3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 906
София 28.09. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 449/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. К.-Д.,[населено място], срещу въззивно решение от 13.10.2009г. по гр.д. № 2095/2009г. на Пловдивския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за решаване на въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона.Сочи се, че е нарушен чл.235,ал.2 ГПК. Въззивният съд изцяло възприел констатаците на първоинстанционния съд, без да съобрази, че делото не е изяснено откъм фактическа страна. Нарушен е и чл.202 ГПК, тъй като е възприета експертиза с допуснати грешки.
Ответникът по касация Х. Н. Ц. оспорва касационната жалба в становище по реда на чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №230 от 12.06.2009г. по гр.д.№359/2008г. на К. районен съд, с което е уважен предявеният от Х. Ц. срещу В. К. иск с правно основание чл.53 ЗКИР по отношение на имот от 236 кв.м., находящи се в северната част на УПИ ІХ-137, кв.9 по плана на К. по скица № 3 от заключението на техническата експертиза.
Въззивният съд е приел, че ищецът е собственик по наследство и делба от 1996г. на имот 137, кв.9, за който е отреден парцел ІХ-137.Ответницата е наследник на Л. И., който е признат за собственик на празно дворно място от 1055 кв.м., за който е отреден парцел VІІ, кв.9. С нотариален акт от 1967г. от този имот са продадени 744 кв.м. Спорната част от имот №112, кв.9 по плана от 1964г. е била записана на наследодателя на ищеца. Със заповед № 265/1994г. е извършена промяна в регулацията, като са образувани нови парцели – ІХ-137 и VІІІ-138, а част от имота, за който е отреден УПИ ІХ-137 се придава по регулация към VІІІ-138. Установено е, че регулацията не е приложена, тъй като не е налице нито едно от алтернативно предвидените изисквания на чл.33,ал.2 З./отм./- дължимото за придадената част обезщетение да е заплатено, или тази част да е заета от ответника.Не са налице и предпостаките на §6,ал.2 ЗУТ, поради което и на основание §8 ЗУТ отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е прекратено.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1 т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.
В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР ясен и точен правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е релевантен за изхода на делото. Касаторът сочи само допуснати процесуални нарушения – чл.235,ал.2 ГПК и чл.202 ГПК във връзка с възприемането на фактическата обстановка и заключението на техническата експертиза. Не са формулирани правни въпроси и не са изложени доводи, които да обосноват допускане касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – необходимост от такова тълкуване на някоя правна норма, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното искане на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма доказателства такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.10.2009г. по гр.д. № 2095/2009г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: