О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
София, 22.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.04.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2171/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№7900/17.12.2013г.,подадена от Община,гр.П.,чрез пълномощника й адвокат К. Б.,против решение №333/15.11.2013г. на Пернишки окръжен съд,ГК,І състав,постановено по №701/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №320/29.04.2013г.,постановено по гр.д.№7773/2011г. по описа на Пернишки районен съд,в частта му за отхвърляне като неоснователен иска, предявен от [община] срещу [фирма] София,за признаване за установено спрямо ответника,че ищецът е собственик на недвижим имот- сграда-трафопост”Сграда ТП /Т./,находящ се в [населено място],ЦГЧ, [улица],монолитно строителство-вграден-с площ 32кв.м,която сграда е построена в част от кв.214 на П.-ЦГЧ утвърден със Заповед №4/04.01.1993г. и представляващ съвкупност от сграда и енергийно съоръжение,при описани в решението граници на имота.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила,нарушения на материалния закон и необоснованост,като се иска неговата отмяна в обжалвана му част.
Ответникът по касационна жалба [фирма] София,чрез пълномощника си адвокат М. М.,в депозирания по делото писмен отговор, счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, и моли същото да не допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че за процесният трафопост е бил съставен акт за държавна собственост №6215/29.05.1973г.- с година на построяване 1969г. и застроена площ от 24 кв.м,като към 17.09.1991г.,последният е бил включен в актива на ТД”Електроснабдяване”П.”,НЕК и [фирма] като машини и съоръжения,и освен това съществува и като актив в инвентаризационните описи на дружествата.
За да отхвърли предявения иск на заявеното основание,съдът е приел,че предпоставките на параграф 7,ал.1,т.7 ЗМСМА за трансформация на държавната собственост върху трафопоста в общинска не са били налице,тъй като същият не е обект на общинската инфраструктура с местно значение,доколкото енергийната система е единна и непрекъсваема и трафопостът не може да се разглежда като отделен изцяло самостоятелен обект на собственост,а е част от тази система,която е била държавна-чл.4,ал.1 от ЗЕ/отм/ и чл.68 от ЗЕЕЕ/отм/.Наред с това е прието,че не е налице и втората предпоставка на горепосочената разпоредба на ЗМСМА за уважаване на иска,а именно процесният трафопост да не е включен в баланса на търговско дружество,защото на експлоатационните предприятия е било предоставяно стопанисването и ползването на енергийните обекти,тъй като по силата закона. чл.12 от ЗЕ/отм/ им е възложено осъществяването на посочените в тази разпоредба дейности,поради което и обектите служещи за извършването им,следва да се считат предоставени на съответните предприятия силата на закон и без изричен акт за това.Съдът е посочил,че така предоставеното им по силата на закона и невписването на трафопоста в баланса на предприятието, не променя извода,че предоставянето за ползване е станало по надлежния ред.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ГПК,като съдът се е произнесъл по следните правни въпроси/цитирам::
„ І.Материалноправни въпроси,по които съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата.
1.1”При наличието на положителни,съответно липса на отрицателни предпоставки визирани в нормите на чл.7 ал.1,т.7 и ал.2 от ПЗР на ЗМСМА обектът на спора енергиен обект сграда-трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон-17.09.1991г.”
1.2.”Ако енергийният обект/трафопост/обслужва само обекти на територията на една община,представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на параграф 7 ал.1 от ПЗР на ЗМСМА,дори да е част от националната електроразпределителна мрежа.”
След което се посочва какво е прието и какви са изводите на въззивния съд,които според касатора противоречат на практиката на ВКС,визирана в решение №1337/06.01.2009г. на ВКС по гр.д.№4282/2007г. по описа на ІVго/постановено по реда на ГПК-отм/,поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.2 ГПК.Наред с това се цитира и задължителна практика на ВКС- решение №921/2009г. по гр.д.№2704/2008г.,Іго,постановено по реда на член 290 ГПК-основание по член 280,ал.1т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В точка второ римско от изложението си касаторът посочва/цитирам/:
„По свързаните правни въпроси:
1.Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да е първична документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество,към релевантния момент-17.09.1991г. да приеме,че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумция,че това става по силата на Закона за енергетиката/отм/
2.След преминаване дейността по електроразпределение от държавното предприятие в търговското дружество [фирма] преминали ли са трафопостовете/и конкретно спорния трафопост/ в патримониума на търговското дружество ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на ЗМСМА-17.09.1991г.,респективно ако липсва каквато и да било документация,то която да се установи надлежно вписване в баланса.” ,като приетото в тази връзка от въззивния съд ,според касатора противоречи на решение №64/2010г. по гр.д.№2612/2008г. по описа на ВКС,ІІІго-основание за касационно обжалване по член 2980,ал.1т.2 ГПК.Също така се посочва в тази насока и задължителна практика –решение №987 по гр.д.№3373/2007г. по описа ВКС,Іго-основание за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.1 ГПК.
В трето римско от изложението си касаторът твърди/цитирам/:
„ІІІ.По свързаните правни въпроси:
1.Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната,която се позовава на тях при условията на пълно и главно доказване да установи,че са редовно водени?
2.Длъжен ли е съдът да укаже на страната,която се позовава на счетоводни записвания,че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания?”,като са изложени доводи,че оценката на съда е в противоречие с решение №155/13.03.2006г. по т.д.№.917/2006г. по описа на ВКС,ТО-основание за касационно обжалване по член 280,ал.1,т.2 от ГПК.
В точка четвърто римско от изложението си касаторът формулира/цитирам/:
„ІV.По правния въпрос:Допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 на параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА,създавайки задължителна практика по реда на чл.290 от ГПК след като законодателя по силата на императивната правна норма по чл.14 ал.1 от ГПК не й придава обратно действие”,като отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
К. съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,тъй като не са налице предпоставките по член 280,ал.1 от ГПК.
По формулирания в т.1.1. от точка римско първо от изложението на касатора въпрос,същият не е такъв по смисъла на член 280,ал.1 ГПК,тъй като не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение:съдът не е отхвърлил иска на общината за собственост на процесния трафопост не защото е приел ,въпреки наличието на предпоставките по параграф 7,ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗМСМА,че трафопостът не може да премине в собственост на общината по силата на закона,а поради това,че не са били налице предпоставките на параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА.
По въпроса в т.2.2 от същата точка на изложението на касатора,даденото разрешение от въззивния съд е в съответствие със задължителната практика на ВКС/решение №258 по гр.д.№1679/09г. на ВКС,Іго/.,според която тези съоръжения са собственост на електроразпределителните дружества,поради което и представеното решение №1337 по гр.д.№4282/07г. на ВКС,ІVго/незадължителна практика/ не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.С оглед на това и тъй като не се налага тази практика да бъде променяна,не е налице и релевираното основание по член 280,ал.1,т.3 от ГПК,по отношение на което релевантни доводи не са изложени.
По въпросите,посочени в точка второ и трето римско от изложението на касатора,същите са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд и не са обусловили правните му изводи,тъй като според изложеното в тях,обектите служещи за извършването на дейностите по чл.12 от Закона за елекростопанството/отм/,са изключителна държавна собственост,като следва да се считат предоставени на съответните предприятия по силата на този закон и без наличие на изричен акт за това.
Съществувалото противоречие в съдебната практика до влизане в сила на новия ГПК/ДВ бр.59/07г. в сила от 1.03.2008г./,по отношение на поставения в точка четвърто римско от изложението правен въпрос,вече е преодоляно с постановени по реда на член 290 от ГПК решения на ВКС/решение №244 по гр.д.№99/09г. на ВКС,ІГО,решение №96 по гр.д.№3122/08г. на ВКС,Іго и др./поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос,тъй като същото е съобразено с тази практика.
По отношение на поисканото с писмения отговор на ответника по касационна жалба [фирма] София,присъждане на разноски за настоящото касационно производство,касационният намира,че такива не следва да се присъждат,тъй като с отговора не са представени доказателства,че същите са реално сторени.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №333/15.11.2013г. на Пернишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№701/2013г. по описа на същия съд,в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: