Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
София, 06.12 .2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 05.10.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1109/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№5382/28.12.2015г.,подадена от [фирма],С.,чрез пълномощника му адвокат В. Н.,против решение №290/20.11.2015г. на Великотърновски апелативен съд,постановено по т.д.№228/2015г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №111/10.06.2015г. по т.д.№2/2015г. по описа на Габровски окръжен съд,в частта му, с която „С.” ЕООД [населено място] е осъдено да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на А. С. С. и С. С. С. да упражняват правото си на собственост върху УПИ V, кв.31 по плана на [населено място] с обща площ от 1 314 кв.м. с граници: [улица], [улица]; о.т.440а – 4406 и УПИ VІ, кв.31, като премахне построената в имота масивна едноетажна сграда, представляваща хале „механична обработка” с площ от 388 кв.м., построена върху част от УПИ V в кв.31 по плана на [населено място], с обща площ от 1 314 кв.м., с граници: [улица], [улица]; о.т.440а – 4406 и УПИ VІ, кв.31, на основание чл.109 от ЗС.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба А. С. С. и С. А. С.,чрез пълномощника си адвокат Г.,молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по предявеният от ищците А. С. и С. С. срещу ответното дружество иск по чл.109 от ЗС за премахване на построената в имота им масивна едноетажна сграда,представляваща хале”механична обработка”,с площ от 388 кв.м.,ищците твърдят ,че сградата е”незаконен строеж” и че тя не им позволява да упражняват правото си на собственост върху имота в пълен обем,а ответното дружество [фирма] възразява,че по правоприемство е суперфициарен собственик на процесната сграда и че нейното ползване не представлява неоснователно действие по смисъла на закона за да бъде премахната,като в тази насока се позовава на мотивите на решение от 16.05.2005 година по гр.д. № 465/2004 година на ВКС на РБ/постановено в приключило производство между същите страни по иск с правно основание чл.59 ЗС/.Съдът е посочил,че по делото е изяснено,че с влязло в сила решение в производство по чл.108 от ЗС на ищците е признато правото на собственост върху имот от 941 кв.м.,попадащ в парцел V ,кв.31 по плана на [населено място]. /решението на ВКС е от 12.03.2002 година/,като ревандикационният иск е уважен заради възстановеното им право на собственост върху дворно място, на основание чл.2,ал.2 от ЗВСВОНИ,което е било отчуждено не по установения законов ред от държавата през 1959 година. Въззивният съд е отбелязъл,че в ревандикационното производство не е обсъждан въпроса за построената след отчуждаването на дворното място сграда-хале”механична обработка”,като данните за нейното построяване,установени по делото, дават основание съдът да приеме,че процесната сграда е построена от държавата,като първоначално е била предоставена в оперативно управление на ДПП”И. В.”,а впоследствие е преминала в патримониума на Е. [фирма]-гр. С.,праводател на ответника [фирма].Съдът е посочил,че според заключението на вещото лице за процесната сграда липсват строителни книжа-одобрен строителен проект или други документи-протоколи за определяне на строителна линия и ниво,както и акт за узаконяване.Съдът е приел,че спорът между страните следва да се реши,като се съобрази и Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 година на ВКС по т.гр.д. № 6/2005 година на ОСГК – в контекста на това решение процесната сграда представлява „незаконен строеж”,а това обуславя приложението на чл.2,ал.6 от ЗОСОИ,според която норма”когато върху одържавената,отчуждената или незаконно отнета земя са извършени строежи или са направени други промени без законно основание или след 25.02.1992 година,собствеността върху земята се възстановява реално,а отношенията между собственика и строителя,респективно извършилия промените се уреждат съгласно чл.73 и чл.74 от ЗС” и следователно,в настоящия случай на държавата е отречено правото на суперфициарен собственик върху построената сграда,респективно такива права нямат и Е. [фирма]-гр. С. и ответника [фирма]-гр. С.,като ирелевантен за спора е статутът на процесната сграда, като търпим строеж, съгласно пар.16 от ПЗР на ЗУТ/процедурата в тази не е приключила/.Съдът е стигнал до извода,че предявеният от ищците негаторен иск по чл.109 от ЗС ,с който се предоставя правна защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие над обекта на правото на собственост,което ограничава правото на собственост и пречи или ограничава ползването на вещта по предназначение-Тълкувателно решение № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10/84 г.,ОСГК,е основателен.
С определение №258 от 15.06.2016г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение,в хипотезата на член 280,ал.1,т.1 ГПК,по правни въпроси,свързани с отношенията между собствениците на недвижими имоти,реституирани по реда на ЗВСОНИ и собствениците на сгради,построени в реституираните имоти преди възстановяването на собствеността им по този ред.
Пf въпроса,по който е допуснато касационно обжалване:
С изменението на ЗВСОНИ с ДВ бр.107/1997г.-създаване на новата ал.2 на чл.2, възможността за възстановяване на собствеността обхвана хипотезите на отнетите без законово основание имущества и на отчуждените такива не по установения ред от държавата ,общините и от народните съвети в периода 09.09.1944г.-1989г. при наличието на предвидените в закона предпоставки за това.С влизане в сила на ЗОСОИ и разпоредбата на чл.2,ал.6/предишна ал.5-ДВ бр.88/1998г./,се предвиди когато върху одържавената,отчуждената или незаконно отнета земя,са извършени други промени без законово основание или след 25.02.1992г.,собствеността върху земята се възстановява реално,а отношенията между собственика и строителя,респективно извършилия промените, се уреждат съгласно член 73 и 74 ЗС.С приетото със задължителната практика на ВКС- т.1 от Тълкувателно решение №6 на ВКС по т.гр.д.№6/2005г. на ОСГК,с което са даде тълкуване на новото реституционно основание по чл.2,ал.2 ЗВСОНИ във връзка с чл.2,ал.6 ЗОСОИ,според което,ако върху отнетите неправомерно или отчуждени не по установения ред имоти,има извършено незаконно строителство или други промени без законно основание,това не е пречка за реституцията им ,като отношенията между реституирания собственик и подобрителя се уреждат съгласно чл.73 и член 74 ЗС,като в останалите случаи ще се прилагат разрешенията по т.1 и т.1 на ТР №1/1995г.,ОСГК на ВС.
По основателността на касационната жалба:
Според отразеното в решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,предявенията от ищците А. С. и С. С.,иск с правно основание член 109 ЗС-за премахване на построената в имота им масивна едноетажна сграда,представляваща „хале-механична обработка” с площ 388 кв.м,е приет за основателен,като са изложени доводи,че построената сграда е ситуирана в имота така,че ограничава правото на собственост на ищците върху целия реституиран терен,като ответното дружество не е суперфициарен собственик на процесната постройка,тъй като и неговият праводател-държвата не е била такава,поради това,че строежа е незаконен-за него липсват строителни книжа,одобрен архитектурен проект или други документи,и дружеството няма права по член 64 ЗС.
Въпреки,че се е позовал на горепосочената задължителна практика на ВКС в мотивите,но само в контекста на характеристиката на понятието”незаконен строеж”,обуславящо приложението на чл.2,ал.6 от ЗОСОИ,въззивният съд е постановил неправилно решение,с оглед дадения по-горе отговор на правния въпрос.
Безспорно по делото е изяснено,че с влязло в сила решение по гр.д.№469/1999г. по описа на Г. Районен съд,частично изменено гр.д.№284/2001г. по описа на Габровски окръжен съд,по иска на ищците е признато за установено по отношение на [фирма],гр.С.,че са собственици на имот,представляващ дворно място,цялото от 941 кв.м,попадащо в парцел V в кв.31 по плана на [населено място],като е осъдено ответното дружество да им предаде владението върху гореописания имот,а основанието за уважаване на тази ревандикационна претенция по този предхождащ спор между настоящите страни,е възстановяването на правото на собственост на ищците съгласно член 2 ал.2 ЗВСОНИ,тъй като имотът е бил отнет не по предвидения от закона ред-недовършена процедура според изискванията на закона за неговото отчуждаване.Видно от приетото с влезлите в сила съдебни актове по този спор между страните,предмет на последния и на настъпилата реституция,вследствие на това и постановената ревандикация,е само правото на собственост върху гореописаното дворно място,като липсват данни и отразяване по същите ,че е застроен с масивна едноетажна сграда-хале,предмет на настоящия негаторен иск.Съгласно данните по заключението на вещото лице инж.С. Б.,по депозираната във въззивното производство съдебно-техническа експертиза, процесната сграда,според приложените актове за държавна и общинска собственост е построена през 1988г. и за нея има издаден Акт за държавна собственост №1948/14.11.1994г.Следователно,дори и процесната сграда да представлява „незаконен строеж”, същата се намира в имот,реституиран на ищците,съгласно член 2 ,ал.2 ЗВСОНИ,установено е по делото,че е построена преди приемането на горепосочената разпоредба,включително след като е в сила самият реституционнен закон-ЗВСОНИ,поради което статута й и отношенията на страните ще следва да се урежда съобразно предвиденото в реституционните закони,а именно в обхвата на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ във връзка с чл.2,ал.6 ЗОСОИ.При това положение, процесната сграда,макар и изградена без строителни книжа,при определянето на нейния характер като „незаконен строеж”,следва да се има предвид,че същата се намира в реституиран терен,изградена преди настъпването на рестититуционния ефект спрямо последния,поради което ще следва спрямо нея, в повдигнатия спор, да се приложат горепосочените разпоредби на ЗВСОНИ във връзка със предвиденото в ЗОСОИ,който закон е специален и дерогира разпоредбата на член 109 ЗС.Правата на реституираните собственици са ограничени в този случай,съгласно приетото с Тълкувателно решение №6/2005г. на ОСГК на ВС,а именно отношенията между собственика и сторителя следва да се уредят съгласно член 73 ЗС и член 74 ЗС,но не и чрез иск по член 109 ЗС,поради което заявената ищцова претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изложеното,въззивното решение следва да бъде отменено и касационният съд се произнесе по съществото на спора.
При този изход на спора,на ответника [фирма],С.,на основание член 78,ал.3 ГПК,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото в размер на 3 363 лева,съобразно уважената част от заявените искове,съгласно представените списък по член 80 ГПК и доказателствата с него,за всички съдебни инстанции.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №290/20.11.2015г. на Великотърновски апелативен съд,постановено по в.т.д.№228/2015г.по описа на същия съд,с което потвърждава решение №111/10.06.2015г. по т.д.№2/2015г. по описа на Габровски окръжен съд,в частта му, с която „С.” ЕООД [населено място] е осъдено да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на А. С. С. и С. С. С. да упражняват правото си на собственост върху УПИ V, кв.31 по плана на [населено място] с обща площ от 1 314 кв.м. с граници: [улица], [улица]; о.т.440а – 4406 и УПИ VІ, кв.31, като премахне построената в имота масивна едноетажна сграда, представляваща хале „механична обработка” с площ от 388 кв.м., построена върху част от УПИ V в кв.31 по плана на [населено място], с обща площ от 1 314 кв.м., с граници: [улица], [улица]; о.т.440а – 4406 и УПИ VІ, кв.31, на основание чл.109 от ЗС,като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. С. С. и С. С. С. против [фирма],гр.С.,иск с правно основание член 109 ЗС,за осъждане на ответника [фирма],С. да прекрати неоснователните си действия,с които пречи на А. С. С. и С. С. С. да упражняват правото си на собственост върху УПИ V,кв.31 по плана на [населено място] с обща площ от 1314 кв.м с граници: [улица], [улица],о.т.440-а-4406 и УПИ VІ,като премахне построената в имота масивна едноетажна сграда,представляваща хале за механична обработка с площ 388 кв.м,построена върху част от УПИ V в кв.31 по плана на [населено място].
ОСЪЖДА А. С. С. и С. С. С. да заплатят на [фирма],гр.С.,сумата от 3 262 лева/три хиляди двеста шестдесет и два лева/разноски по делото за всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: