О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 09.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.01.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 632/2012 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№6759/04.07.2012г.,подадена от К.-Р. В. Ш. от [населено място] против определение №1333/19.06.2012г. на Софийски апелативен съд,ГК,1 с.в,постановено по ч.гр.д.№2276/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение №8109/15.05.2012г. по описа на Софийски градски съд по гр.д.№17613/2011г. по описа на същия съд за прекратяване на основание член 118,ал.2 във вр. с чл.119,ал.1 и чл.104,т.4 от ГПК,производството по гр.д.№17613/2011г. по описа на Софийски градски съд и ИЗПРАЩА същото по подсъдност на Софийски районен съд.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си, приложено към касационната жалба,чрез пълномощника си адвокат Д. К.,касаторът заявява/цитирам/:
„Считаме,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,предвидено в член 280,ал.1,т.3 ГПК-съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.”
Излагат се доводи,че интересът на обжалващата страна не може да се покрие с определената данъчна оценка,която има основно фискално предназначение,а интересът на ищеца,когато се касае за недвижим имот,както е в настоящия случай, е неговата действителна стойност и се посочва ,че пазарната цена е най- близо до нея.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че съгласно разпоредбите на процесуалния закон съдът следи служебно за родовата подсъдност на спора и правилно в обжалваното определение първоинстанционния съд е приел,че делото е подсъдно на СРС,съобразно представената данъчна оценка на имота възлизаща на 21607,60 лева,поради което на основание член 104 т.4 ГПК във връзка с член 103 ГПК,исковете по граждански и търговски дела с цена на иска до 25 000 лева са родово подсъдни на районния съд като първа инстанция.
С оглед съдържанието на изложението,в същия липсва ясно и точно формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и който е обусловил правните изводи на съда.Наведените доводи се отнасят до обосноваване на интерес на обжалващата страна,които са неотносими както към решаващите мотиви на въззивния съд ,във връзка с правилата за родовата подсъдност съгласно предвиденото в ГПК,така и към заявената цена на предявения иск и определянето на същата.
Съгласно предвиденото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и който е обусловил правните изводи на съда,като касационният съд не е задължен да го извежда от съдържанието на изложението му по член 284,ал.3,т.1 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1333/19.06.2012г. на Софийски апелативен съд,постановено по ч.гр.д.№2276/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: