ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 620
гр. софия, 07.12. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 790/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Я. М., Н. Я. К. и В. П. срещу въззивно решение № 1231 от 20.06.12г., постановено по гр.д.N./11г. на Варненския окръжен съд, IV с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение №
1223 от 09.04.10г. по гр.д.N. 7055/О6г. на Варненския районен съд, X. с-в, което е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. Я. М., Н. Я. К. и В. Я. П. против Е. Г. Ж. иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за приемане за установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот № 134 с площ от 600 кв.м. по плана на СО „Б. д.“, [населено място].
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с решение от 1999г. на ПК-В. на ищците в първоинстанционното производство е признато право на собственост върху процесния имот, находящ се в терен по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, като същият е бил предоставен за ползване на ответника по реда на ПМС № 26/1987г., който е заплатил неговата стойност в съответствие с изискванията на ЗСПЗЗ. Към 01.03.1991г. в имота е съществувала изградена от него сезонна постройка с площ от 18 кв.м. върху бетонна плоча, състояща се от стая, лятна кухня и мазе, а до нея е била изградена постройка за инвентар (същите са били разрушени след 1995г.). В имота е съществувала и външна тоалетна и резервоар, който е събирал вода от покрива на постройката, а питейна вода ползвателите са черпили от обществена чешма на около 80 м. от имота.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че предпоставките на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ са били налице и че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот, поради което предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивното решение е необосновано и неправилно – постановено в противоречие с материалния и процесуалниязакон и практиката на ВКС.
Ответникът по жалбата изразява становище, че същата не следва да
се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение,
тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.З, т.1 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.
В разглеждания случай жалбоподателките, въпреки дадените им указания, не са посочили конкретен правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане само на това основание. По направените в изложението общи касационни оплаквания ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК.
В допълнение следва да се отбележи, че представеното от тях решение № 1078 по гр.д. № 1107/О6г. на ВКС, V г.о. /незадължителна практика/, с което е прието, че едноетажни бараки без електрификация, водозахранване и без сервизни помещения не представляват „сграда“ по смисъла на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и не са предпоставка за трансформиране правата на ползване в права на собственост, не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по този въпрос е налице задължителна практика на ВКС- ТР № 2/11 г., с която въззивното решение е съобразено (представеното определение по гр.д.№ 1295/09г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на чл.288 ГПК, е извън приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК).
С оглед на казаното подадената от М. Я. М., Н. Я. К. и В. Я. П. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, II г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение №
1231 от 20.06.12г., постановено по гр.д. № 2511/11г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: