О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 27.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.01.2016 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3523/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№16558/09.06.2016г.,подадена от Община-град А.,чрез прeдставляващият я инж.К. Я. Д.,против решение №572/27.04.2016г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№450/2016г. по описа на съда,с което е потвърдено решение №5185/21.12.2015г. постановено по гр.д.№4722/2015г. по описа на Варненски районен съд,го,ХІV гр.с. за приемане за установено по отношение на [община],че Д. Ж. Д. и Н. В. Д. са собственици на недвижим имот с идентификатор 79.573,с площ 1007 кв.м-лозе,находящо се в местн.”С. л.”,при описани в решението граници,по наследяване по завещание от М. К.-за 1/2 идеална част от имота и за 1/2 идеална част по давност,след като осъществяват фактическа власт от 09.07.1978г.,на основание член 124 ГПК.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Д. Ж. Д. и Н. В. Д.,чрез пълномощника си адвокат Д. Ж. К.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество считат жалбата за неоснователна,като претендират разноски за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по предявеният иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК,ищците основават придобиването на правото на собственост върху процесния имот по силата на наследяване и на давност.Съдът,след обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства,проследяващи собствеността на процесния имот във времето- от 1928година, когато този имот е бил закупен, съгласно нотариален акт №46/1928г., от К. С.-дядо на ищците,след неговата смърт-наследен от неговите деца М. К. и Д. В.,като със свое завещателно разпореждане от 17.05.1978г. М. К.-поч.03.07.1978г.,завещала на ищеца Д. Д. своята част от процесния имот.След преценка на гласните доказателства по делото,съдът е приел,че ищците Д. Д. и Н. Д.-негова съпруга,са владели целия имот от 1978г.,както и че няма спор относно обстоятелство,че този имот не е бил обобществяван,не е бил включван в ТКЗС,за да бъде предмет на реституционна процедура,като е стигнал до извода,че няма пречка останалата наследствена част в размер на 1/2 идеална част от имота да бъде придобита по давност от ищците,което с установено по делото,с оглед събраните доказателства.Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника [община],че е изпълнена процедурата по член 25 ЗСПЗЗ,тъй като в този случай процесния имот е имал собственик,още преди съставяне на акта за частна общинска собственост,както и че имота със статут на земеделска земя,не е бил включен в ТКЗС или ДЗС,поради което собствеността върху същия не може да стане общинска по силата на горепосочената разпоредба на закона.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът заявява,че са налице основанията,предвидени в член 280,ал.1т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като/цитирам/:
„В конкретния случай материалноправният въпрос,който е разрешен противоречиво е следния:”Може ли да се придобива по давност имот,правото на собственост,върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ,преди приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността/реституция върху зем.земя/”,като цитира в тази връзка задължителна съдебна практика на ВКС,също и практика на ВКС,постановена по реда на ГПК/отм/.
Преди всичко,съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен в изложението си по член 284,ал.3 ГПК да формулира точно и ясно,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,така формулираният правен въпрос е неотносим.Това е така,защото със същите е прието,че имота предмет на спора,находящ се в землището на [населено място],с начин на трайно ползване „лозе”,не е включван в ТКЗС или ДЗС,поради което спрямо него не се прилагат процедурите,свързани с възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи,предвидени в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.Напротив,съдът е приел,че този имот е бил собственост,първоначално на наследодателя на завещателката М. К.-К. В.,съгласно нот.акт №46/1928г.,както и невярно е въведен в КР на ПНИ с начин на трайно ползване „нива”,както е описан в акта за частна общинска собственост.Ето защо,въпросът,който е формулиран от касатора се отнася до статута на имот,подлежащ на реституция по реда на ЗСПЗЗ и възможността за придобиването на такъв имот по давност,какъвто въпрос въззивният съд не е разрешавал с обжалваното въззивно решение,поради което същият не е обусловил правните изводи на съда.
Непосочването на правния въпрос,както и формулирането на напълно неотносим към решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,само по себе си е достатъчно основание на недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На ответниците по касационната жалба Д. Ж. Д. и Н. В. Д.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложение списък по член 80 ГПК и приложения договор да правна защита и съдействие от 20.07.2016г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №572/27.04.2016г. на Варненски окръжен съд,гражданско отделение,първи състав,постановено по в.гр.д.№450/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА ОБЩИНА,гр.А. да заплати на Д. Ж. Д. и Н. В. Д. сумата от 500 лева/петстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: