О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
С., 04.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 10.05.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5537/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№20623/05.07.2016г.,подадена от Н. П. М.,чрез пълномощника й адвокат В. К.-Б.,против решение №753/25.5.2016г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно отделение,седми състав,постановено по гр.д.№508/2016г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №3893/2011.2015г., постановено по гр.д.№18326/2014г. на Пловдивски районен съд,и вместо него е постановено:признава за установено по отношение на Н. П. М.,че П. Н. М. е собственик на лек автомобил”Мерцедес”,модел МЛ 270 ЦДИ,с рег. [рег.номер на МПС] ,рама № W.,двигател №61296330269679 и осъжда Н. П. М. да отстъпи собствеността и предаде владението върху гореописания лек автомобил,както и отхвърля предявеният от Н. П. М. насрещен частичен иск за осъждането на П. Н. М. да й заплати сумата в размер на 15 000 лева от общо дължимата такава в размер на 80 000лева,представляваща заплатена от нея продажна цена на горепосочения лек автомобил.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба П. Н. М.,чрез пълномощника си адвокат Д. Т.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,съдът е констатирал,че ищецът по предявения иск с правно основание член 108 ЗС,П. Н. М.,е единствен наследник на баща си Н. П. М.-поч.08.01.2011г.,който приживе по силата на договор за покупко-продажба от 23.08.2005г.,с нотариална заверка на подписите,сключен с лицето Х. К.-като продавач,придобил правото на собственост върху процесния автомобил,предмет на сделката,за продажна цена 1500 лева,изплатена напълно в брой,поради което ищецът е заявил,че е придобил собствеността върху лекия автомобил на основание този договор и наследствено правоприемство,и ответницата Н. П. М.-сестра на неговия наследодател и баща,неоснователно държи процесната вещ.Съдът е посочил,че ответницата Н. М. поддържа,че процесния автомобил е закупен за нея и от нея със собствени средства-80 000 лева,макар като купувач в договора да е посочен брат й Н. М.,като горепосочената сума последната получила в заем от лицето Р. Д. Д. по договор за заем от 18.08.2005г.,което възражение е било прието и разгледано от първоинстанционния съд като възражение за относителна симулация-персонална,досежно действителния купувач.Съдът след анализ на твърдяните факти обстоятелства по това възражение на ответницата,е квалифицирал последното като възражение по член 26,ал.2 ЗЗД във вр. с член 17,ал.1 ЗЗД-че действителната воля на страните е била собствеността да се придобие от ответницата,като брат й се явява скрит пълномощник,не е налице.Съдът е преценил за правилно приетото от първоинстанционния съд,че въпреки липсата на писмени доказателства по смисъла на член 164,ал.2 ГПК,свидетелските показания относно твърдяната привидност на съглашението са допустими,тъй като ответницата не е страна по договора и ограничението,предвидено в член 165,ал.2,изр.второ не се отнася до нея.След анализ на гласните доказателства по делото в тази връзка,съдът е стигнал до извода,че нито една от сделките,съставляващи фактически състав на персоналната симулация,а именно:първата между продавача и действителния купувач-прикритата сделка,която е действителна, ако не страда от пороци,втората-между продавача и привидния купувач –която е обективирана в договора,но е привидна и като така нищожна,и трета-между действителния и привидния купувач-упълномощаването за първия на втория да укрие собствеността,както и специалната цел-да се укрие действителния купувач.След преценка на всички гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът е стигнал до извода,че същите като косвени такива не водят до убеждение и формиране на единствен и несъмнен извод за твърдяната относителна персонална симулация.Също така,съдът е приел за недоказано твърдението за придобиване на процесната вещ от ответницата по давност,като след преценка на гласните доказателства,е стигнал до извода,че упражняването на фактическата власт върху вещта само по себе си е владение,а за да стане такова следва да бъде демонстрирано спрямо собственика своене на вещта.В резултат на това съдът: приема за основателна заявена ревандикацонната претенция на ищеца,който се легитимира като собственик на твърдяното от него основание-договор за покупко-продажба и наследствено правоприемство,а по предявения в условията на евентуалност насрещен иск от ответницата-приема за неоснователна,тъй като не се установява последната да е действителния купувач и да е вложила лични средства в придобиването на вещта.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение касаторът заявява/цитирам/:
„допустимостта на касационната жалба е обусловена от следните правни въпроси:
По основания въпрос дали е налице персонална симулация при сключване на договора за закупуване на МПС в случая,както и следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:
1.Договорът за заем,по който доверителката ми е получила средства за закупуване на процесния автомобил,съставлява ли начало на писмено доказателство по смисъла на член 165,ал.2 ГПК,което да даде основание за разпит на свидетели и включва ли се в обхвата на изключението по член 165,ал.2,предл.2 ГПК,т.е. договорът за заем да се предяви срещу наследниците,каквото качество има ищецът по делото?
2.Допустимо ли е връзките между фактите и твърденията за относителна симулация,както и връзката на писмени доказателства,съставляващи начало на писмено доказателство за разкриване на симулация,да се установят със свидетелски показания,така както е сторено в случая?
3.Следва ли при решение,с което се отмяня решението на първоинстанционния съд и по което е приет за разглеждане насрещен иск/в условията на евентуалност/ с друго правно основание,въззивният съд да изложи мотиви за неоснователност на насрещния иск,каквито поради отхвърляне на главния иск районният съд не е изложил?”-като счита ,че по първите два въпрос е налице основанието на член 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК,посочвайки задължителна съдебна практика на ВКС и такава постановена по реда на отменения ГПК,а по третия въпрос-основанието по член 280,ал.1,т.1 ГПК-като се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по член 284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Посоченият от касатора в точка първа от изложението му правен въпрос е неотносим към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,цитирани по-горе,тъй като с последните съдът е приел,че ограничението досежно свидетелските показания не се отнася за ответницата,въпреки липсата на писмени доказателства по смисъла на член 165,ал.2 ГПК,такива са били допуснати по искане на последната,депозирани пред първоинстаницонния съд,обсъждани и преценени от последния,както от въззивния съд.Ето защо,така формулираният правен въпрос,като неотносим,не е разрешаван от въззивния съд с постановено въззивно решение,и не е обусловил правните изводи на съда по делото,поради което е неотносима и цитираната от касатора съдебна практика.Тези аргументи се отнасят също така и до въпроса,посочен от касатора в точка втора от изложението му,свързан е с този по точка първа от последното,поради което също е неотносим към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.
По третият формулиран от касатора правен въпрос,касационният съд намира,че е разрешен не в противоречие ,а в съответствие с посочената задължителна съдебна практика на ВКС,тъй като с оглед изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,съдът е разгледал всички възражения на страните,направил е самостоятелна преценка на доказателствата,изложил е собствени мотиви,включително и такива по заявения насрещен иск.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №753/25.05.2016г. на Пловдивски окръжен съд,гражданско въззивно отделение,седми състав,постановено по в.гр.д.№508/2016г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: