О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 20.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.06.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 276/2012 година
Производството е по член 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от К. П. Т.,чрез пълномощника му адвокат Н. Т. против определение № ІІІ-3592 от 17.09.2011г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д.№1558/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение №711/20.07.2011г. по гр.д.№87/2011г. по описа на Несебърски районен съд за прекратяване на производството по делото.
По допустимостта на касационното обжалване:
В писменото си изложение с вх.№8198/05.06.2012г.,депозирано от касатора ,след дадените от въззивния съд указания,се заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,предвидени в член 280,ал.1 ,т.1 и т.3 ГПК.Излагат се следните съображения от касатора/цитирам/:
„Касае се до произнасяне на въззивния съд по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси,които са относими към точното прилагане на закона и към развитие на правото.
Считам,че с атакуваното определение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд.
Въззивният съд:
1/НЕПРАВИЛНО,НЕОСНОВАТЕЛНО,НЕОБОСНОВАНО ПРИЕМА,че ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА против определение по частно гражданско дело първоинстанционния съд правилно прекратил производството по делото за неотстраняване нередовностите по исковата молба и неясен петитум,защото нередовностите на исковата молба бяха отстранени в указания преклузивен срок от НРС,който тече от датата на връчване на съобщението на страните и беше конкретизирана исковата молба,че ищецът по делото се счита собственик на основание нотариален акт за собственост на недвижим имот по &4 от ЗСПЗЗ,но е придобил имота чрез давностно владение в изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност.”,като в подкрепа на тези оплаквания се излагат фактическите твърдения по молбата на ищеца,както и,че съдът не е изпълнил задължението да квалифицира предявените искове според фактите,които се твърдят с исковата молба и е нарушено задължението му да се произнесе по всяка подадена молба за защита.
В точка втора от изложението се касаторът заявява/цитирам/:
„2/Атакуваното с въззивната жалба определение по гр.дело №87/2011г. по описа на НРС,с което беше прекратено производството по делото страда от същите пороци.Мотивите към него са ПРОТИВОРЕЧИВИ,НЕПРАВИЛНО АНАЛИЗИРАНИ,ТЪЛКУВАНИ ПРЕВРАТНО И В ПРОТИВОРЕЧИЕ ,НЕ СА ОБСЪДЕНИ ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА И ФАКТИ,КАКТО И АНГАЖИРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО.”,като отново се посочва от касатора,че е отстранил в указания срок нередовностите по исковата молба.В подкрепа на тези оплаквания се цитира съдебна практика Тълкувателно решение №4/07.07.2010г. на ОСГК на ВКС.
Преди всичко ,в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,от значение за изхода по конкретното дело и който е обусловил правните изводи на съда,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,като касационният съд не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Видно от цитираното,почти изцяло изложение на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,в същото липсва формулиран правен въпрос,разрешен с това определение,от значение за изхода на делото и обусловил правните изводи на съда.В изложението се съдържат касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване ,предвидени в член 280 ал.1 ГПК.Това е така,защото проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши след като той бъде допуснат до касационно обжалване,при разглеждането на частната касационна жалба срещу въззивното определение,в производството по член 278 ГПК.
Н. на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № ІІІ-3592/17.09.2011г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д.№1558/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: