О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
С., 05.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.11.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №60092/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3236/15.04.2016г.,подадена от [фирма],гр.П.,чрез пълномощника му адвокат И. П. Д.,против решение №88/10.03.2016г. на Пловдивски апелативен съд,постановено по т.д.№712/2015г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №468/27.07.2015г.,постановено по т.д.№533/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд- за отхвърляне,като неоснователен и недоказан, предявения от [фирма],П. против [фирма],П.,осъдителен иск за заплащане на сумата от 43 710,77 лева,представляваща размера на причинените му вреди,вследствие противоправни действия и бездействия на служителите на ответното дружество,причинени от тези служители при или по повод изпълнението на възложената им работа,които вреди съставляват пропуснати ползи между цената определена съобразно т.7 на Решение №Ц-018/31.03.2010г. на ДКЕВР,която дружеството-ищец би получило за периода 29.06.2012г.-31.05.2014г. за произведеното количество електроенергия от собствената му фотоволтаична електроцентрала с №11 и с обща мощност от 98 кWр,находяща се в поземлен имот №017062 по плана на [населено място], [община],област П.,м.”Ю.”,ако същата централа е била въведена в експлоатация преди 30.06.2011г./но не е могла поради противоправното поведение на ответника/ и действително получената цена за произведеното от тази електроцентрала за същия период от време,определена съгласно т.14 на Решение Ц-018/20.06.2011г. на ДКЕВР и следваща се за въведи в експлоатация фотоволтаични централи след 30.06.2011г.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила,материалния закон и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба [фирма],П.,чрез пълномощника си юрисконсулт Щ. Р. Р.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество,счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,след анализ и оценка на събраните по делото доказателства,въззивният съд е приел,че по делото е установено бездействие на длъжностни лица от състава на ответното дружество да извършат проучване,да изготвят и представят писмено становище за условията за присъединяване на лицето,подало искането си в предвидените за това срокове по чл.55 от Наредба 06/2004г.,както и да сключат предварителен договор с кандидата за производител на електроенергия от възобновяем източник в 90-дневен срок от датата на искането,на основание член 13,ал.6 от ЗНАЕИБ/отм/.Съдът е посочил,че крайният срок в случая,определен съгласно горепосочената разпоредба за сключване на предварителния договор за присъединяване е изтекъл на 09.11.2010г.,а такъв договор е бил подписан едва на 02.05.2011г.,след забава от 6 месеца,поради допуснато противоправно бездействие на длъжностни лица на разпределителното дружество,което ангажира неговата гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД,във вр. с чл.45 ЗЗД за обезщетение на причинените на ищеца вреди.Съдът е приел,че на това претендирано с исковата молба основание дружеството ищец може да претендира репариране на причинените му от ответното дружество вреди за периода,за който е допуснато противоправното бездействие,довело до забава на присъединяването на неговия енергиен обект,който период минава през няколко фази-проучване,сключване на предварителен договор и договор за присъединяване,забавата включва периода от 09.11.2010г., до който е следвало да бъде сключен предварителен договор за присъединяване,до въвеждане на електрическата централа в експлоатация на 29.06.2012г.,в рамките на който период се простира отговорността на ответника за претърпените загуби и пропуснати ползи от ищеца,тъй като тези вреди са в причинна връзка със неизпълнени от задължения от ответника и съставляват пряка и непосредствена последица от него.Съдът е стигнал до извода,че за последващия период,който се претендира с исковата молба,а именно от 29.06.2012г. до 31.05.2014г.,ищецът няма правно основание да претендира такова обезщетение,тъй като с финализиране на присъединяването на неговата електроцентрала,нарушението е преустановено.В резултат на това съдът е приел,че предявения иск е неоснователен,както освен изложеното споделя мотивите на обжалваното първоинстанционно решение и препраща към тях на основание член 272 ГПК.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,решени в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата-основания за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК,а именно/цитирам/:
„1.Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд,това дерогира ли изискването на член 236,ал.2 от ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на член 272 от ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението за се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания,както и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция,когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и възражения на ответника?”,който въпрос касаторът счита,че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС-решение по гр.д.№2623/2013г. на ВКС,ІV го.Навеждат се доводи,че съдът не е извел самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи,а се е задоволи лвместо това да препрати към мотивите на първоинстанционният съд съгласно член 272 ГПК.
Касационният съд намира,че така формулираният въпрос от касатора правен въпрос, разрешен с въззивното решение,е в съответствие със задължителната практика на ВКС-а именно-задължението на въззивния съд да изложи своя анализ на доказателствата,обосноваващи неговите правни изводи,излагайки свои мотиви,въпреки препращане към мотивите на първоинстанционното решение, съгласно член 272 ГПК.Видно от съдържанието на мотивите,цитирани по-горе, въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви,обосноваващи различна преценка и различен извод, относно приетото от него за доказано по делото,за разлика от приетото от първоинстанционния съд,а именно за установено бездействие на длъжностни лица от състава на ответното дружество, във връзка със задълженията за сключване на посочените договори,довели до забава от 6 месеца и причинили вреди на ищцовото дружество за този период.Това обаче не променя крайния извод,възприет и с обжалваното пред въззивния съд решение,а именно,че предявения иск е неоснователен,тъй като претендираното обезщетение за последващ период,предмет на исковата молба е без основание,тъй като твърдяното нарушение е преустановено.
В точка втора от изложението си касаторът посочва като правен въпрос/цитирам/:
„2.За пълната обезвреда на щетите,настъпили в резултат на деликт?”,като се позовава на задължителна практика на ВКС-цитираните решения на ВКС,постановени по реда на член 290 ГПК,с което се приема,че принципът на член 51 ЗЗД за пълно обезщетяване,изисква възстановяване на всички реално претърпени вреди.
Приетото с решаващите мотиви на въззивното решение е в съответствие с този принцип,тъй като при задължението за пълната обезвреда на щетите,ищецът следва да установи и да докаже какво не е постъпило в патримониума му,а не да обосновава това с предполагаеми и вероятни факти.В тази посока, изводите на съда,изложени с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,са в съответствие с възприетото в Тълкувателно решение №3/2012г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба [фирма],П.,на основание член 78,ал.8 ГПК във вр. чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения,следва да се присъдят направените за настоящата касационна инстанция разноски в размер на 1814,32 лева,съгласно приложения списък по член 80 ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №88/10.03.2016г. на Пловдивски апелативен съд,търговско отделение,І-ви състав,постановено по т.д.№712/2015г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [фирма],гр.П. да заплати на [фирма],гр.П.,сумата от 1814,32 лева/хиляда осемстотин и четиринадесет лева,32ст./,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: