Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
София, 01.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 23.01.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3646/2018 година
Производството е по член 307,ал.2 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 5308/24.07.2018 г., подадена от Ц. М. Д., чрез пълномощника адвокат М. Г., за отмяна на основание член 303,ал.1,т.1 ГПК, на влязло в сила Решение № 466/02.11.2015 г. по в.гр.д. № 608/2015 г. на ОС-Враца,с което е потвърдено Решение № 154 от 22.06.2015 г. по гр.д. № 84/2015 г. на РС-Бяла Слатина, за допусната съдебна делба между съделителите Ц. М. Д., М. И. Й., З. И. Д. и Н. И. Н. по отношение на описаните в решението земеделски имоти при посочените в същото квоти на съделителите.
Молителят твърди,че след влизане в сила на решението,чиято отмяна се иска,се снабдил с ново писмено доказателство,което не му е било известно по време на производството по делото,което е от съществено значение за изхода на разрешения спор.Навеждат се доводи,че това ново доказателство-служебна бележка-извлечение от регистъра за венчание на храм”Света Т.”,с.Г.,издадена на 13.05.2018г.,е свързано с направеното оспорване произхода на съделителката М. И. Й.,от което е видно, че на 9.05.1948г., е сключен църковен брак между М. Г. и Т. М. Й.,като счита,че при съпоставка на тези писмени данни с другите писмени доказателства по делото,не е налице безспорно доказване на осиновяването на М. И. Й. от И. Н. Ч.,тъй като е носела бащино име „Г.”,което пораждало съмнения относно извършеното осиновяване.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Молбата е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Хипотезата на член 303,ал.1,т.1 ГПК,на която се позовава молителят,предвижда възможността да се иска отмяна на влязлото в сила решение,когато се открият нови обстоятелства и нови писмени доказателства,които не са могли да бъдат известни на страна при решаването му,или с които не е могъл да се снабди своевременно.За да е допустима отмяната на това основание обаче е необходимо страната не само да не е знаела за тези документи или да не е била в състояние да ги представи,въпреки знанието си за тях,или непредставянето им да не се дължи на процесуална небрежност при водене на делото.В случая става въпрос за непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото,установена след влизане в сила на решението по него,което не в резултат на процесуално нарушение,допуснато от съда,нито на небрежност на страна да попълни делото с доказателства,а на обектива невъзможност да се установи действителното правно положение по време висящността на процеса.
Видно от данните по делото,както и от твърденията,изложени от мотеля,новото писмено доказателство,представения с молбата писмен документ-служебна бележка,само по себе си не представлява доказателство по делото, от което да се установят факти във връзка с оспорването на произхода на една от страните от страна на настоящия молител в приключилото с влязло в сила решение производството по делото.Освен това, молителят е имал възможност да се снабди със същото по време на висящността на процеса,ако беше проявил дължима грижа и активност в процеса,тъй като тези църковни регистри са публични и са съществували към момента на разглеждане на делото.От друга страна този писмен документ,отразяващ сключен църковен брак между посочените лица,не е бил от съществено значение за делото,а само както и молителя твърди,създава очакване за бъдеща възможност за събиране на доказателства.Още повече,че производството по отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства по време на инстанционното му разглеждане,а средство за защита срещу неправилни решения на изрично посочените в член 303,ал.1 ГПК основания,и като самостоятелно производство,а не редовна съдебна инстанция в исковия процес,не би могло да се използва за виновни пропуски от страната,която е останала недоволна от влязлото в сила решение,като се атакува по пози ред.
С оглед изложеното,подадената молба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№5308/24.07.2018г.,подадена от Ц. М. Д.,чрез пълномощника му адвокат М. Г.,за отмяна на влязлото в сила решение №466 от 02.11.2015г. на Врачански окръжен съд,постановено по в.гр.д.№608/2015г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: