О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
София, 01.08.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.05.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията)ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5064/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3111/05.09.2017г.,подадена от Ф. К. В. и Е. К. В.,чрез пълномощника им адвокат Д. Л. Х.,против решение №3030/01.06.2017г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№123/2017г. по описа на съда,с което се потвърждава решение№2677/7.12.2016г. по гр.д.№1009/2015г. по описа на Районен съд,гр.Сандански,в частта му,с която се осъжда Ф. К. В. и Е. К. В. да премахнат построения от тях гараж в поземлен имот с идентификатор 65334.301.2862 по КК и КР на [населено място],одобрени със заповед №ЗД-18-80/11.11.2009г. на Изпълнителния директор на АГГК,построен на западната странична регулационна линия,представляващ сграда с идентификатор 65334.301.2862.2 по КК и КР на [населено място].
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради противоречие с материалния закон,нарушаване на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба С. Л. П. и Л. П. П.,чрез пълномощника им адвокат С. Д. П.,в депозирания писмен отговор на касационната жалба, считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество считат жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,съдът е констатирал,че страните са съсобственици на описания в исковата молба недвижим имот,като ищците С. П. и Л. П.,са собственици,по силата на договор за покупко- продажба от 14.06.2006г.,сключен с [община],на 1/2 идеална част от УПИ 19 в кв.130а по регулационния план на [населено място],сега имот с идентификатор 65334.391.2862 по КК и КР на [населено място],който имот е придобит от последните в режим на съпружеска имуществена общност.Съдът е анализирал събраните по делото доказателства и данните по заключението на съдебно-техническата експертиза,от която се установява,че отстоянието между гаража и ъгъла на северната и западната страна на съществуващата двуетажна жилищна сграда на страните в имота е 0,91 м,като освен това извършения строеж на гаража е незаконен,без необходимите строителни книжа,като е стигнал до извода,че с неговото изграждане се препятства достъпа до северната част на имота и до северната стена на сграда,а единствения достъп до незастроената площ на поземления имот зад жилищната сграда е през тази пролука от 0,91м,който гараж безспорно е построен от ответниците Ф. В. и Е. В..Съдът,след преценка на всички събрани по делото доказателства-писмени и гласни такива,е приел,че се нарушава правото на собственост,като се пречи на ищците да го упражняват,тъй като в резултат на построения от ответниците гараж са в невъзможност да поддържат жилищната сграда,да извършват ремонтни дейности по северната стена на сградата и не могат за използват и останалата свободна площ от поземления имот,поради което са доказани предпоставките от фактическия състав на предявеният иск по член 109 ЗС.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторите твърдят,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр. с пар.74 ПЗР ЗИД ГПК/,като според тях съдът се е произнесъл по въпросите относно:задължението на съда да отдели спорните от безспорните факти и обстоятелства,да преценява събраните по делото доказателства,за значението на постройката в режим на „търпим строеж” или подлежащ на узаконяване и дали всяко въздействие върху имота може да бъде предмет на петиторна защита по чл.109 ЗС,разрешени в противоречие с посочената и приложена практика на ВКС .
С оглед изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,касационният съд намира,че така формулираните от касатори въпроси са разрешени в съответствие със задължителната практика на ВКС,като съдът е обсъдил и преценил всички доказателства по делото,взел предвид доводите и възраженията на страните,както и за характера на въздействието върху имота,което е в съответствие с приетото с т.3 на Тълкувателно решение №4/2015г.,според която за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже,че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.
С оглед изложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3030/01.06.2017г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№123/2017г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: