О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№447
С., 06.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 27.09.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1028/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№22447/11.08.2016г.,подадена от М. А. А.,Е. К. А. и А. А. А.,чрез пълномощника им адвокат Д. К.,против решение №944/08.07.2016г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№961/2016г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №23/23.01.2015г. по гр.д.№297/2013г. по описа на Районен съд,гр.П..
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,незаконосъобразно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба М. К. В.,чрез пълномощниците си адвокат С. С. П. и адвокат Б. М. В.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
Постъпила е и касационна жалба вх.№22989/19.08.2016г.,подадена от [фирма],гр.П. срещу горепосоченото въззивно решение,с която се иска неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно.
Ответницата по касационната жалба М. К. В.,чрез пълномощниците й адвокат С. С. К. и адвокат Б. М. В.,в писмения отговор на жалбата,посочва че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищцата М. К. В. е предявила иск с правно основание член 34 ЗС против Д. К. С.,Б. А. Б.,А. А. А. и Е. К. А.,за допускане на делба на описаните в исковата молба недвижими имоти-земеделски земи,правото на собственост върху които било възстановено в съществуващи,стари реални граници на наследници на общия наследодател А. А. А./починал на 15.01.1987г./на страните М. К.,Д. К. С. ,Б. А. Б. и А. А. А.,с четири решение на ОСЗ-гр.П.,а именно: Решение №0227/02.04.1997г.,Решение №02181/02.04.1997г.,Решение №1327/21.04.1997г. и Решение №1527/12-10-1998г.,като А. А. А. се сдобил с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение №13,т.ІІ,рег.№2568,дело №201/2011г. по отношение на всички възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски имоти-дванадесет на брой и веднага след това се разпоредил,заедно със съпругата си Е. А. с процесните имоти/ с единадесет от тях- с изключение на един-нива,находяща се в [населено място],мест.Б. Чаир,имот №088015 с площ 2,894 дка/, в полза на трети лица,а именно:с договор за покупко-продажба продали на М. Г. Г. описаните имоти, съгласно нотариален акт №90/15.09.2011г.,на [фирма] на същата дата продали друга част от имотите по силата на нот.акт №129/2011г.,а на 6.10.2011г. дарили на сина си М. А. описаните земеделски имоти,обективирано с нот.акт №21/2011г.,които разпоредителни сделки са оспорени от ищцата по реда на член 76 ЗС с искане да бъдат обявени за недействителни.Въззивният съд,след анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства,е стигнал до извода,че правилно първоинстанционния съд е уважил всички заявени от ищцата претенции.Предвид въведеното възражение от страна на ищцата М. В.,че ответниците А. и Е. А.,не са придобили имотите по давност,съдът е посочил,че е останало недоказано с доказателствата по делото наличието на двете предпоставки за това-упражняване на фактическа власт върху вещта и намерение да я държи като своя,поради което те се явяват държатели за квотите на останалите сънаследници,дори напротив вместо манифестиране на такава власт от тяхна страна пред последните-на два пъти страните са достигали до реално извършване на делба пред нотариус и съделителят А. не е изразявал виждане,че ги държи като свои ,а както установяват свидетелите Д. и К. само обработвал единия от наследствените имоти,без да заявава становище по отношение на останалите,поради което не е придобил същите по давност.Съдът,във връзка с твърдението на ответниците А.,както и на ответника [фирма],че не са налице основанията за отмяна на констативния нотариален акт,съставен в полза на първите и за произнасяне на съда по непредявен иск по член 76 ЗС,съдът е отбелязъл,че правната квалификация на заявената пред последния претенция е част от дейността на съда и той не обвързан с дадената от страните такава,а за него съществува задължение да тълкува фактическите обстоятелства,изложени в исковата молба и въз основа на това да обоснове точното приложение на закона.В тази връзка,съдът е посочил,че недействителността по член 76 ЗН не настъпва по право и не се прилага служебно от съда,а следва да бъде предявена чрез иск или възражение от някой от сънаследниците,което право е било упражнено от ищцата,и предвид това като главни страни в процеса следва да участват както сънаследникът-прехвърлител,така и третото лице-приобретател,което е налице в настоящия случай.Съдът е приел,че отмяната на констативния нотариален акт,поискана на основание член 537,ал.2 ГПК,може да се предяви по исков ред,с което да се установи несъществуването на удостовереното с този акт право,при което отмяната на този акт е винаги последица от постановяване на съдебно решение,с което се признават правата на третото лице,като се е позовал в тази връзка на приетото със задължителна съдебна практика-ТР №3/2012г. по описа на ОСГК на ВКС.
По жалбата на М. А. А.,Е. К. А. и А. А. А.:
В подадената касационна жалба,касаторите са посочили изрично/цитирам/:”На основание член 280,ал.1,т.2 ГПК депозиране настоящата жалба пред вас,материалноправният въпрос:”как действа придобивната давност след изтичане на законния срок на давностно владение-по право ли е или е необходимо и изрично позоваване” се разрешава противоречиво от съдилищата”,а с уточнителна молба с вх.№23664/12.09.2016г.,касаторите заявяват/цитирам/:”2.По въпрос”Кога точно държането се превръща във владение и своене за единият от съсобствениците”ВОС се е произнесъл неправилно,като не е съобразил практиката на ВКС относно тълкувателно решение №1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС.”като се цитира и задължителна практика на ВКС-решения,постановени в производството по реда на член 290 ГПК-Решение по гр.д.№217/2010г.по описа на ВКС,ІІго,Решение по гр.д.№3075/2008г. по описа на ВКС,Іго.В подкрепа на това в останалата част от молбата си ,касаторите излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК за неправилна преценка и изводи на съда,във връзка със събраните по делото доказателства.
По първия посочен от касаторите като правен въпрос,инкорпориран в касационната им жалба,същият е неотносим към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,поради което не е обусловил правните изводи на съда по делото.
Формулираният от касаторите правен въпрос,посочен в точка втора от уточнителната им молба,е разрешен в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС,което е видно от изрично изложеното с цитираните по-горе решаващи мотиви на обжалваното въззивно решение.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По жалбата на ЕТ”Скала-13-С. С.:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,наречено „допълнение към касационната жалба”касаторът заявява,че е е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,като се навеждат аргументи,че съдът не е следвало да разглежда иска по член 76 ЗС в настоящото производство,тъй като то би следвало да бъде предмет на самостоятелно исково производство и не може да бъде разгледан,според него,в делбения процес.
В края на изложението касаторът посочва/цитирам/:
„Предвид гореизложеното считам,че е необходимо ВКС да даде отговор на следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото,а именно:
-Може ли искът по член 76 ЗН да бъде разгледан в рамките на делбеното производство?
-Какво би било правното положение на ответниците по иска по член 76 ЗН в делбения процес и по какъв начин те обвързани от решението ?”
Преди всичко,съгласно притетото с т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от цитираното съдържание на изложението,касаторът изисква ВКС да му отговори на така формулираните въпроси,а не посочва разрешен от съд с постановеното въззивно решение правен въпрос,който в сочената от последния хипотеза-член 280,ал.3 ГПК,съгласно приетото с т.4 на горепосоченото тълкувателно решение-е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,като аргументи в тази връзка не се посочват от касатора в изложението му.
С оглед гореизложеното,касационният съд намира,че не е налице твърдяната от касатора хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решеие,още повече че във връзка с приложението на член 76 ЗН е налице задължителна съдебна практика на ВКС-Тълкувателно решение №1/2004 на ОСГК на ВКС.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №944/08.07.2016г. на Варненски окръжен,гражданско отделение,първи състав,постановено по в.гр.д.№961/2016г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: