О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София, 31.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 11.04.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 287/2012 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Р. А. Н.,Б. Г. Н. и В. В. К.,чрез пълномощника им адвокат П. Б.,против решение №603/20.12.2011г. на Пловдивски апелативен съд,постановено по гр.д.№1136/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №1014/30.06.2011г. по гр.д.№44/2011г. по описа на Пловдивски окръжен съд за признаване за установено по отношение на Р. А. Н.,Б. Г. Н. и В. В. К.,че И. Г. Б. и Е. Г. Л. са собственици на описания в решението недвижим имот.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите твърдят,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК.
В точка първо римско от изложението,касаторите заявяват/цитирам/:
„С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос,от значение за изхода на делото,а именно:1.Вредата,която е елемент от състава на престъпление и е обезщетена в предявен по наказателно дело граждански иск може ли да бъде повторно обезщетена в ново гражданско дело и 2.може ли при уважен иск по член 45 ЗЗД,с която е компенсирана вредата,изразяваща се в загубване правото на собственост върху имота да се уважи и установителен иск за собственост,който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.”
Съгласно посоченото в точка второ римско от изложението/цитирам/:
„С обжалваното решение съда се е произнесъл по следния процесуално правен въпрос,от значение за изхода на делото,а именно:унищожаването на едностранната сделка-упълномощаването има ли СПН по отношение на последващия приобретател по договор за покупко-продажба,който не е бил страна по делото за унищожаването му,който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.”
В точка трето римско от изложението на касаторите се твърди,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос решаван противоречиво от съдилищата,а именно/цитирам/:
„може ли без да е твърдяна нищожност на дадено основание нито в обстоятелствената част,нито в петитума,да се разглежда нищожност от съда на основание ,което не е въведено.”,като се посочват решения в обратния смисъл:
-решение №1146/08.07.2011г. по гр.д.№1243/2011г. на го VІІІ с.в на Софийски апелативен съд и
-решение №411/22.07.2009г. по гр.д.№1856/2008г. по описа на ІІ го на ВКС.
На последно място в изложението си касаторите посочват,че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,а именно/цитирам/:
„може ли да се отрече транслативния ефект на нотариален акт и да се върне имота в патримониума на продавача,без да бъде прогласена нищожността на нотариалния акт и без да е предявен иск.”,във връзка с който въпрос е приложено решение от 21.05.2010г. по гр.д.№225/2010г. по описа на Софийски окръжен съд.
Ответниците по касационната жалба И. Г. Б. и Е. Г. Л.,чрез пълномощника си адвокат С. Л.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,след констатираното по делото по предявения установитилен иск за собственост върху процесния недвижим имот,за който ищците на 16.06.2003г. упълномощили С. Д. Ш. от тяхно име и за тяхна сметка да извършва разпоредителни действия с имота им,което пълномощно като едностранна сделка е унищожено с влязло в законна сила решение по в.гр.д.№3158/2007г. по описа на Пловдивски окръжен съд,като междувременно са осъществени преди това две сделки с имота,отчужден чрез пълномощника на ищците,първоначално закупен от ответника К.,впоследствие продаден от последния на ответниците Р. Н. и Б. Н.,съдът е посочил че спорът е относно действието на влязлото в законна сила решение,с което е унищожена упълномощителната сделка по горепосоченото пълномощно спрямо извършените впоследствие сделки.Наред с това е установено,че с влязла в сила присъда №82/01.03.2006г.,постановена по нохд №1030/2005г. по описа на ПРС,С. Ш. е признат за виновен за извършена измама по отношение на И. Б. и Е. Л.-настоящите ищци по делото, и е осъден да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода”-4год и 6 месеца.За да стигне до извода за основателност на заявената от ищците претенция,съдът е приел,че след унищожаването на упълномощителната сделка,което има обратно действие към датата на извършване на сделката,която С. Ш. е извършил,представлявайки ищците по делото,същата е нищожна поради липсва на съгласие-член 26,ал.2 ЗЗД,поради което не е настъпил транслативния ефект за прехвърляне на правото на собственост върху процесния имот на ответника В. К..С оглед на това,съдът е приел,че не е от значение и вписването на сделките,с които ответниците се легитимират като собственици на имота преди деня на подаване на исковата молба за унищожаване на пълномощното от 16.10.2003г.,защото единствено в хипотезите на член 17,ал.2 ЗЗД,член 33,ал.3 ЗЗД и член 88,ал.2 ЗЗД са гарантирани правата на трети лица чрез вписване на исковата молба,а в настоящия случай е приложима разпоредбата на член 114,ал.2 ЗС,при която вписването има значение за оповестяване на съществуването на спор досежно конкретен имот.Като последица от това,съдът е посочил,че купувачите по втората сделка-ответниците Р. и Б. Н.,също не са могли да придобият правото на собственост върху процесния имот ,поради това,че техният праводател В. К. не е станал собственик на имота и не е могъл да прехвърли права,които не притежава.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.В настоящия случай,по предявения от ищците установителен иск за собственост,предмета на същия е принадлежността на правото на собственост върху имота,като установеното с доказателствата в тази връзка,са обусловили правните изводи на съда,от значение за изхода на делото.
С оглед на изложеното в решаващите мотиви, материалноправният въпрос,формулиран от касаторите в точка първо римско от изложението им,който е свързан с правоотношения и настъпили последици по друго производство,по отношение реализиране на наказателна отговорност на пълномощника на ищците,включително и заявена в същото претенция по член 45 ЗЗД,като граждански иск в това наказателно производство,е без значение и е неотносима към настоящия спор относно правото на собственост върху процесния имот,поради което и не се свързва по никакъв начин с правните изводи на въззивния съд,довели до изхода по делото.
По отношение на формулираните от касаторите правни въпроси в частта трето и четвърто римско,отнасяща се до констатациите за нищожност на прехвърлителната сделка,осъществена спрямо първия ответник,така и последиците от това,обвързвана от касаторите с твърдение за липса на такъв иск,тези въпроси от една страна не са относими към решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили извода му за липса на съгласие по сделката за извършената покупко-продажба на имота,поради унищожаване на упълномощителната сделка и последиците от това,а от друга страна позоваването на съдебната практика от касаторите-решения на съдилища ,долустоящи на ВКС,за които решения няма данни,че са влезли в законна сила,а посоченото решение на постановено от ВКС по реда на отменения ГПК,приложено към изложението,не е по сходен казус.Поради това не е налице твърдяното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидено в член 280 ал.1 т.2 ГПК,което според приетото в т.3 на горепосоченото тълкувателно решение изисква правният въпрос,от значение за изхода на обжалваното въззивно решение да е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос.
Наред с това,заявения от касаторите в точка второ римско правен въпрос,освен че е неотносим към решаващите мотиви,доводите на последните ,а именно липса на съдебна практика по този въпрос,не могат да се свържат с хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,която изисква правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират общо правно основание,каквито аргументи липсват в изложението на касаторите.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №603/2012.2011г. на Пловдивски апелативен съд,постановено по гр.д.№1136/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: