отхвърлен предявеният от Ф. Б. М. срещу К. Б. Б.,Н. М. Р. и Е. М. Р.,иск с правно основание член 34 ЗС за делба на гореописания поземлен имот,ведно с построената в него сграда с идентификатор 77195.22.57.1,като връща делото в тази част на Хасковски районен съд за ново произнасяне от друг съдебен състав.
В касационната жалба се правят оплаквания,че решението е недопустимо поради разглеждане и произнасяне по непредявен иск,като се иска неговото обезсилване.
Постъпила е и касационна жалба с вх.№2897/23.03.2017г.,подадена от Н. М. Р.,чрез пълномощника й адвокат Л. С.,против горепосоченото въззивно решение,като се иска неговото обезсилвани като недопустимо,поради разглеждане от съда на непредявен иск.
Ответницата по касационната жалба Ф. Б. М.,чрез пълномощника си адвокат В. П. К.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбите за неоснователни,като претендира разноски за настоящото касационно производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с депозираната пред първоинстанционния съд искова молба, са били предявени обективно и субективно съединени искове от Ф. Б. М. срещу Е. М. Р.,Н. Р. и К. Б. Б.:с правно основание член 75 ал.2 ЗН,с искане за прогласяване за нищожна съдебна делба,извършена с решение по гр.д.№2416/2010г. по описа на Районен съд,гр.Х. на процесния недвижим имот и се допусне делба между Е. М. Р.,Н. М. Р.,К. Б. Б. и Ф. Б. М. по отношение на описания съсобствен недвижим имот,при посочени молбата права:за Е. Р. 8/18 идеални части,за Н. Р. 8/18 идеални части,за К. Б. 1/8 идеална част и Ф. Б. М. 1/8 идеална част.Съдът е посочил,че ищцата Ф. Б. и ответницата К. Б. са сестри и законни наследници на общия им наследодател-баща Б. М. Х./Б. М. Х.-според удостоверение за идентичност на имената/-починал на 13.09.1989г.,който приживе с нотариален акт за покупко-продажба №71/1957г.,заедно с праводателя на ответниците Е. и Н. Р. ,а именно Р. С. А. и други лица,придобили правото на собственост върху нива от 10 дка,местн.”Д. т.”Х. землище,като с Решение №36-21/21.12.1994г. на ОСЗГ Х. е признато и определено възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на ниви с площ 10 дка в горепосочената местност на землището,която процедура съдът приема за приключила и посочените в договор за доброволна делба №44/14.02.2001г./лист 10-гр.д.№2707/2015г. по описа на ХРС/,лица черпят права от обективираната с нот.акт №71/1957 г. покупко-продажба и земеделска реституция,като между участващите в същата съсобственици ,наред с другите лица е ищцата Ф. М. и праводателят на първите двама ответници Р. С. А..Съдът,след като е анализирал събраните доказателства по делото,като е проследил последващите разпореждания с възстановените имоти,както и възраженията на ответниците за придобиване по давност на процесния имот, е стигнал до извода,че ищцата Ф. Б. не е загубила правата си и се легитимира като съсобственик на процесния имот.С оглед данните по гр.д.№2416/2016г. по описа на Хасковски районен съд,съдът е отбелязъл,че то е образувано и решено по иск на К. Б. Б. срещу Н. М. Р. и Е. М. Р.,за делба на съсобствения им ПИ с идентификатор №77195.22.57,по което са постановени решения /лист 62 и 63 от първоинстанционното дело/ за допускане и извършване на делбата между тях,като настоящата ищца Ф. Б. не е участвала в същото.В тази връзка съдът е обсъдил доказателствата по дело за притежавани права от страна на настоящата ищца върху този имот,с оглед следвало ли е последната да участва като съделител в тази делба,приключила с горепосочените решения,както и възраженията на ответниците за липсата на такива от страна на Ф. Б.,при който анализ е стигнал до извода,че Ф. Б. М. не е губила правото си на собственост спрямо процесния имот,то е съществувало към момента на произнасяне от съда по иска за делба по горепосоченото дело,поради което искът по член 75,ал.2 ЗН е основателен и извършената с решение по гр.д.№2416/2010г. по описа на Хасковски районен съд,съдебна делба следва да бъде обявена за нищожна,след което се извърши нова делба с нейно участие. По отношение на предявения иск с правно основание член 34 ЗС,за допускане на нова делба на ПИ 77195.22.57,съдът е констатирал,че с оглед на тези последващи действия с имота,неговите трансформации като площ и състояние по КК и КР на Х.,не се иска делба на всички части,съставлявали преди цялата нива от 7,004 дка с пл.№22011,но е изяснено по делото,че пълният кръг на съсобствениците на частта от нея,влизаща в състава на процесния ПИ,не се изчерпва със страните по настоящото дело,поради което съдът е задължен да укаже на страните да посочат всички съсобственици,и подадената искова молба като нередовна, е следвало да се остави без движение с цел конституиране на всички съсобственици.Съдът е стигнал до извода,че обжалваното първоинстанционно решение е било постановено по нередовна искова молба, по иска с правно основание член 34 ЗС,и с постановеното решение го е обезсилил, като е върнал делото на първоинстанционния съд за разглеждане и произнасяне в тази му част.
По жалбата на Е. М. Р.:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр. с параграф 74 ПЗР ЗИД ГПК/,като/цитирам/:
„Считам обжалваното решение за недопустимо поради разглеждане и произнасяне по непредявен иск,затова моля да го обезсилите и прекратите производството по делото.
Окръжният съд е признал право на собственост на ищцата без тя да е предявила иск за собственост,който да бъде съединен с този по чл.75,ал.2 от ЗНасл.
Процесуалноправен въпрос,значим за изхода на делото,по който ОС Хасково се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС-Допустимо ли е даване на ход на делото и признаване право на съсобственост на ищеца без да е предявен от него иск за собственост/по чл.124 ГПК и чл.108 ЗС/ ,който обуславя иска по член 75,ал.2 от ЗН,за обявяване нищожността на съдебна делба,в която не е взел участие съсобственик?Това не води ли до прекратяване на делото,тъй като в исковата молба липсва петитум за признаване право на собственост и тази нередовност не може да се отстрани с оставянето й без движение.ТР №1/2011г. по т.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС.”
Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното възивно решение,съдът е разгледал и се е произнесъл с решението си по предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание член 75,ал.2 ЗН и член 34 ЗС,в съответствие със заявеното с изложеното в исковата молба и отправеното искане до съда.Неоснователни са твърденията в изложението на касатора за недопустимост на въззивното решение,поради разглеждане и произнасяне по непредявен иск,тъй като съдът признал/цитирам/: „ правно на съсобственост на ищцата,без тя да е предявила иск за собственост,който да бъде съединен с този по член 75,ал.2 ЗН”.
Освен,че не е налице такова произнасяне,със задължителната съдебна практика на ВКС,обективирана с т.1 на Тълкувателно решение №3/2013г. на ОСГК на ВКС е прието,че е следва да се признае правото на неучаствалия в делбата съсобственик да установи нищожността на тази делба по съдебен ред в самостоятелно исково производство.Напротив,в настоящия случай неучаствалия в делбата съсобственик- Ф. Б.,позовавайки се на извършената без нейно участие съдебна делба,е предявила нов иск за делба,посредством който е упражнила правото си да иска прекратяване на съсобствеността.
С оглед изложеното не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По жалбата на Н. М. Р.:
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът твърди,че е налице хипотезата на член 290,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като излага доводи ,че същото е недопустимо,поради разглеждане от съда и произнасяне по непредявен иск.
Видно от съдържанието на изложението,същото е идентично с изложението,приложено към касационната жалба на Е. М. Р.,което съгласно приетото по същото по-горе не обуславя наличието на заявените от касатора хипотези за допускане на касационно обжалване,които не следва да бъдат отново повтаряни.
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба Ф. Б. М.,следва да бъда присъдени поисканите и направени за настоящото касационно производство разноски по делото в размер на 4500 лева,съгласно списък по член 80 ГПК и договора за правна защита и съдействие от 02.05.2017г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №67/17.02.2017г. на Хасковски окръжен съд,гражданско отделение,трети въззивен състав,постановено по в.гр.д.№787/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Е. М. Р. и Н. М. Р. да заплатят на Ф. Б. М. сумата от 4 500 лева/четири хиляди и петстотин лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: