О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
София, 27.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.04.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията)ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 272/2019 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№9827/26.11.2018г.,подадена от Л. С. П. и З. С. П.,чрез пълномощника им адвокат Ю. М.,против решение №395/22.10.2018г. на Хасковски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№420/2018г. по описа на съда,с което се отменя Решение №174/27.03.2018год.,постановено по гр.д.№2437/2017г. на Районен съд-Хасково,вместо него е постановено:
-признава за установено по отношение на З. С. П. и Л. С. П.,че П. Г. К. е собственик на основание давностно владение върху имот,представляващ НИВА в м.“П.”,с площ от 16 дка,съставляваща имот **** по плана за земеразделяне на землището на [населено място],Х. област,при граници и съседи: имоти № ****, ****, ****, ****, ****;
-признава по отношение на З. С. П. и Л. С. П.,че Г. П. К. е собственик на основание давностно владение върху следните имоти: 1/ НИВА в м.“К.”“,с площ от 10 дка,съставляваща имот **** по плана за земеразделяне на землището на [населено място],Х. област,при граници и съседи: имоти № ****,**** ,**** ,**** ; 2/НИВА в м.“Д. Б.”,с площ от 2 ,501 кв.м.,съставляваща имот **** по плана за земеразделяне на [населено място],Х. област,при граници и съседи: имоти № ****, ****, ****,****;3/НИВА в м.“Джамията”,с площ от 1,5 дка,съставляваща имот **** по плана за земеразделяне на землището на [населено място],Х. област,при граници и съседи: имоти №****,****,****,****; 4/ НИВА в м.“М. г.“,с площ от 2 дка,съставляваща имот **** по плана за земеразделяне на землището на [населено място],Х. област,при граници и съседи : имоти №****,****,****,****,****.
-признава за установено по отношение на З. С. П. и Л. С. П.,че Л. П. К. е собственик по давностно владение върху следните имоти:1/НИВА в м.“Нови лозя“,с площ от 1 дка,съставляваща имот **** по плана за земеразделяне на землището на [населено място],Х. област,при граници и съседи: имоти №****, ****, ****,****; 2/НИВА в м.“С. л.“,с площ от 15 дка,съставляваща имот **** по плана за земеразделяне на [населено място],Х. област,при граници и съседи : имоти №****, ****, ****, ****, ****,****,****; 3/ НИВА в м.“М.“,с площ от 1,2 дка,в землището на [населено място],Х. област,съставляваща имот **** по плана за земеразделяне на землището на [населено място],Х. област,при граници и съседи: имоти №****, ****, ****, ****; 4/НИВА в м.“Д. б.“,с площ от 1 дка,съставляваща имот **** по плана за земеразделяне на [населено място],Х. област,при граници и съседи: имоти №****, ****, ****, ****; 5/НИВА в м.“Г. б.“,с площ от 1,5 дка, съставляваща имот **** по плана за земеразделяне на землището на [населено място],Х. област,при граници и съседи: имоти № ****, ****, ****.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба П. Г. К.,Г. П. К. и Л. П. К.,чрез пълномощника си адвокат А. В.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна,като претендират присъждане на направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че основния спорен въпрос се свежда до факта дали ищците П. К.,Г. К. и Л. К. са придобили собствеността върху земеделските земи предмет на делото по давностно владение,продължило повече от 10 години в периода от 2001г. до 2016г.Съдът е приел за безспорно установено по делото,че първоначално собствеността върху процесните земеделски земи е била възстановена на Г. П. К.,починал на 27.11. 2000г.,който е праводател на ищците в настоящето производство/баща на първия ищец и дядо на втория и третия ищец/,като постановените от ОСЗГ/ ПК/-Х. решения за възстановяване на земеделски земи в землището на [населено място],област Х. №21-21/03.12.1996г. и съответно №18-30/03.02.1998г.,отнасящо се за земеделски земи в землището на [населено място],област Х. имат конститутивно действие след влизането си в сила,поради което същите легитимират праводателя на ищците Г. П. К. като собственик на възстановените земеделски земи.Съдът е посочил,че от друга страна с предявяването на иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ през 1998г. от втория ответник Л. С. П.,против праводателя на ищците Г. П. К. през 1998г./съгласно представеното по делото съдебно удостоверение на РС-Хасково,поради унищожаването на делото,образувано в този съд-гр.д.№508/1998г./ ,който е и титуляр по решенията на ОСЗГ/ПК/-Х.,с което са му възстановени собственически права върху заявени земеделски земи,започналата да тече в негова полза давност се прекъсва,поради изричната норма на чл.116 б.“б“ от ЗЗД,като решението по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е постановено от РС-Хасково и е влязло в законна сила през 2000г. и то към момент,когато праводателя на страните и ответник по производството Г. К. е бил жив,поради което това решение има спрямо него сила на пресъдено нещо,такава има постановеното решение и по отношение на настоящите ищци,съгласно разпоредбата на чл.298 ал.2 от ГПК,че влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните,както и за техните правоприемници.Съдът обаче е отбелязъл,че обективните предели на силата на пресъдено нещо,която решението по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ създава обхваща само притежанието на правото на собственост към минал момент-момента на образуването на ТКЗС,поради тя не включва в пределите си правото на собственост към настоящият момент,като в периода от приключване на процедурата по възстановяване на правото на собственост върху процесните земеделски земи на праводателя на ищците,до приключване на производството по иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ,ако не е било спряно административното производство не е налице висяща административна процедура,поради което след влизане на решението по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ може да тече придобивна давност в полза на ищците по отношение на процесните земеделски земи.Съдът е посочил,че след като решението по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ не легитимира ответниците като съсобственици на процесните земеделски земи към настоящият момент, за тях е било необходимо задължително да проведат допълнителната процедура по чл. 14 ал.7а от ЗСПЗЗ,като установеното право на собственост към минал момент се трансформира в право на собственост,придобито по реда на земеделската реституция,и в настоящият случай решението на ОСЗГ-Х.,на което се позовават ответниците е издадено 16 години след приключването на производството по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ,като в който период съдът е приел,че в полза на ищците вече е изтекла 10 годишна придобивна давност и същите са придобили собствеността върху процесните земеделски земи в периода 2001г. до 2011 г.Съдът е приел,че от събраните по делото доказателства се установява,че в посочения период от време ,а и след това,ищците чрез трети лица-кооперация и частни фирми са упражнявали фактическа власт върху процесните имоти единствено и само за себе си,явно,постоянно и необезпокоявано и непрекъснато в продължение на повече от 10 години,поради което всеки един от тях поотделно е придобил право на собственост върху имотите,посочени в представените нотариални актове от 2001г. на основание чл.79 ал.1 от ЗС.Съдът изрично е отбелязъл,че по категоричен начин от тези доказателства се установява,че в периода от 2000г./след влизане в сила на решението по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ/ до 2016г./датата на подаване на заявлението за възстановяване на земеделски земи по реда на чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ през ОСЗГ-Х. /ответниците не са предприели никакви фактически и правни действия по защита на собствеността си ,въпреки,че са знаели,че процесните земеделски земи се обработват,и са имали възможност да защитят правата си още след 2000г.,но същите в продължение на 16 години не са предприели никакви фактически и правни действия по защита на тези права.Съдът е стигнал до извода,че намерението на ищците да владеят имотите като свои е било известно на ответниците,за които липсват каквито и да било данни,че в периода от 2000г. до 2016г. са предприели каквито и да било действия по възстановяването на процесните земеделски земи по реда на чл.14 ал.7а от ЗСПЗЗ на всички наследници на общия наследодател П. Г. К.,починал през 1966г.,според приетото в решението по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ и липсват и данни за извършването на каквито и да било процедури по окончателното възстановяване на земеделската земя .В резултат на това, съдът е приел,че от 05.02.2001г.-датата на представените по делото нотариални актове за собственост на ищците до момента на подаване на заявлението от ответниците пред ОСЗГ-Х.- 29.03.2016г. ищците по делото са придобили собствеността върху процесните земеделски земи по давностно владение, и се легитимират като собственици на същите,тъй като доколкото от влизането в сила на 29.06.2000г на съдебното решение по гр.д.№508/1998г. по описа на РС-Хасково,постановено по реда на чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ,с което е признат за собственик общия праводател на страните-П. Г. К.,починал през 1966г., давността се прекъсва и започва да тече нова давност и от този момент до момента на подаване на заявлението до ОСЗГ за възстановяване на 29.03.2016г., ищците се владяли имотите за себе си и са станали собственици по силата на давностно владение още към 05.02.2011г.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите твърдят,че е налице основанието по член 280,ал.1,т.1 ГПК,като/цитирам/:
„ В тази насока съдът е дал отговор и на основания въпрос-Тече ли придобивна давност в полза на упражняващите фактическа власт върху земеделски недвижими имоти от 22.11.1997г. по силата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ,за които имоти не е приключила земеделската реституция с окончателен акт на административния орган Общинска служба по земеделие на основание чл.14,ал.7а от ЗСПЗЗ.”,като се излагат доводи,че възстановяването на правото на собственост върху процесните земеделски земи на общия наследодател П. Г. К. е настъпило в много по-късен момент,влизане в сила на решение на ОСЗ през 2017г,поради което те не са могли да защитят правата си през този период от време.
Касаторите се позовават на съдебна практика на ВКС-решение по гр.д.№3119/20165г. по описа на ВКС,ІІго,с което е прието,че когато решението за възстановяване правото на собственост върху земеделските земи,постановено от административния орган е постановено след приемането на член 5,ал.2 ЗВСОНИ,давностният срок започва да тече от момента на влизане в сила на това решение,с оглед възможността от този момент правото на собственост да може да бъде защитавано от собственика,чрез предприемане на съответни действия спрямо трети лица,упражняващи фактическа власт върху имота.
Касационният съд намира,че в случая,така формулираният правен въпрос и сочената от касаторите съдебна практика на ВКС са неотносими,тъй като се отнасят до други хипотези.В тези случаи се визира възможността на лицата,заявили претенция за възстановяване на правота на собственост върху земеделски имот,които до завършване на административната процедура по възстановяване на собствеността не биха могли да предявят иск за защита на своите права.Ето защо,приетото с тази практика на ВКС има предвид хипотезите,при която незавършената процедура е извън възможностите на реститурианите лица.Това обаче не се отнася до ответниците по предявения иск,настоящи касатори,защото ,както съдът изрично е отбелязъл с решаващите си мотиви,след влизане в сила на решението по член 14,ал.4 ЗСПЗЗ през 2000година,именно от тяхната воля е зависело да предприемат действия за финализиране на процедурата,съгласно предвиденото в разпоредбата на член 14,ал.7 а ЗСПЗЗ,което те не са направили в продължение на 16 години,и едва след това-през 2016г. са предприели тези действия и постановено решение №21п31 от 08.06.2017г. на ОСЗ Х.,за възстановяване правото на собственост на наследниците на общия наследодател П. Г. К.,за който е липсвала до този момент такава преписка пред този административен орган.Това бездействие от страна на ответниците,на което сега се позовават,като по този начин се основават на незавършена административна процедура по възстановяване правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗ,продължило 16 години след постановяване на горепосоченото решение по член 14,ал.4 ЗСПЗЗ,граничи със хипотезата на злоупотреба с право,а от друга страна обективира пълната им незаинтересованост в продължение на тези години да довършат тази процедура,респ. такава и спрямо описаните в горепосоченото решение на съда земеделски имоти,за които е признато,че правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС принадлежало на общия наследодател на страните.
С оглед гореизложеното,не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба,следва да се присъдят поисканите и направени по делото разноски за настоящата касационна инстанция,в размер на 600 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 04.01.2019г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №395/22.10.2018г. на Хасковски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№420/2018г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Л. С. П. и З. С. П. да заплатят на П. Г. К.,Г. П. К. и Л. П. К. сумата от 600 лева/шестстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: