О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 07.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.12.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2484/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1742/10.04.2017г.,подадена от М. Р. М.,чрез пълномощника му адвокат Г. В. Т.,против решение №54/16.03.2017г. на Шуменски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№637/2016г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №649/27.09.2016г. по гр.д.№400/2016г. по описа на Районен съд,гр.Шумен,само в частта,с която на основание член 64 ЗС е определено на И. Й. И. да ползва съвместно/общо/ с М. Р. М.,А. Х. И.,С. Г. С. и Р. С. С.,съсобственици на поземлен имот с идентификатор №73626.510.66,инидивидализиран по КК на [населено място],с площ от 57,50 кв. съгласно схема на вещо лице инж.Д. К.,приложение 1 към приетата СТЕ,за да може И. Й. И. да използва собствените си постройки,описани в решението,както и в частта,с която е отхвърлен искъът по член 109 ЗС,в частта,с която се иска М. Р. М. и А. Х. И. да бъдат задължени да отключат вратата на входния коридор между двете жилищни сгради или да предадат на И. И. ключовете от тях и вместо това е постановено:осъжда М. Р. М.,А. Х. И.,С. Г. С. и Р. С. С.,всички съсобственици в гореописания поземлени имот да предоставят на И. Й. И., на основание член 64 ЗС ,достъп до използването на собствените му постройки,находящи се в горния имот,описани в решението,съгласно схеми на вещо лице към съдебно-техническата експертиза-лист 115 и 116 по гр.д.№35/2013г. по описа на Районен съд,гр.Т.,приподписана от състава на съда,е неразделна част от решението,като осъжда М. Р. М.,А. Х. И. да преустановят действията,с които препятстват упражняването на правото на собственост на И. Й. И. върху притежаваната от него двуетажна постройка към жилищната сграда с площ 24 кв.м,представляваща отделна сграда с идентификатор 73626.510.66.4,находяща се в горепосочения поземлен имот,изразяващи се в препятстване достъпа до описаната сграда,като отключат вратата към входния коридор между двете жилищни сгради,на основание член 109 ЗС,и потвърждава решението в останалата му обжалвана част-за осъждане на М. Р. М. и А. Х. И. да прекратят всякакви неоснователни действия,като отключат пътната врата откъм улицата към дворното място и предадат на И. И. ключовете от тях,както и да се въздържат от всякакви действия,с които пречат на И. И. да упражнява безпрепятствено своето право на собственост върху описани в решението постройки.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба И. Й. И.,чрез пълномощника си адвокат И. Т.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като претендира разноски за настоящото касационно производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че основният спорен въпрос между страните е търпимостта на процесните постройки,собственост на ищеца И. И.,и след анализ на доказателствата по делото и данните по съдебно-техническата експертиза, е стигнал до извода,че строежите с изключение на надстройката над гаража,са допустими по смисъла на параграф 16,ал1 от ПР на ЗУТ,като строежът на сградата с идентификатор №73626.510.66.4 е бил допустим по действащия подробен устройствен план към момента на изграждането му-ЗПИНМ,както по свързаните с тях подзаконови нормативни актове,също така и по ЗТСУ/отм/,също така и по действащия понастоящем ЗУТ- с оглед предвиденото в член 134,ал.6 ЗУТ.Съдът е приел по отношение на строежа с идентификатор №73626.510.66.3,допустимост само на първия етаж,представляващ гараж,като се е основал на становището на вещите лица,която допустимост е изследвал за съответствието й с изискванията на ЗУТ относно допълващото застрояване,за които е установено съответствие с изискванията на член 42,ал.1 и ал.2 ЗУТ.Съдът е посочил,че за да може суперфициарният собственик да ползва нормално собствените си постройки,следва да му бъде осигурен достъп до тях и входовете им,съобразно предназначението им,като в случая стълбището и междуетажните площадки имат обслужващо предназначение,и използването им от ищеца за достигане на входа на сградата,наред с коридора на първия етаж,е законосъобразно и по-икономично и не би накърнило правото на собственост на ответниците върху тяхното жилище,поради което е стигнал до извода,че исковите претенции по член 64 ЗС и член 109 ЗС следва да бъдат уважени.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„В случая считам,че правните въпроси,които са решени с Решение №54/16.03.2017г. по в.гр.д.№637/2016г. по описа на ШОС в противоречие със задължителната практика на ВКС са следните:
1.Какво трябва да бъде съдържанието на доклада по чл.146 ГПК,последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства?Противоречие с Решение №63/05.04.2013г. по гр.д.№556/2012г. на ВКС,трето отделение.
2.Какво е значението на депозиран втори отговор в едно производство от ответника-следва ли да се кредитира наравно с първоначалния и съдът следва ли да се произнесе по направените с него допълнителни доказателствени искания?Не налице практика по този въпрос,поради което и решаването на този въпрос смятам,че ще допринесе за развитието на правото и за точното прилагане на закон.
3.За основателността на иска по чл.109 ЗС достатъчно ли е да се установи ,че постройките са търпими съобразно строителните правила и норми,или е нужно да се установи дали да изпълнени по начин и дали се поддържат в състояние,че да не създават вредности и да не влошават състоянието на останалите обекти в имот?Противоречие с Решение №55/11.04.2016г.. на ВКС по гр.д.№4914/2014г.,Іго.
4.Какво е значението на актовете на администрацията и в частност- на удостоверението за търпимост на незаконен строеж в производството по чл.109 ЗС?Противоречие с Решение №238/17.07.2012г. на ВКС по гр.д.№1081/2011г.,Іго.”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение формулираният от касатора въпрос в точка първа от изложението му е свързан с оплакване във въззивната му жалба за непълен доклад по делото,въпреки че видно от отразеното в протокол от съдебно заседание проведено на 13.09.2016г по гр.д.№400/2016г. по описа на Шуменски районен съд/лист 90 от делото/ответникът М. Р.,настоящия касатор,не е възразил против изготвения проекто-доклад,касационният съд намира,че при постановяването на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил със задължителната практика на ВКС-т.2 на Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Посоченият в точка втора от изложението като правен въпрос,всъщност е свързан само със заявеното твърдение на ищеца за наличие на втори такъв отговор,без да е относимо към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,без да са посочват аргументи за наличие на хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,съгласно приетото с т.4 на горепосоченото ТР №1/2009г.
По отношение формулираният като правен въпрос в точка трета от изложението на касатора,цитирано по-горе,същият е по същество,който се решава с оглед конкретния спор,на основание събраните по делото доказателства и изводите на съда,въз основа на анализа на тези доказателства и установеното с тях по делото,поради което е неотносим към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.Това е така и по въпроса,формулиран в точка четири от изложението,тъй като такъв въпрос не е разрешаван с решаващите мотиви на въззивното решение,поради което не е обусловил правните изводи на съда по делото.
На ответника по касационната жалба И. Й. И.,следва да се присъдят поисканите и направени по делото разноски по делото за настоящата касационна инстанция, в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съобразно доказателства с приложения договор за правна защита и съдействие от 25.05.2017г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №54/16.03.2017г. на Шуменски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№637/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. Р. М. да заплати на И. Й. И. сумата от 500 лева/петстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: