О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
София, 12.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.10.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №4923/2014 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2370/13.06.2014г.,подадена от С. Б. Русева,чрез пълномощника й адвокат А. Г. П.,против решение №84/24.04.2014г. на Ямболски окръжен съд,постановено по гр.д.№129/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №50/22.01.2014г. постановено по гр.д.№625/2013г. по описа на Ямболски районен съд,в обжалваните му части,а именно:за предоставяне в дял на А. А. М. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.540.140.5.3.,с площ 57,70 кв.м по КК [населено място],представляващ апартамент №2,описан в решението,находящ се в [населено място], [улица],ведно с избено помещение №3 с площ от 10,70кв.м и от отстъпеното право на строеж, на стойност 30 000 лева,както и предоставя в дял на С. Б. Русева недвижим имот,находящ се в [населено място], [улица],представляващ апартамент №5 с променено предназначение офис №5,с площ 56,29кв.м,описан в решението,ведно с изба №12 с площ от 2,56 кв.м и 2,58 ид.части от общите части на сградата и 14/435 ид.части от дворното място с площ от 442 кв.м при описани граници,на стойност 42000 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно,като се навеждат доводи за неправилно приложение на разпоредбата на член 353 ГПК,което налага отмяна на решението в тази му част и прилагане на способа за ликвидиране на съсобствеността чрез изнасяне на имотите на публична продан.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,инкорпорирано в касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията на член 280 ал.1,т.2 и т.3 ГПК,като цитирам:
„Считам,че разглеждането на настоящата жалба е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото с оглед да бъде изяснено в кои хипотези са налице условията на чл.353 ГПК и в кои случаи следва да се пристъпи към публична продан на делбените имоти,както и комбинирането на принципа за получаване на реален дял и равноправието на съделителите.Съдът се е произнесъл по материално-правни и процесуално-правни въпроси,свързани с тълкуване на чл.353 ГПК.”
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че определения от първоинстанционния съд способ са извършване на делбата е чрез разпределение на имотите,при условията на член 353 ГПК,която хипотеза предвижда възможността за разпределяне на имотите между съделителите от съда,без да се тегли жребий,когато съставянето на дяловете и тегленото на жребий се оказва невъзможно и много неудобно,за изясняването на които критерии се е позовал на задължителната практика –ППВС №7/1973г.Съдът е посочил,че в случая имотите не се различават съществено по площ,обем и стойност,а само по предназначение:единият е жилищен,другият-офис,обаче идеалните части,които страните притежават по отношение на тези имоти са различни,като ищецът А. М. ползва апартамента,от който притежава 3/4 идеални части,предопределящ неудобство от теглене на жребий,а съответствието на имотите с броя на съделителите е пречка за изнасянето им на публична продан,като в тази връзка е цитирана задължителна практика на ВКС-решение,постановено по реда на чл.290 ГПК,по гр.д.№5515/2013г. по описа на ВКС,Іго.
Съгласно възприетото в т.4 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения на законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.В изложението на касатора липсват конкретни аргументи в тази посока.
Касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,при условията на член 280,ал.1,т.3 ГПК,тъй като разпоредбата на член 353 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване,а във връзка с прилагането й съществува задължителна съдебна практика,на която въззивния съд се е позовал и е съобразил при постановяването на обжалваното решение.
По отношение на заявеното основание по член 280,ал.1 т.2 ГПК,същото не следва да се обсъжда,тъй като по приложеното с изложението решение №205/10.05.2013г. постановено по гр.д.№166/2013г. по описа на Добрички окръжен съд,няма данни че същото е влязло в сила/виж т.3 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №84/24.04.2014г. на Ямболски окръжен съд,ІІІгр.с.,постановено по в.гр.д.№129/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: