О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София, 30.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 20.03.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4363 /2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№10108/10.07.2018г.,подадена от Х. Й. Й. и Б. Р. А.,чрез пълномощника им адвокат Л. А. Г.,против решение № І-36 от 31.05.2018г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№451/2018г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №172/01.12.2017г. по гр.д.№18/2017г. по описа на Поморийски районен съд – за приемане за установено по отношение на Х. Й. Й. ,че ищцата Г. Д. е собственик на 204,04/599 кв.м. ид.части от дворно място,цялото от 599 кв.м., от поземлен имот с идентификатор **** по КККР на [населено място], заедно с находящия се в построената в мястото сграда 1 самостоятелен обект – апартамент от 62 кв.м. ,като ответникът Й. е осъден да предаде на ищцата владението върху този имот и е прието за установено по отношение на ответника Б. Р. А. ,че ищцата Г. Д. е собственик на описания самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място] ,с предназначение –жилище, апартамент, с брой нива-две и на площ от 62 кв.м., и в частта, с която е отхвърлен насрещния иск на ответника Х. Й. да установяване по отношение на ищцата ,че е собственик на 401,4 кв.м. ид.части от недвижим имот ,представляващ бивш урегулиран пар. 5 кв.м. 28 по плана на [населено място],втория етаж с площ от 67,20 кв.м. от двуетажната жилищна сграда.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба Г. Х. Д.,чрез пълномощника й адвокат М. И.-Т.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,като претендира присъждане на направените разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел за установено,че ищцата се легитимирала като собственик на двуетажната жилищна сграда на площ от 67,20 кв.м. в имота с идентификатор ****,находяща се в [населено място] ,с нот. акт за продажба № 16.29.09.2000г. г., която сграда е била построена въз основа на отстъпено право на строеж върху държавно дворно място ,урегулирано от 610 кв.м. ,представляващо пар. **** в кв. 28 по плана на [населено място] ,като прехвърлителите Й. и Г. Й. –родители на първия ответник ,са си запазили право на ползване върху целия недвижим имот,която жилищна сграда е към настоящия момент самостоятелен обект с идентификатор **** .Съдът е посочил,че с договор за продажба на недвижим имот по реда на ПМС № 235 от 12.06.2000 година вр.с §1 от ПЗР на ПМС 235/1996 г. Община –Поморие е продала на ищцата Г. Д. недвижим имот – частна общинска собственост от 42,7/610 кв.м. от дворното място ,в което е построена описаната по-горе сграда ,а по-късно – договор за продажба от 14.06.2004 г. Общината е продала на ищцата още 567,30 / 610 кв.м. ид.части от застроеното дворно място ,съставляващо пар. **** в кв. 28 по плана на [населено място] ,при което ищцата е станала собственик въз основа покупко-продажба на цялото дворно място ,заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда ,предмет на настоящия спор. Съдът е отбелязъл,че по делото е установено,включително и от събраните гласни доказателства ,че ответникът Х. Й. е оградил и ползва една част от гореописания недвижим имот ,без съгласието на собственичката и въпреки нейното противопоставяне/съгл. скицата към заключението на вещото лице ,където жълто е оцветено дворното място ,ползвано от ответника / ,заедно с незаконно изградената пристройка към жилищната сграда,заснета и нанесена в кадастралната карта като самостоятелен обект с идентификатор ****.Във връзка с възраженията на ответника Й. ,че е собственик на самостоятелния обект с идентификатор **** –както въз основа на изтекло в негова полза давностно владение в продължение на повече от 25 години ,така и въз основа на дарение ,получено от неговите родители ,които с нот. акт № 16181986г. г. са дарили на сина си Х. Й. следния недвижим имот : 1/2 ид.част от двуетажна масивна еднофамилна жилищна сграда,построена на 67,20 кв.м. въз основа на отстъпено върху държавно място право на строеж,като междувременно с договор за доброволна делба от 04.06.1990 година ,сключен между родителите на Х. Й. и ответника Й., като собственици на по 1/2 ид.част от двуетажната жилищна сграда ,построена в имота въз основа на отстъпено право на строеж , съсобствеността е била прекратена и Й. и Г. Й. са получили в дял първия жилищен етаж от сградата на площ от 67,20 кв.м. ,а Х. Й. получава в собственост самостоятелното жилище на втория етаж от 67,20 кв.м. и първия и втория етаж от пристройката към сградата –общо на площ от 62 кв.м.,и въз основа на делбата ответникът се е снабдил и с констативен нотариален акт за собственост №63/1995г.г. ,а с нот. акт № 34/2015г. е продал пристройката , представляваща самостоятелен обект с идентификатор **** на втория ответник Б. А.,и освен това с договор за продажба на недвижим имот по реда на ПМС № 235 от 12.08.1998 г. [община] е продала на ответника Й. недвижим имот – частна общинска собственост ,а именно : 401,4/610 кв.м. дворно място ,цялото от 610 кв.м. ,съставляващо УПИ **** в кв. 28 по плана на [населено място] и затова е предявил и насрещен иск за признаване собствеността му върху 401,4 кв.м. ид.части от дворното място ,както и на втория жилищен етаж от двуетажната къща и на самостоятелния обект с идентификатор ****.Съдът е приел за установено делото доказателства ,че дарението,направено в полза на ответника Й. от неговите родители с нот. акт № 171/1986г. г. е отменено на осн.чл. 227 ал. 1 ЗЗД ,с влязло в сила решение по гр.д. № 126/1997 г. на ПРС,и с решение по гр.д. № 125/1999 година ответникът е осъден да предаде на Й. и Г. Й. владението върху 1/2 ид.част от двуетажната масивна еднофамилна жилищна сграда ,който имот по-рано му е бил дарен .Наред с това,с решение по гр.д. № 146/2014 г. /също влязло в сила / по описа на РС-Поморие е отхвърлен предявения от Х. Й. иск за установяване по отношение на Г. Д. ,че Й. е собственик на 401,4/610 кв.м. от застроеното дворно място ,цялото от 610 кв.м. /предмет на настоящото дело /,като в мотивите на това решение /задължителни за съда и за страните по настоящия спор/е констатирана нищожността на сключения между [община] и Х. Й. договор за продажба на 401,4/610 ид.части кв.м. от дворното място /доколкото след отмяната на дарението не е била налице предпоставка общината да му продаде на ответника общинско дворно място /.В резултат на това ,съдът е намерил за правилен и извода на районния съд за неоснователност на претенциите на ответника Й. /ищец по насрещния иск / относно собствеността на част от дворното място и пристройката към изградената в него жилищна сграда .Съдът е приел,че след като Общината правилно е констатирала също нищожността на този договор ,което означава ,че имотът се е върнал отново в патримониума й,при което с два договора – съответно от 2000 г. и от 2004 г. е продала цялото дворно място на ищцата –ответница по насрещния иск-собственик на построената в него двуетажна жилищна сграда Г. Д. ,която е станала негов изключителен собственик и като такъв, тя е станала собственик и на построената незаконна пристройка –представляваща самостоятелен обект с идентификатор ****,съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 92 ЗС .В настоящия случай процесната пристройка ,за която не е имало отстъпено право на строеж от страна на общината ,не е било издавано строително разрешение и е строена без строителни книжа и която е изградена от родителите на първия ответник Й. ,е станала собственост на собственика на терена ,доколкото представлява самостоятелен обект и тъй като тя не е била изградена въз основа на отстъпено право на строеж ,съсобствениците на построената в имота двуетажна жилищна сграда не са можели да претендират за нея и недопустимо са я включили в договора за доброволна делба от 1990 година ,доколкото те не са имали права над тази пристройка ,поради което тя по приращение е станала собственост на собственика на земята ,върху която е построена .Съдът е стигнал до извода,че поради това и договорът за доброволна делба е недействителен по отношение на пристройката –включвайки пристройката в делбената маса ,страните му са поделили сграда ,за която не са притежавали документ за собственост и доколкото собственикът на пристройката /който е собственик на земята /не е участвал в делбата ,тя се явява нищожна по отношение на тази пристройка,затова и Х. Й. не може да се легитимира като собственик на пристройката, въз основа на договора за доброволна делба от 1990 година .От друга страна съдът е приел,че не е проведено и пълно доказване на придобиването на собствеността върху пристройката и процесната част от терена от страна на Х. Й. и въз основа на придобивна давност .Съдът също така е посочил,че от една страна ищецът по насрещния иск Х. Й. е твърдял ,че е придобил 401,4 кв.м. ид.части от имота въз основа на придобивна давност ,като от 1998 г. го е владял ,закупувайки го от общината ,но този имот обаче е частна общинска собственост и след като договорът за продажба на ид.част от дворното място ,сключен между ищеца Й. и Общината е нищожен ,той не е произвел правните си последици и земята се е върнала отново в патримониума на общината,поради което Й. не е можел да придобие имота-общинска собственост, въз основа на давностно владение ,което се отнася и до пристройката ,която е станала собственост на собственика на терена.В тази връзка,съдът е приел, договорът за закупуване на ид.части от терена ,сключен на 12.08.1998 г. не може да бъде основание за начало на давностно владение върху терена ,тъй като е нищожен , а и имотът е продължил да бъде общинска собственост и не би могъл да бъде придобит по давност ,като след 2004 г. ,когато теренът е бил продаден изцяло на ответницата по насрещния иск Д. ,собственик и на построената в него двуетажна жилищна сграда и на пристройката/доколкото в договора с общината не е уговорено друго /, а и с доказателствата по делото Й. също не е установил спокойно,непрекъснато и необезпокоявано владение върху процесните имоти в рамките на давностния срок.
В изложението си по член 284,ал.1,т.3 ГПК,приложено към касационната жалба,касаторите твърдят,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по член 280,ал.1 т.1 ГПК,като /цитирам/:
„1.Материалноправен въпрос,който има значение за правилното решаване на делото бе:”Налице ли е придобиване на собственост по оригинерен начин,когато са установени всички елементи от състава на давностното владение.”,
като излага доводи за неправилни изводи на съда относно упражняването от него владение спрямо процесния имот в посочения срок,позовавайки се на съдебна практика на ВКС-решения на съда постановени по реда на член 290 ГПК.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,този въпрос е неотносим към същите,защото съдът е приел,че не са установени с доказателствата по делото наличието на тези елементи от фактическия състав на давностното владение,т.е. твърдението за придобиване на правото на собственост спрямо процесния имот от страна на ответника Й.,настоящ касатор, на основание на този способ,са останало недоказано по делото.
В точка втора от изложението си,касаторите посочват/цитирам/:
„2.Втория неправилно решен материалноправен въпрос по делото бе:”Дали лице,което има право на собственост върху постройка,придобито на основание оригинерния способ на давностно владение има право да закупи дворното място-частна общинска собственост,чрез сключване на договор по реда на ПМС 235.”
Като отново в тази връзка се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК-за необсъждане от съда на представените по делото доказателства,съобразно доводи на страните и погрешни изводи,довели до постановяване на неправилно решение,в подкрепа на които се цитира съдебна практика на ВКС-решения,постановени по реда на член 290 ГПК.Тези касационни оплаквания обаче са ралични от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Така формулираният въпрос е също неотносим към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,тъй като не е обусловил правните изводи на съда по делото,защото както бе посочено по-горе е прието,че не е доказано по делото придобиването на правото на собственост върху процесния имот на основание давностно владение,за да се отговаря на посочената като възможност такова лице да закупи процесното дворно място по посочения в цитираното ПМС ред.
В останалата част от изложението си,касаторът поставя процесуалноправни въпроси във връзка със задължението на съда да изложи мотиви,в които да посочи възраженията и исканията на страните,както и да обсъди доводите им,да съобрази всички доказателства по делото,като ги прецени в тяхната съвкупност.
Касационният съд намира,че съдът е разрешил тези въпроси в съответствие с приетото със съдебната практика на ВКС,като е изпълнил задължението за разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните,както и анализира и прецени всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност,видно от изложението подробни изчерпателни мотиви на въззивното решение,цитирани по-горе.
С оглед гореизложеното не е са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба Г. Х. Д. следва да се присъдят поисканите и направени по делото разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 28.08.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-36 от 31.05.2018г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№451/2018г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Х. Й. Й. и Б. Р. А. да заплатят на Г. Х. Д. сумата от 500 лева/петстотин лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: