О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
София, 26.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.09.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3119/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№37053/20.03.2015г.,подадена от А. М. Б.,М. О. Б.,Д. О. Б.,чрез пълномощника им адвокат В. Б.,против решение №780/03.02.2015г. на Софийски градски съд,го,ІІ-Д въззивен състав,постановено по гр.д.№6540/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 19.11.2009г. постановено по гр.д.№13341/2008г. по описа на Софийски районен съд,33 състав за отхвърляне на предявения от А. М. Б.,М. О. Б.,Д. О. Б.,М. С. М.,Б. И. В. и Н. Т. В. против Р. Ц. Б.,ревандикационен иск с правно основание член 108 ЗС за предаване на собствеността и владението на недвижим имот:част от УПИ седми-284,кв.29 по ЗРП на в.з.”Б. път” в кв.Б.,гр.София,с площ от 770 кв.м,показан на служебна скица като имот пл.№284 при съседи по скица:път ,парцел седми-285 и парцел седми-284.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното решение е неправилно,постановено при нарушаване на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба Р. Ц. Б.,чрез пълномощника си адвокат Д. Б.,в депозирания писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна.
Постъпила е и касационна жалба вх.№38342/23.03.2015г.,подадена от Н. Т. В./по съпруг Л./,чрез пълномощника и адвокат А. Д.,срещу горепосоченото въззивно решение,като се правят оплаквания,че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба Р. Ц. Б.,чрез пълномощника си адвокат Д. Б.,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че фактическите основания на които ищците претендират да са собственици на процесния имот е възстановяване правото на собственост на общия им наследодател М. Б. Г.,в съществуващи,стари реални граници на имота,описан в Решение №6747 от 02.02.2007. на ОСЗГ,О. купел,гр.София,в сила от 06.03.2007г.,представляваща нива цялата с площ от 3 дка,като процесната част от нея е от 770 кв.м,находяща се в строителните граници на [населено място],в местн.Б.,имот №284,к.лист №589/590 от КП изработен през 1956г.,придобита от наследодателя с делбен протокол от 1941г.,за който имот по данните на съдебно-техническата експертиза е отреден парцел УПИ-284 от кв.29 по РП на местн.”Б. път”Б. от 1959г.,придобит от Н. Н. М. с нот.акт №158/1963г. и дарен на ответницата Р. Ц. Б. с нот.акт №191/2002г.,поради което съдът е стигнал до извода,че е налице идентичност между нивата с площ от 3 дка ,придобита от наследодателя на ищците М. Г. и спорния имот.Съдът, след като е упражнил косвен съдебен контрол на това решение, е стигнал до извода,че предвидената по реда на ЗСПЗЗ реституционна процедура е със завършен фактически състав,поради което така постановеното решение на ОСЗГ не страда от пороци,водещи до неговата нищожност и е породило правни последици,т.е. възстановено е правото на собственост върху процесната земеделска земя/в момента на възстановяването тя е била включена в урбанизираната територия на населеното място/ на наследниците на М. Б. Г..За да потвърди решението на първоинстанционния съд,с което е бил отхвърлен предявения ревандикационен иск,съдът е приел,с оглед направеното възражение от ответницата Р. Б. за изтекла в нейна полза придобивна давност,че същата е започната да тече,предвид нормата на чл.5 ЗВСОНИ,с начална дата 22.11.1997г. и същата е придобила правото на собственост върху процесния имот на това основание,поради което упражнява фактическата власт на валидно правно основание и правилно претенцията по член 108 ЗС е била отхвърлена като неоснователна.
По жалбата на А. М. Б.,М. О. Б. и Д. О. Б.:
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват/цитирам/:
„Съдът в повторното въззивно производство се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси,които са от съществено значение за спора и в противоречие на практиката на Върховния касационен съд:
І.Поставя се материалноправния въпрос:Тече ли придобивна давност в полза упражняващия фактическа власт върху земеделски недвижим имот от 22.11.1997г. по силата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ/ДВ бр.107/1997г./за който имот не е приключила земеделската реституция с окончателен акт на административния орган-Общинска служба”Земеделие и гори”?,
Като се позовава на задължителна съдебна практика,цитираните и приложени с изложението решения на ВКС,постановени по реда на член 290 ГПК,с която се приема,че в хипотезата, когато към момента на влизане в сила на разпоредбата на член 5,ал.2 ЗССОНИ ,не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция,началният момент,от който тече придобивната давност е възстановяване на собствеността.Доводите са свързани,че посочената разпоредба брани правата на лицата,които са заявили претенциите си за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува възможност тези права да бъдат отречени посредством възражение за придобивна давност.
В точка второ римско от изложението си,касаторите твърдят,че/цитирам/:
„ІІ.Поставя се материалноправния въпрос:Прилагат ли се разпоредбите на чл.113,чл.115,чл.116 от ЗЗД по отношение на института за придобивна давност и в контекста на казуса,прекъсва ли се придобивната давност с връчване на заповед по чл.11,ал.4 ППЗСПЗЗ на Кмета на общината за определяне на застроената площ,както и в периода на съдебноадминистративното производство срещу същата заповед?”,като се цитира и представя ТР №4/2012г. на ОГК на ВКС.С оглед изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,този въпрос е неотносим към същите.
В точка трето римско,поставеният въпрос, във връзка с добавен,според касатора саморъчен текст в писмения отговор на исковата молба от ответницата,с оглед неговата своевременност, е въпрос по същество и не представлява правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По точка четвърто римско,във връзка с посочено основание чл.280,ал.1т.3 ГПК за отвод на член от настоящия състав,постановил въззивното решение,поради участието му в предишно производство при администриране на исковата молба и участие в две заседания в първоинстанционното производство,касационният съд намира че не е налице такава хипотеза,тъй като такова задължение за отвод би било налице за член на състава,постановил окончателен съдебен акт в производството по делото.
Във връзка с изложеното в решаващите мотиви и поставения в точка първо римско от изложението на касатора правен въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,касационният съд намира,че същият е разрешен в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС-основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по член 280 ал.1,т.1 ГПК.
По жалбата на Н. Т. В.::
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява,че с обжалваното решение, съдът е разрешил материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.1 ГПК,като/цитирам/:
„Съгласно разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ от кой момент започва да тече придобивната давност за имоти,собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ,в хипотеза,при която Решението на административен орган за възстановяване на собствеността влиза в сила СЛЕД приемането на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ,а именно след 22.11.1997г.”,като се позовава на приложена с изложението задължителна съдебна практика на ВКС-Решение №547/12.01.2011г. по гр.д.№660/2010г.,ІІго,според възприетото със същото не може да бъде придобит по давност имот,за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността.
В точка втора от изложението си,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл и по материалноправен въпрос,а именно/цитирам/:
„съгласно разпоредбата на член 5 ал.2 от ЗВСОНИ тече ли придобивна давност срещу имащия право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ,преди тя да е възстановена и преди той да може да защити правото си чрез иск за собственост?”
който въпрос е разрешен в противоречие със цитираната и приложена задължителна съдебна практика/идентична с практиката,цитирана и приложена по т.1 на изложението по първата касационна жалба/.
Този въпрос е свързан с формулирания в точка първа на изложението на каратора,който следва да се има предвид заедно с него при преценка за наличие на твъдяната хипотеза за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.1 ГПК.
По отношение на посочените от касатора правни въпроси в точка трета и четвърта от изложението,касационният съд намира,че същите са неотносими към решаващите мотиви на въззивното решение.
С оглед изложеното в решаващите мотиви на въззивното решение и формулираните в точка първа и втора от изложението на касатора правни въпроси,касационният съд счита че същите са разрешени с въззивното решение в противоречие с представената задължителна съдебна практика на ВКС,поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване-член 280,ал.1,т.1 ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №780/03.02.2015г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІІ-Д въззивен състав,постановено по гр.д.№6540/2012г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационните жалби.
Да се изпрати съобщение до касаторите А. М. Б.,М. О. Б. и Д. О. Б.,лично и чрез пълномощника им адвокат В. Б.,в едноседмичен срок от получаването му да внесат по сметка на ВКС такса в размер на 133 лева и представят документ за внесената такса,като в противен случай жалбата ще им бъде върната.
Да се изпрати съобщение на касатора Н. Т. В.,лично и чрез пълномощника й адвокат А. Д.,в едноседмичен срок от получаването му да внесе по сметка на ВКС такса в размер на 133 лева и представи документ по делото за внесената такса,като в противен случай жалбата ще й бъде върната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: